Защо Русия не може да избере между Изтока и Запада?

Материалът е публикуван в руския сайт "Лента"

 

Необходимо ли е Русия постоянно да избира между Европа и Азия? Каква роля на международната сцена през 21 век ще има най-голямата страна в света? По време на виртуалния семинар „Запад и Изток: защо Русия вечно избира между двете?“ по тези въпроси разсъждаваха Андрей Андреев – доктор на историческите науки и професор от МГУ, Дмитрий Тренин – директор на Московския център Карнеги и доктор на икономическите науки, Георгий Толорая –професор от МГИМО. Уебинарът бе организиран съвместно със Съвета по външна и отбранителна политика (СВОП) и факултета за световна икономика и световна политика НИУ ВШЕ. Ръководител на дискусията беше главния редактор на „Русия в глобалната политика“ и председател на президиума на СВОП Фьодор Лукянов. Ето някои от основните тези и изявления на експертите.

Наследница на Византия

Дмитрий Тренин: Проблемът на вечния избор между Изтока и запада се крие в нас самите, тъй като сега се опитваме да намерим равновесно положение в света. В 20 век страната ни имаше статута на свръхдържава и претенции за световно водачество, а след краха на комунистическата система Русия се опитваше да се вгради в разширяващия се Запад.  Алтернативен сценарий беше да настъпи интеграция на постсъветското пространство около Русия, в качеството ѝ на историческо ядро на Евразия.

Събитията от последните две години погребаха всички тези планове. Стана ясно, че Русия не може напълно да се интегрира към някоя част на света, тъй като това би значело да признае подчинението си по отношение на САЩ или Китай. Разбира се и двата варианта са неприемливи за нас – „руската ДНК“ не би го позволила, затова и на Русия не ѝ остава нищо друго освен да плува сама в морето на глобалната политика. Всъщност в това няма нищо лошо: днес вече не е необходимо да си част от някаква система (да речем западната), за да усвояваш модерни знания, технологии и практики.

снимка: БГНЕС

Затова и изборът на Русия е самата Русия, която е напълно способна да стане самодостатъчна държава. Разбирането на този факт е особено полезно на фона на явното нежелание на най-близките ни съюзници – от Беларус и Армения до Казахстан и Киргизсан – да следват в Русия в нейните бурни евразйски планове. Не е необходимо да се надяваме на бърз залез на Запада – в близките десетилетия той ще си остане най-мощният, напредничав и привлекателен регион на света.

Андрей Андреев: Страната ни е твърде голяма, за може да се интегрира напълно където и да е. Когато говорим за прословутия руски избор между Запада и Изтока, преди всички трябва да разберем, какво всъщност означават тези термини. Ако под Изток разбираме географското пространство от Истанбул до Токио, то Русия по исторически причини винаги е била слабо свързана с тази земя, а от началото на 18 век на практика не е имала нищо общо с тази част от света. От тогава всички срещи на Руската империя с евразийското пространство са били по-скоро реакции на външни действия. Например, Русия е била принудена да присъедини Средна Азия през втората половина на 19 век като отговор на експанзията на Великобритания.

Затова може да се каже, че „Големият Изток“ никога не е бил сериозен интерес за Русия. Ако се говори за противопоставянето на Запада и Изтока в историческия смисъл на тези понятия, то по-уместно е да разглеждаме в основата на тази борба разкола на западното християнство на Рим (католицизма) и източното християнство на Византия (православието). Въпреки многобройните опити тази пропаст да бъде преодоляна, тя съществува и досега. Русия е последната държава, която се опитва да носи в себе си византийското историческо наследство и обръщането на Изток за нея значи обръщане към самата себе си, защото в културно-исторически смисъл няма друг Изток освен самата Русия.

снимка: БГНЕС

Лошото дете на Европа

Георгий Толорая: Онзи Изток, който присъства в нашия политически дискурс, всъщност не съществува. В момента азиатските страни с изумление наблюдават акробатичните изпълнения на руската външна политика и нейното така наречено „обръщане на Изток“.

Русия е неотменима част от европейската юдео-християнска традиция, макар и особена и не съвсем благополучна част. Страната ни е своеобразен enfant terrible (от френски „лошо дете) в семейството на европейските държави – именно така ни разглеждат и на Запад и на Изток. Руската цивилизация и култура нямат нищо общо нито с конфуцианството, нито с начина на живот от Близкия изток – това са наши съседи, но нищо повече.

Русия трябва не да се обръща на Изток, а да решава проблемите си със Запада. В същото време сме длъжни да изграждаме разумно отношенията си със стремително развиващия се азиатско-тихоокеански регион, който има претенции да вземе икономическото, технологично и военно световно лидерство в бъдеще. Би било наивно да смятаме, че след срива на отношенията със Запада Русия ще бъде посрещната от Изтока с отворени обятия. Днес главната ни задача е да успеем да се впишем в сложния, бързо променящ се свят.

Андреев: Споровете относно това дали Русия е част от Запада или Изтока са започнали с противопоставянето на западните култури срещу славянофилите през 30-те години на 19 век. През 18 век просто не са съществували подобни категории в общественото мислене, макар и при Екатерина II вече да се е говорело за особеностите на руския национален характер.

Причината за ожесточената полемика за мястото на Русия между Запада и Изтока в средата на 19 век е бил ръстът на националното самосъзнание и търсенето на собствена идентичност. Това е била епохата на изграждане на националните държави, която все още не е приключила. Русия има собствена национална идеология, която е наследила средновековните традиции на противоборство между латинския Запад и православна Византия. Русия се е обявила за наследница на Византийската империя, затова и противопоставянето срещу Запада е станало основа на руската национална идея.

Главната наша особеност е съчетанието между имперския модел и националната традиция. Русия така и не е станала национална държава и не е ясно въобще необходимо ли ѝ е това, тъй като всяка национална държава предвижда да има превъзходство на един доминиращ етнос.

Тренин: Руската империя, въпреки отделните  ѝ негативни особености, е имала голям принос в световната цивилизация, но имперския период от русата история е вече в миналото. Сега днешните територии на Русия са ѝ напълно достатъчни, но държавата трябва премине от днешното постсъветско състояние към фазата на пълноценна национална държава, която да се основава не на етнически, а на граждански принцип. С други думи Русия трябва да стане държава, където всички, без значение от националната им или религиозна принадлежност, се смятат за равноправни свободни граждани.

За тази цел на Русия ѝ е необходим съвременен национален елит, който към момента не съществува. В това, че страната ни е престанала да бъде империя и свръхдържава няма нищо лошо – продължаваме, както и преди, да играем съществена роля в международните въпроси и сме способни да защитаваме националните си интереси.

Християнските корени на Запада и Русия

Запада с либералната си демокрация е уникален феномен в световната история, един вид неочаквано отклонение от основния път. Смятам, че възникването на средновековното европейско общество, е променило за добро цялата съдба на човешката цивилизация.

Ако говорим за особеностите на източния манталитет (става дума преди всичко за източна Азия), то към тях се отнасят: приоритет на интересите на държавата спрямо интересите на личността, строга социална йерархия и безпрекословен авторитет на старшите по възраст и длъжност, целеустременост и дисциплина. Във всички тези общества се обръща твърде малко внимание на въпросите за духовността (в европейския смисъл на думата) – религията е по-скоро обществена институция, а не средство за самоидентификация на личността. Повече от азиатците за нашите разбирания са атеисти: те се отнасят по просто към въпросите за живота и смъртта, обръщат повече внимание на култа към предците, отколкото на спасението на собствените си души.

За азиатските общества е характерна склонността към продължителен монотонен труд, но пък много им липсва креативност. Интересно е, че днес много съвременни азиатски фирми често наемат руски или американски специалисти за длъжностите, които изискват творчески подход. Те измислят новите продукти, а аборигените с упоритостта на мравки превръщат идеите в реалност.

снимка: БГНЕС

Андреев: Разбира се, нашето общество силно се различава от описаните по-горе народи с конфуцианска колективна менталност и основната причина за това е вярата. Християнството е единствената световна религия, която е насочена направо към човешката личност, към индивидуалността на човека. Всеки християнин решава въпроси за своето лично спасение и този изначален индивидуализъм е основа на цялата християнска цивилизация.

Най-силно това се е проявило при западната цивилизация, която в голяма степен е построена на представата за правилата и нормите за съвместно съществуване на милиони такива индивиди. Ако говорим за западните либерални ценности, то те са продукт на дългогодишно историческо развитие и произлизат от нашето общо християнско наследство. В същността си те са прости и прагматични, тъй като са се сформирали постепенно и са резултат на обществен компромис, изстрадан през многовековни ожесточени борби. Непоколебимото спазване на закона, приоритетът на образованието, самоуправлението и демокрацията – Запада не е постигнал тези ценности изведнъж, а именно те са го сформирали в съвременния му вид.

За Русия всичко това и досега е в голяма степен чуждо, тя все още не е решила за себе си – трябва ли да приеме тези ценности. Ние сме длъжни да знаем по какво си приличаме и в какво се различаваме от историческия Запад, с който имаме общи християнски корени.

Тренин: Безспорно Русия е страна с европейска култура. За идентичността няма значение дали днешната ѝ външна политика политика е източна или западна. Това е проблем при отношението със съседите, а не въпрос за самовъзприятието. Отдавна е даден отговор на въпроса „кои сме ние?“: Русия е страна с източноевропейска (но не западна) културна традиция. И макар да имаме елементи на други култури и традиции, всички те доброволно са станали съставни части от преобладаващата универсална  руска култура.