Една от малкото функциониращи монархии в Европа е последното място, където бихте потърсили пример за абсолютна, максимална индивидуална свобода. Но Лихтенщайн ще ви опровергае. Малкото княжество, с население едва 38 000 души, е управлявано от суверена Ханс-Адам Втори, който има почти пълната власт. Но не я иска. Нещо повече – той е убеден, че държавната намеса е вредна на всяко ниво. В своята книга "Държавата на третото хилядолетие" той пише:
"... традиционната държава като монополно предприятие не само е неефективно начинание с лошо съотношение между цена и производителност, но по-важно, става толкова по-опасна за човечеството, колкото по-дълго съществува”. Преди да си помислите, че това е изкуфял аристократ графоман, който се чуди как да си запълни времето, трябва да знаете, че през 2003 година той прокара конституционна реформа, която насърчава населените места да се конкурират с държавата. Всяко село има собствена система за пряка демокрация, с референдуми и може да прокарва собствени закони и да налага собствени данъци.
Искате да свалите княза? Няма проблем – трябват ви 1500 подписа, за да стартирате национален референдум за промяна на конституцията. Всяко населено място може да обяви независимост и да се отцепи от княжеството, ако това бъде решено на местен референдум. Всъщност вярата в личната свобода на Ханс-Адам Втори е толкова силна, че първоначалната му идея е била не само селата да имат право на самоопределяне, но и отделните хора и частната им собственост, т.е. и те да могат да обявяват независимост.
Малкото княжество е вклинено на границата между Австрия и Швейцария и част от него е разположена в долината на р. Рейн, а останалата е във високите масиви на Тиролските Алпи. Въпреки това може да се обиколи за половин ден, защото е дълго едва 25 км, а средната му ширина е 6 км. На тези 160 кв. км има 11 общини, като повечето са съставени от само едно градче.
Феновете на футболния Левски много добре знаят, че столицата на Лихтенщайн е Вадуц, а най-големият град е Шаан, който има едва около 8000 жители.
Именно Вадуц е и финансовият център на известната като данъчен рай държава, в която регистрираните чуждестранни компании могат да разчитат, че тайните им ще бъдат пазени. Но ако си представяте забързано сити, ще сгрешите. Архитектурата в града е типичината за региона и по нищо не личи, че собствениците на стотици милиарди са избрали да ги пазят там.
Почти на всяка къща има по няколко табелки на офшорни фирми, които са около 50 000 (доста повече от населението на страната), и ако не се вгледаш внимателно, няма да разбереш, че се намират там. Намират е силно казано, защото само административната им регистрация е в княжеството, и най-многото, което можете да откриете, е местният адвокат, който ги представлява. А те са много заети, защото на един се падат стотици компании.
Противно на очакванията финансовият сектор допринася само за 24% към БВП на Лихтенщайн. 27% се дължат на нефинансови услуги, 8% на земеделие, а 37% на индустриално производство. Така например един от глобалните лидери в производството на механизирани инструменти "Хилти" е базиран
в княжеството. То е и един от най-големите износители на дентални продукти (предимно зъбни протези). В миналото страната се е издържала главно от производството на пощенски марки, което прави задължително посещението в Музея на пощенските марки, който е със свободен вход. В този рай за филателистите могат да се видят висококачествени пощенски марки от далечното и близкото минало, както и исторически документи и старо оборудване за производство.
Също съвсем безплатно можете да разгледате множество скулптури на световноизвестни автори, които са разположени на централния площад във Вадуц. Тук ще намерите бронзови фигури от Наг Арнолди, Херберт Албрехт и Даниел Споери.
Ако сте любител на съвременното изкуство, то трябва да влезете в Музея на модерното изкуство (Kunstmuseum Liechtenstein), а съвсем наблизо е и историческият музей на Лихтенщайн. Но това, което със сигурност не бива да пропускате, ако сте в княжеството през следващата седмица, е замъкът Вадуц. Тъй като това е официалната резиденция на княза, влизането там е забранено, освен на 15 август, когато е националният празник на страната.
Ако имате късмет, ще можете да зърнете принца – последния управник на света, който не иска власт. Всъщност, ако сте по това време в Лихтенщайн, ще се забавлявате, където и да сте, защото навсякъде има празнична атмосфера, тържества, бира, вино и наденички.
Това, което не може да се опише или покаже, е невероятната комбинация от много чист и свеж въздух и неописуемо спокойствие. Хората са мили и приветливи, природата е запазена, което е и причината за много добре развития селски туризъм в страната.
В Лихтенщайн няма летище, като най-близкият аеропорт е в Цюрих. Княжеството е тяхно свързано с Швейцария, като дори ѝ е възложило да провежда външната му политика, и използва нейната валута – швейцарския франк. Въпреки че не е член на ЕС, Лихтенщайн е част от Европейското икономическо пространство и Шенген, което прави посещението там не по-трудно от която и да е друга страна от ЕС. Когато и да пътувате до малката държава, няма да съжалявате – ще се насладите на един прекрасен парадокс в сърцето на Европа.
.jpg)
