Турска инвазия в изборната кампания

ИГЛИКА ГОРАНОВА,

ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ

Посланикът на Турция Сюлейман Гьокче открито се включи в кампанията за парламентарните избори у нас. Той се появи в предизборен клип на „Обединение ДОСТ”, което е несъвместимо със статута на чужд дипломат и противоречи на изборното законодателство, предвиждащо санкции за нарушение на добрите нрави.

На 6 март Съветът за електронни медии се самосезира за клипа и се обърна към Централната избирателна комисия да реши случая. На 8 март ЦИК разпореди видеото да не бъде излъчвано повече по телевизиите и в интернет и да бъде свалено от сайтовете, позовавайки се на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс, който забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави.

Партийни лидери моментално поискаха остра реакция от страна на държавата, а „Обединени патриоти” призоваха направо за изгонването на посланика. Очевидно освен добрите нрави бе нарушен и чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, забраняващ на дипломатите да се месят във вътрешните работи на приемащата държава.

На 7 март посланик Гьокче бе привикан в Министерството на външните работи и пред него зам.-министър Бойко Мирчев „е поставил остро въпроса за нарушения, свързани с условията за провеждане на българските парламентарни избори на територията на Република Турция, които противоречат както на българското законодателство, така и на турските изисквания”, както съобщава сайтът на МВнР. Мирчев е поставил въпроса и за политическа пропаганда, извършена сред наши изселници в Истанбул на 3 и 6 март от министъра на труда и социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу (според български медии министърът е заявил, че ДОСТ е била създадена, „за да може процесите и тук, в Турция, и там, да се развиват паралелно”). Зам.-министър Мирчев е призовал чрез посланика официална Анкара да не бъдат допускани повече такива нарушения.

Още на следващия ден обаче Негово Превъзходителство Гьокче е уважил осмомартенска среща на жените в ДОСТ в ресторант в Кърджали и е отправил приветствие от микрофона (на долната снимка, бел. ред.). Всъщност посланикът отдавна демонстрира открито топли отношения с ДОСТ и лидера й Лютви Местан, а официална Анкара не се свени да посочи, че това е нейната партия в България. След случилото се остава да се отговори на въпроса – адекватна ли бе реакцията на българската държава и може ли да очакваме още такива провокации? Ето и три отговора от специалистите.

Проф. Владимир Чуков, арабист:

Не предприехме решителни действия

Действията на турския посланик Сюлейман Гьокче у нас трябва да са обект на действията на външно министерство. Той е класически тип турски чиновник на Ердоган и много интересен и некоментиран по медиите факт е, че именно неговите действия оформиха профила на сегашния президент. С действията си в последните 2 години Гьокче показа, че за държавен глава трябва да имаме човек на сигурността, който може да се противопоставя на чужди влияния.

Опитвах се в предишния парламент да говоря с патриотите и да дам пример как действа Белгия с колега на Гьокче, който се е опитал да се държи по сходен начин. Турският дипломат е извикан в белгийското външно министерство и му е забранено да ходи по медиите, забранено му е да заплашва и да размахва пръст. Предупреден е, че ако продължи с агресивната си намеса, ще бъде изгонен, и това там подейства. У нас не бяха предприети такива решителни действия.

Проф. Огнян Герджиков, когото харесвах много преди да стане министър-председател, обяви, че трябва да се пазят дипломатическите отношения с Турция. Т.е. ние не показваме такава решителност, каквато демонстрират други суверенни европейски държави. Поведението на Гьокче е проблем на правителството, а не на коментаторите.

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения:

Може да сме първата жертва

на Турция след референдума

Реакцията на МВнР щеше да бъде адекватна, ако това беше първият случай на Гьокче в неговата дипломатическата практика. Според мен до този рецидив нямаше да се стигне, ако България беше реагирала своевременно преди 2 години съгласно правилата на Виенската конвенция, когато също имахме проблеми с действията на този посланик (когато Доган обяви, че ще свали Местан от лидерския пост в ДПС, и той заедно с жена си се скри в турското посолство - б.р.).

Сюлейман Гьокче е типичен представител на турската дипломация, която си поставя дългосрочни цели и ги постига на всяка цена. Този посланик е упорит и активен и отстоява интересите на страната си, но тези интереси надхвърлят прага на дипломатическите отношения. За своите началници Гьокче вероятно е успешен, защото у нас държавата позволява той да действа така.

Изгонването на посланик е много крайна мярка и изобщо не е препоръчителна за съседна държава. Турция целенасочено търси ескалация на отношенията си със страните от ЕС, включително с България. Когато умишлено ни предизвикват, както умишлено предизвикаха Холандия, дипломатите трябва да анализират защо Турция прави това и какви други мерки могат да бъдат взети, които да не ескалират напрежението. Например на обвинението на Турция, че не спазваме правата на малцинствата, можеше да реагираме с декларация, че сме обезпокоени за демокрацията в нашата съседка – повод за това ни даде доклад на ООН за нарушенията на правата на човека и убийствата на над 2000 души в Източна Турция. Това щеше да покаже, че умело владеем инструментите на дипломацията. Освен това ние трябваше да проведем консултации в рамките на ЕС и НАТО как да бъдем защитени след заканата на Ердоган, че ще бъдат взети сериозни мерки спрямо Холандия. Ако Турция реши да използва бежанците като оръжие, трябва да знаем дали може да разчитаме на помощта на НАТО.

Истината е, че Турция има страхотно влияние у нас – политическо, икономическо, на разузнавателните служби. Лошото е, че ще бъдем първата държава, която ще стане жертва на това, което Турция възнамерява да предприеме след 16 април, когато е референдумът за увеличаване на правомощията на президента.

Здравко Попов, философ, дипломат и преподавател в СУ:

Да премахнем двойното гражданство

Реакцията на МВнР по повод участието на турския посланик Сюлейман Гьокче в предизборната кампания у нас беше напълно адекватна. Гьокче беше ясно предупреден от зам.-министър Мирчев кои са недопустимите действия.

Ясно разписани са действията, които трябва да се предприемат в такива случаи. Първото е предупреждение, което и направихме, второто е нота, трето е отзоваване на посланици. Четвъртата стъпка е най-драматична – скъсване на дипломатическите отношения, което не е желателно.

Големият въпрос е, като няма извинение за това поведение, дали ще предприемем втората крачка, която е доста куражлийска – да се изпрати нота до турското външно министерство.

Въпросът е дали черпим кураж от позициите на Холандия и Германия от позициите им по отношение на Турция и това да ни прави по-смели, или ще останем напрегнати и уплашени, защото тук имаме турско малцинство и възможност да се отворят шлюзовете и да текне бежанската вълна.

В дипломатическите кръгове у нас се обсъжда една нелоша идея. Преди да се стигне до отзоваване на посланици, да се предупреди турската страна, че предвид синхронизиране на българското с европейското законодателство сме склонни да премахнем институцията двойно гражданство, като в Германия. Това би засегнало 300 хиляди турци с двойно гражданство и би накарало турската страна да се замисли върху дипломатическите си способи.

Текстът е публикуван в брой 11/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.