Малкият офис на Дитер Колат, политик от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), в берлинския район „Фриденау“ е пълен с хора, дошли за дискусия на тема „Какво е социална справедливост?“. След два часа отговорът е неясен, което не е изненада. Но тълпата е ентусиазирана. Мнозина чувстват, че кандидатът на ГСДП за канцлер Мартин Шулц може да победи Ангела Меркел от Християндемократическия съюз (ХДС) в изборите на 24 септември – и вярват, че ако го направи, социалната справедливост ще е нещо повече от тема на философски дебати.
Изборът на Шулц за кандидат в края на януари предизвика необичаен скок в анкетите. ГСДП, която е младши партньор в коалицията с консервативния блок на Меркел, сега е редом с нея в проучванията, с малко над 30%. Ако германците можеха да избират канцлер пряко, Шулц би победил Меркел с 49% на 38%, сочи агенция Forschungsgruppe Wahlen. Твърде рано е да се каже дали тази популярност е сапунен мехур, обречен да се спука, казва Манфред Гюлнер от Forsa, друга социологическа агенция. Но влиянието му събуди базата на партия, която подобно на лявоцентристките си братовчедки в Европа изглеждаше позагубена. ГСДП за последно спечели избори през 1998 г., когато Герхард Шрьодер стана канцлер. Той въведе пазарно ориентирани трудови и социални реформи. Днес консерваторите хвалят неговия „Дневен ред 2010“ заради конкурентоспособността на икономиката на Германия и намаляването на безработицата. ГСДП се обърна срещу собствените си реформи, критикувайки неолибералния завой към по-ниски заплати и отдалечаване от социалната справедливост. Между 1998 и 2013 г. броят на гласувалите за социалдемократите падна почти наполовина на 11 милиона. Меркел хитро подпомогна тази тенденция, използвайки стратегия на „асиметрична демобилизация“, за да ги откаже да гласуват. Тя възприе някои левичарски политики, като премахването на ядрената енергия и въвеждането на минимална заплата. И управляваше от 2005 до 2009 и отново след 2013 г. в коалиция със социалдемократите, което ги направи да изглеждат пред избирателите като неразпознаваема центристка формация.
Тези обезсърчени социалдемократи, мнозина от които са сини якички, сега чувстват прилив на енергия от Шулц. Езикът му е земен и прост, докато на Меркел често е технократски. Видът му свидетелства за труден живот и упорство. На младини той напуска гимназията с надеждата да играе професионален футбол, но след контузия в коляното започва да пие и дори е обмислял самоубийство. През 1980 г. обаче променя живота си, става въздържател, собственик на книжарница и кмет на малкия си роден град.
Тази история импонира на мнозина. Шулц е „алкохолик, изпаднал в немилост, но издигнал се отново“, казва Ян Рихтер, един присъствалите на дебата при Колат. Той е „човек от реалния живот, успял въпреки дискриминацията на обществото, и предизвикателно казва „Искам да съм канцлер. Това е смайващо“, смята Аурел Маркс, собственик на бордей с 8 стаи.
Чувствата, които Шулц вдъхва, могат да го превърнат в машина за мобилизиране. Надигащият се ентусиазъм на левицата обезсилва стратегията на Меркел за асиметрична демобилизация. Междувременно вдъхновяването на собствената й база ще бъде по-трудно от обичайно. Мнозина избиратели още не са й простили за отворените обятия към бежанците от 2015 г.
С разгорещяването на кампанията Меркел ще трябва да угажда на консервативната база на партията й, смята Тимо Лококи от „Германския фонд Маршал“. Ако примерно спасяването на Гърция отново влезе в заглавията, ХДС може да възприеме ястребова политика, докато по-снизходителният Шулц може да наблегне на европейската солидарност. Колкото до регулацията на пазара на труда, данъците и икономиката, Германия се намира в много по-остър идеологически сблъсък, отколкото на които и да са избори в близкото минало. И
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
