Брутализмът в архитектурата: От „вертикалния град“ в Ротердам до токийската кула с капсули

Новата книга на Питър Чадуик съпоставя няколко поразителни примера за този все така популярен архитектурен жанр - от скандалното до почти неизвестното.

Библиотеката „Гайзъл“, Сан Диего 

Проектираната от „Уилям Перейра и съдружници“ библиотека е открита през 1970 г. в кампуса на Университета на Калифорния. Тя се превръща в символ на университета и за кратко е използвана за неговото лого.

Сградата де Ротердам, Холандия 

Известните кули, свързани помежду си, изглеждат като „вертикален град“, в който има жилища, офиси, магазини и ресторанти. Проектиран от фирмата OMA, проектът е завършен през 2013 г. след четиригодишно строителство. Де Ротердам е част от реконструкцията на стария пристанищен квартал Вилхелмнапиер.

Терминал TWA на Международно летище „Джон Ф. Кенеди“, Ню Йорк 

Архитектът Ееро Сааринен е нает, за да проектира новия терминал на летището  така, че то да „улови духа на полета“. Строежът започва през 1956 г. и приключва през 1962 г. - година, след като Сааринен умира от мозъчен тумор. Терминалът не се използва от 2001 г. насам, тъй като не може да побере по-големи самолети. Миналата година беше обявено, че сградата ще бъде преустроен като хотел.

Параклиса на залеза, Акапулко 

През 2011 г. архитекти от мексиканската фирма Bunker Arquitectura проектират този параклис с идеята за контраста - стъкло срещу бетон, класически пропорции срещу очевиден хаос. Разположен на хълмовете на Акапулко, които са големи гранитни скали, той изглежда като поредната скала, дело на природата.

Автогарата в Касерес, Испания 

Местният архитект Хусто Гарсия Рубио, който работи основно с бетон, прави автогарата в Касерес от непрекъснато парче стоманобетон - традиционните къщи в района се строят само от един материал. Но построената през 2003 г. сграда се намира между детска ясла, училище и парк, и визуално е много по-различна от околните сгради.

Института Солк, Сан Диего 

Джонас Солк, който открива първата успешна ваксина срещу полиомиелит, създава института през 1960 г. като изследователски център. Сградата е проектирана през 1965 г. от Луис Кан, като целта на дизайна е да се  осигурят прости и скромни лабораторни зали, които да могат да се приспособяват към променящите се нужди на науката.

Кулата с капсулите „Накагин“, Токио 

Накагин е първият „капсулен“ архитектурен дизайн, предназначен да подслонява пътуващи бизнесмени. Кулата е проектирана от Кишо Курокава и е построена през 1972 г. Всеки „апартамент“, голям 4 на 2,5 метра, може да бъде свързан с основното ядро, или заменен, ако е необходимо. Дизайнът е базиран на идеята за „метаболизма“ от 1960-те години, според която градовете са „подвижни и живи“. Но до изестна степен самата сграда е пренебрегвана и не добре поддържана през последните 30 години.

Дворецът на парламента, Чандигарх, Индия 

Льо Корбюзие е главен архитект и съветник по планиране на новия град Чандигарх. Построен след независимостта на Индия от 1947 г., новият град трябва да стане административен център на новосформираното правителство. Сградата е завършена през 1962 г.

Водонапорната кула, Йоханесбург 

Бетонният резервоар с форма на конус е построен в най-големия град в Южна Африка през 1996 г. Кулата е проектирана от фирмата GAPP Architects & Urban Designers.

Сградата „Бройер“, Ню Йорк 

Сградата на Медисън Авеню и 75-та улица е дело на завършилия висшето училище по строителство и художествено конструиране „Баухаус“ в Германия австрийски архитект Марсел Бройер. Построена е през 1966 г. и до миналата година помещава Музея на американското изкуство „Уитни“. Тогава галерията се премества в нова сграда, проектирана от Ренцо Пиано. Сградата Бройер отново отвори врати преди няколко месеца като част от Музея на изкуството „Метрополитън“.