Изборни опорки

Какво представлява една предизборна кампания за президент у нас? Екип от изборджийстващи интелектуалци и временно несвободни експерти в сянка измъдря на кандидата две странички с основни позиции по всички въпроси на общежитието. Опорни точки им викаха, ама добиха незаслужено лоша слава напоследък, след толкова години вярна служба. После бъдещият президент ги наизустява като зубър петокласник, а щабът му проиграва и възможните контри – засекат ли го по някоя точка, да знае как да се измъкне. Иначе опорките са толкова обли, че могат да се търкалят до безкрайност без съпротивление. Например в Перник Цецка Цачева издекламира с „рапорт даден“: „Като президент аз ще бъда гарант за спазване принципите на демокрацията и правовата държава”. „Най-важното е да се обединим, за да гарантираме един нов път за развитие на България”, провидя през времето и пространството Румен Радев в Шумен.

Подобни титанични заклинания се повтаряха из градове, села и някои зали за оперативки на профсъюзи, работодатели, творчески и прочие колективи. Големите кандидати грееха в големи зали, а ония с малък багаж отзад като Александър Томов можеха да се срещат и с по трима роми на тревата край селската уличка. Важното и за едните, и за другите, бе кадри от срещите да се излъчват в предизборните хроники по телевизията, като по възможност камерата скрие реалния мащаб на пърформънса, защото нали размерът винаги има значение, а никога не е достатъчен. Особено при народната любов.

Подобни бяха заклинанията и в предизборните клипове. Цачева „постига резултати, притежава достойнство, твърдост, упоритост, истински професионалист и добър юрист, добър човек, добър президент”. Видеото бе събрано от изказванията на партийните старейшини при обявяването на номинацията ѝ в „Арена Армеец”. Точно ГЕРБ ли е ошушкал джобове, та да прави клип от суроватка? Не било от безпаричие – не се надяваха друг да я подкрепи, стягаха си своя електорат. Ама на първия тур – недокомплект, както би казал Генерала.

На фона на тържествената „Рапсодия Вардар” на Панчо Владигеров пък другият генерал, Радев, призовава да пометем статуквото и решително затваря книгата „Винету”. Находчива закачка с любимата книга на колегата, похвално е и цивилен генерал да кръстосва крак връз крак в домашен кабинет като хуманитарен професор, само дето „Винету” се чете в детската стая или на плажа. За разкош може и с пера, останали от последния Хелоуин.

Реформаторите пък сякаш още от картата с черепите през 1990 г. все ги тегли към гробовното. Мрачен дикторски глас в клипа на Трайчо Трайков съобщава, че България е ограбена от държавна мафия и свободните българи са призовани да припознаят свободния Трайков. А той не стига, че е скован откъм мимики, ами и в клипа ту едва се поклаща до раменете като далечен претдеча на покемоните, ту му гледаме обувките – да сме сигурни, че Лукарски и Кунева не са му вързали връзките една за друга. Останалите кадри – снимки, все едно ти пускат диапозитиви от 80-те, не телевизия от 21 век.

А неуморната устатница Татяна Дончева от клипа си го играе кротък обединител. Прекарва овца и вълк в лодка през езерото и вика „възможно е“. Абе то сигурно е възможно, ама както казват натурфилософите от отсамошните западни покрайнини – мо’е да мо’е, мо’е и да не мо’е. Е, мо’еше на няма и 2%. А и толкова години досега Дончева нали го играеше боец, дето с голи ръце вълк ще удуши, камо ли да му е гондолиер.

Виж, в студио на живо Таня войвода си е пак като в гората – „удряй Брус Лий, тепай Брус Лий“, както пееха в оттатъшните западни покрайнини, съсече отляво и отдясно още в първите секунди от дебата по БНТ стъписаните на трибунките си Трайчо и Калфин. В отсъствието на вип отбора Радев и Цачева. Двамата обаче лъснаха като холограми в дебат по "Би-Ти-Ви" и предизвикаха почти пълното обединение на останалите – от Марешки до Каракачанов. По БНТ пък Б-отборът –Пищова, Жорж, Лупи, Банев и още една-две народни душици, бяха още по-сплотени срещу А- и вип-гарнитурите. Милинките, не разбраха ли коя им е ролята – като ги видят какви са хубавци, хората да си кажат: бре, ми то другите са си съвсем нормални, направо исполини. Абе разбрали са те, ама се правят на балами заради пустите 40 хилядарки, които вземат за вота като несправедливо лишени от държавни субсидии.

Та така – с опорни точки до балотаж се стига. А там те спешно се подсилват, че падането е тежко. С подръчни средства бързо се вдигат берлински стени и гранични огради, вече в съвсем реални граници. Съвсем като за телевизия.