Къде образованието краси булката и намалява зестрата?

Автор: Санджена Сатиан / „Ози”

По обед в седмичен ден Решма Бегум се прибира с дъщеря си от училище. Бегум прекарва дните си, продавайки евтини бижута по местните пазари, а съпругът ѝ работи в строителството, но тя има различни планове за 7-годишната си дъщеря Салиа.

„Ние сме бедни, но ще направим всичко по силите ни за нейното бъдеще,” казва тя. „Независимо дали моите деца ще станат махараджи или факри (крале или аскетични просяци), те трябва да учат.”

На хартия Салия има много добри шансове. Тя произхожда от мюсюлманско семейство в Западен Бенгал, североизточния индийски щат, който граничи с Бангладеш. Тук в областта Раярхат в едно от най-големите „села” в щата – дом на около 5 000 човека, където 90 % от населението е мюсюлманско – момичетата могат да накарат Малала да се гордее с тях.

Те се възползват от правителствените поощрения за посещаване на училище, като често пътуват по 45 минути с предоставено им от правителството колело до най-близката класна стая. Те напредват в началното училище, както и по-нататък; процентът на записаните ученици в някои области е 96 %, казва Бисуаджит Гош, професор по социология в Университета в Бурдуан, който е направил полево проучване за УНИЦЕФ в региона. Според скорошен доклад на индийския институт Пратичи момичетата дори се справят по-добре от момчетата.

Но това не е причина за голямо вълнение. По-скоро поглед към комплексните неща, които се изискват от ученичките, особено от момичетата, изповядващи исляма, в цялата страна. Лесно е да получиш похвала за нещо свързано с подобряването на образованието на младите жени, нещо, което помага за предотвратяването на ранните бракове – доклад на УНИЦЕФ от 2014 г. твърди, че Индия заема второ място в света по процента на ранните бракове с деца. И относително напредничавото правителство на Западен Бенгал, водено от главния министър Мамата Банердже, първата в историята жена главен министър, е предприело политика, която се опитва да задържи момичетата по-дълго в училище. Програмата Канашри например превежда стипендия директно по сметките на момичетата, за да могат те да ходят на училище.

Но нещата не се случват толкова бързо. Решма Катул, 15-годишно момиче с блестящи очи, харесала училището в началото. Нейните родители я изпратили в училище за момичета, до което се стига за 30 минути с колелото. Решма толкова се страхувала от пътуването да класната стая в първия ѝ училищен ден, че по-малкият ѝ брат я изпратил до там. Днес тя вече не ходи редовно на училище. Тя е отегчена. И подобно на някои свои по-големи приятелки, тя може да употреби парите от своята стипендия по различен начин – за своята зестра.

Това не е необичаен подход по тези места. Рабея Катул, 20-годишно момиче, което изучава политически науки в местния колеж и било оженено преди 6 месеца, предполага, че 70 % от нейните приятелки са се оженили преди да навършат 17 или 18 г. Повечето от тях използват стипендиите си, за да платят за разходите по сватбата или, за да купят на младоженеца мотор, което е част от зестрата, варираща между 30 000 и 100 000 рупии. (Между 450 и 1 500 долара в щат, където 80 % от мюсюлманите живеят с около 75 долара или по-малко месечно.)

„Няма случай, в който да използват образованието си,” казва Решма. „Не съм виждала никого да използва образованието си.”

С едно изключение: да покачат цената си като булка. Колкото по-образована е дадена жена, толкова по-малка е зестрата. Това е още едно преимущество като светлата кожа или умението да готви хубаво агнешко къри. Западен Бенгал, където комунистите управлявали 34 години, преследва индустриалната продуктивност и възможностите за работа са малко – предимно в области като Малда, където се трупат мюсюлманите. Много от мюсюлманите са бежанци от Бангладеш, които често нелегално пресичат границата с надеждата, че ще си намерят работа.

Но момчетата гледат как бащите им отиват да работят по строежите в градове като Мумбай и, че носят пари в къщи; често те спират да ходят на училище в шести клас и се присъединяват към тях. Семействата нямат търпение да оженят работещите си синове, а майките, които в този регион се страхуват от „браковете по любов”, тъй като се притесняват, че дъщерите им може да избягат с някое индуско момче, ги притискат към ранни бракове.

„Човек не може да разреши проблема с мюсюлманските момичета докато и момчетата не започнат да ходят на училище,” казва Гош.

Суприя Рой, основателката на неправителствената организация Towards Future, която работи върху местното образование, казва, че родителите мюсюлмани вече искат да пращат дъщерите си на училище, но все още се опитват да ги предпазят от всичко извън техния дом, което може да се изгради с образованието. Рой организирала футболен мач за момичета, след което родителите се оплакали и още повече затворили дъщерите си.

Животът след началното училище не се пренебрегва напълно. Правителството на Банердже е отпуснало субсидии за университети, както и е разрешила изграждането на общежития специално за мюсюлманските момичета. Проучването на института показва, че докато почти половината от възрастните мюсюлмани са неграмотни, 70 % от цялото мюсюлманско население може да чете.

За 13-годишната Билкеш Катул съществуват добри причини да продължава да учи. Тя е израснала виждайки как неграмотната ѝ майка изпитва затруднение с прости задачи като посещението на лекар. Майка ѝ желае Билкеш „да бъде представяна като грамотна жена”. Сестрата на Билкеш се оженила на 18 г., въпреки несъгласието на майка ѝ. „Що се отнася до мен,” казва Билкеш, „ще се опитам да се преборя с този брак.”

Индия отказа да криминализира изнасилването в рамките на брака Китайци и индийци остават без булки, заради недостиг на жени