Смешен плач на френските традиционни партии

„Абсолютното мнозинство на „Република, напред!“ би означавало на практика липса на реална опозиция и едно Национално събрание без реален контрабаланс, без демократичен дебат и незаслужаващо това име.“ С тези думи първият секретар на френските социалисти Жан-Кристоф Камбадели призова избирателите да не допуснат разгромна победа на партията на новия президент Еманюел Макрон във втория тур на парламентарните избори на 18 юни. Лидерът на дясноцентристката партия „Републиканците“ Франсоа Бароен пък се оплака от ниската избирателна активност, която била „изключително тревожна“. И Марин льо Пен хвърли вината за слабото представяне на нейния Национален фронт върху участието на едва 48,71% от имащите право на глас французи.

Това са смешни оплаквания на политически лидери, отхвърлени от избирателите. Не може да се обвинява върховният суверен за липса на „демократичен дебат“ само защото си е харесал една нова партия, половината от чиито кандидати за депутати са от гражданското общество и без политически опит, а половината са жени. Точно социалистите няма защо да хвърлят вината върху избирателите – същите, които преди 5 г. им гласуваха доверие и им дадоха 280 места, а с коалиционните им партньори имаха мнозинство от 306 депутати. След като не са оправдали доверието, присъдата е логична. Самият Камбадели пък би трябвало да подаде оставка, защото загуби депутатското си място още на първия тур на 11 юни. А ниската избирателна активност се обяснява от анализаторите като примирение на противниците на Макрон пред възхода му, започнал на президентските избори и продължил на парламентарните, оприличен от „Франс 24“ на „мачкането от булдозер“.

Какви са резултатите? Партия „Република, напред!“ заедно с партньора си MoDem спечели 32,3% от гласовете. „Републиканците“ има 21,5%, Националният фронт – 13,2%, „Непокорна Франция“ на крайнолевия Жан-Люк Меланшон – 11%, а социалистите – едва 9,5%. Ако вотът от първия тур се повтори и на втория, отбелязва Би Би Си, партията на Макрон, създадена едва преди около една година, би могла да получи общо между 415 и 445 депутатски места от 577 в Националното събрание. Подобно мнозинство е невиждано във Франция от 1958 г., когато Шарл дьо Гол създаде Петата република. Според същата прогноза на Ipsos „Републиканците“ биха могли да спечелят между 70 и 110 места. Националният фронт би имал между 1 и 5 места при досегашните две – доста под необходимия минимум от 15 депутати за създаване на парламентарна група.

Само четирима депутати бяха определени още на първия тур, след като за тях гласуваха над половината от регистрираните избиратели в техните райони. Останалите ще станат ясни на втория тур, на който според френската избирателна система се явяват първите двама от първия тур, както и всеки кандидат, спечелил подкрепата най-малко на 12,5% от регистрираните в района избиратели.

Участието във френските парламентарни избори е в свободно падане от над 3 десетилетия насам, припомня Би Би Си. През 1978 г. бе регистрирана рекордно високата избирателна активност на първия тур от 83,3% от избирателите. А най-ниската преди сегашните избори бе през 2012-ра, когато само 57,2% се разходиха до урните.

В една президентска република, каквато е Франция, е нормално интересът към парламентарните избори да е по-слаб. Но за това вината е на традиционните партии, а не на електората, на който явно му е омръзнало да го управляват едни и същи стари муцуни.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 16 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.