4 юли би трябвало да сплотява американците. Това е ден, в който се чества как 13 млади колонии, обединени срещу британското управление, започнаха експеримента си за народно правителство. Но този 4 юли американците посрещнаха, разкъсвани от взаимно неразбирателство: между републиканци и демократи – да, но също и между работници от фабриките и студенти от университетите, между провинцията и гражданите. Президентът Доналд Тръмп не само е симптом на американските разделения, но и причина за тях.
Тръмп спечели властта отчасти защото говореше от името на избиратели, които чувстваха, че системата работи срещу тях. Той обеща, че като измете от Вашингтон елитите или лобистите, които са твърде тъпи или егоистични, за да служат на цялата нация, ще оправи американската политика.
Подходът му не работи. Пет месеца от началото на първия му мандат Тръмп ръководи политическа култура, която е още по-отровна в сравнение с тази, която завари, когато пое властта. Ключовите му избиратели са забележително лоялни. Мнозина бизнесмени още вярват, че той ще въведе данъчни облекчения и дерегулация, но оптимизмът им се крепи на все по-разклатена основа. Президентството на Тръмп досега бе белязано от лоша преценка и пропуснати възможности. Федералното правителство вече дава признаци за стрес. Рано или късно вредата ще плъзне от политиката към икономиката.
От Атлантика до Пасифика
Американската загуба на доверието в политиката не започва от Тръмп. От десетилетия избирателите се оплакваха от блокирания Вашингтон и от нарастващото влияние на лобистите, често тези с най-дълбоки джобове. Политологът Франсис Фукуяма обвини за упадъка „ветокрацията“ – заплетено кълбо от противоречиви интереси и отговорности, което може да блокира почти всяка амбициозна реформа. Когато светът се променя и федералното правителство не е на висотата на предизвикателството, твърди той, разочарованието на избирателите само нараства.
Тръмп също подхрани недоверието. Той правилно идентифицира области, в които Америка се нуждае от реформи, но сбърка с отговора отчасти поради собственото му невъздържано его. Да вземем данъците. Никой не се съмнява, че данъчният кодекс на Америка е сложна каша, пълна с вратички. Плановете на Тръмп за реформи обаче носят всички признаци, че ще ги сведат до съкращения за богатите, които правят кодекса също толкова объркващ, колкото е бил. Същото важи за здравеопазването. Вместо да реформират Obamacare, републиканците са се оплели в проектозакон, който би направил милиони от собствените избиратели на Тръмп по-болни и по-бедни.

Обновление: В миналото Америка е изживявала възраждане, например при Новия курс на Франклин Рузвелт Gulliver photos/Getty images
Институциите са уязвими. Белият дом с основание се оплаква от препокриващите се и съперничещи си агенции, които генерираха твърде много бюрокрация при президента Барак Обама. Но опитът му да реформира тази „административна държава“ съсипва инструментариума, необходим за функционирането на правителството. Враждебността на Тръмп вече подкопа съдилищата, разузнавателните служби, Държавния департамент и екологичния регулатор на Америка. Той иска дълбоки бюджетни съкращения и не направи необходимите президентски назначения. От 562 ключови поста, изброени от „Вашингтон Пост“, за 390 няма номинирани кандидати.
Също толкова вредно, колкото това, което Тръмп прави, е и начинът, по който го прави. В кампанията си той се зарече да се бори срещу специалните интереси. Но изходът – да назначи бизнесмени, които са твърде богати, за да бъдат купени от лобистите – не е никакъв изход. Погледнете самия Тръмп: въпреки половинчатите му опити да раздели президентството от семейния си бизнес никой не знае къде свършва едното и къде започва другото. Обеща да сключва сделки, но импулсът му да омаловажава опонентите и миазмата от скандалите и изтичането на информация относно ролята на Русия в кампанията отдалечиха още повече шансовете за двупартийно сътрудничество. Незачитането на опита, както при атаките срещу Бюджетната служба на Конгреса заради ужасното й представяне в здравната реформа, само превръща Вашингтон в още по-двупартиен. Нещо по-важно, пренебрежението на Тръмп към истината подкопава и остатъците от основата на междупартийните споразумения. Ако няма разбирателство относно фактите, остава само потайният сблъсък между враждуващи племена.
Оптимистите казват, че с огромното си разнообразие, богатство и резерви в човешка изобретателност и упорство Америка може да понесе всичко това в устрема си. Едва ли Тръмп е първият й лош президент. Той може да се задържи само 4 г. – максимум. В една федерална система като американската отделните щати и големите градове могат да бъдат острови на компетентност в трудни времена. Икономиката изглежда в здравословно състояние, като фондовите борси са близо до рекордно високи равнища. Страната доминира в глобалните технологии и финанси, а петролните и газовите й производители имат най-голяма мощ откогато и да било след 70-те години.
Това е огромна сила, която само смекчава вредата, причинена от Вашингтон. Здравната реформа засяга една шеста от икономиката. Подозренията и недоверието корозират всичко, до което се докоснат. Ако най-способните американци загърбят кариерата в обществените услуги, бюрокрацията ще понесе щетите. Освен това един лош президент също причинява разходи. Нарастващата монополна сила на компаниите не бе оспорена. Училищата и квалификациите не постигат целите си в момент, когато автоматизацията и изкуственият интелект са напът да преобразят същността на труда. Ако Тръмп изкара пълен мандат от 8 г. – което въпреки атаките от критиците му е възможно, – цената на парализата и некомпетентността ще е огромна.
Опасностите вече се виждат във външната политика. Като поощри схващането, че вашингтонският елит продава без пари Америка, Тръмп причинява трайна вреда на американското лидерство. Транстихоокеанското партньорство би затвърдило концепцията на Америка за свободните пазари в Азия и би укрепило военните й съюзи. Той изтегли САЩ от него. Отхвърлянето му на Парижкото споразумение за климата показа, че вижда света не като форум, където страните се събират, за да решават проблеми, а като арена, на която се надпреварват да получат предимство. Непредсказуемите му решения и дружбата му с автократи карат съюзниците му да се чудят дали могат при криза да разчитат на него.
4 юли е ден, в който трябва да се помни, че в миналото Америка се е обновявала; помислете за създадената от Теодор Рузвелт нова, професионална държава, за Новия курс на Франклин Делано Рузвелт или за революцията на Рейгън. По принцип не е твърде късно за Тръмп да прегърне двупартийното сътрудничество и да се заеме с реалните проблеми. На практика става обаче все по-очевидно, че той е неспособен да оповести подобно възраждане. Задачата ще остане за наследника му.
© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com
Текстът е публикуван в брой 27/2017 г. на списание "Икономист" от 06 юли, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.