Крепостта Калиакра разкрива тайните си
Археолози начело с доц. Бони Петрунова се натъкнаха на богато съкровище от златни и сребърни монети и накити
Съкровище: 957 предмета от благородни метали са скрити в глинено гърне
Крепостта Калиакра отдавна се е превърнала в един от най-посещаваните ни крайморски обекти с културно-историческа стойност. Мястото пази следи от няколко епохи – от IV в. пр. Хр., когато там възниква тракийското селище Тиризис, от римския период, когато вече са изградени крепостни стени и водопровод, както и от късната античност, когато израства Акре Кастелиум, един от 15-те града на провинция Скития и ключово място по трасето на т.нар. Виа Понтика. Големия си разцвет обаче крепостта Калиакра (това име, означаващо „хубав/добър нос”, се споменава за пръв път през XIII в.) преживява през втората половина на XIV в. като столица на т. нар. Добруджанско деспотство.
Именно за този бляскав период „разказва” съкровището, намерено преди дни от археологическата експедиция с ръководител доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, и с участието на археолози от НИМ и НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.
„Съкровището наистина се откроява със своя блясък, но покорява и с количеството, и многообразието от информацията, която ни предоставя”, коментира доц. Петрунова. И наистина – в глиненото гърне са били скрити общо 957 предмета от благородни метали. Сред находките са 28 златни и 873 сребърни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обици, два пръстена, единият от които е златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.
Когато преглеждат находката, специалистите нумизмати откриват, че най-многобройни, около 60%, са т.нар. сребърни акчета от времето на Османската империя. Повечето принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389 – 1402), но има и монети на неговия предшественик Мурад I (1362 - 1389). Другата голяма група монети (около 25% от находката) са български сребърни аспри, отсечени от цар Иван Александър (1331 – 1371). Учените намират най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, достигащи едва 0,6/0,5 г (става дума за инфлационен ефект). Има и 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети, също доста орязани и с намалено златно съдържание. Експертите са разчели имената на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и осем 3,5-грамови венециански монети от 23,5-каратово злато.
„От хрониките е известно, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат градове по Северното Черноморие. През 1401 г. обаче са били разгромени и разселени. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал заграбеното и да го е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена”, допълва доц. Петрунова. Съкровището ще бъде изложено в Националния исторически музей. И
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
