ИПИ: Дуалното обучение в Панагюрище е национален модел

Повече от десетилетие след въвеждането на дуалното обучение, община Панагюрище е един от най-утвърдените примери за ефективно взаимодействие между училище и работодатели и висока удовлетвореност и реализация на учениците. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който не само сравнява статистически данните за средното професионално образование в общината с тези за цялата страна, но е задълбочен и с анкетни проучвания за удовлетвореността на учениците, училището и бизнеса в Панагюрище.

Силната ориентация на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ към практическо обучение и добрата връзка с бизнеса може да служи като национален модел, тъй като тук има между 7 и 10 пъти по-висок дял на дуалното обучение спрямо средното за страната през последните години, е един от изводите от анализа.

Професионалната гимназия в Панагюрище е сред училищата в България с най-дългогодишен опит в прилагането на дуалната форма на професионално образование. Началото е партньорството им с „Асарел-Медет“ АД. То се развива от 2014 г., когато възниква идеята и започва популяризирането на дуалното обучение, което се подкрепя и от другия местен бизнес. Днес оценката за степента на участието на „Асарел-Медет“ в подготовката на учениците е максимална – 5 от 5, което доказва нуждата от активна ангажираност на работодателя за успеха на дуалното обучение. От своя страна от компанията са категорични, че обучението в реална работна среда значително подобрява подготовката на учениците – позволява им да усвоят конкретни професионални умения, да се адаптират към работния процес и да изградят дисциплина и отговорност.

Ползите за бизнеса

В проучването на ИПИ е отчетено, че дуалното обучение значително подобрява практическите умения на учениците, като разбирането им за реалната работна среда също е оценено с максимална стойност – 5 от 5. Според анализаторите това е изключително важен резултат, защото една от основните слабости на традиционното професионално образование е недостатъчната връзка между теорията и практиката.

Данните показват също, че учениците, преминали през дуална форма на обучение, се адаптират значително по-бързо в сравнение с външно наети служители. Това е съществено предимство както за работодателя, така и за самите млади хора. Компаниите намаляват времето и разходите за първоначално обучение на нови служители, а учениците получават по-лесен преход от образованието към трудовата реализация. Фактът, че немалка част от обучаваните ученици остават на работа след завършването си, показва реалната ефективност на модела и неговия потенциал за преодоляване на недостига на квалифицирани кадри в България, е един от изводите в анализа на ИПИ.


Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" инж. Николай Пелтеков и зрелостникът Петко Кеков, който завърши със специалност "Автотранспортна техника и ще започне работа в компанията.
Снимка: ПГ "Проф. Лъчезар Цоцорков"

Отношението на младите

Резултатите от проведената анкета в 11. и 12. клас на панагюрската професионална гимназия през 2026 г. (виж подробности по-долу) показват високо ниво на увереност сред учениците за намиране и започване на работа. Огромното мнозинство – над 90%, се чувстват напълно или сравнително подготвени, което говори за положителна самооценка на придобитите знания и умения. Несигурността е по-скоро изключение.

Почти половината от анкетираните виждат бъдещето си в родния си град Панагюрище. Основните причини, посочени от тях, са близостта до роднини и приятели, възможностите за работа и развитие, спокойствието на сравнително малкия и познат град и средата конкретно в Панагюрище. Спрямо резултатите от идентично проучване от 2018 г. ясно се вижда намаляване на стремежа към столицата и особено към чужбина, което може да се тълкува като по-голяма увереност в реализацията на местно или национално ниво.

Друг извод от анкетата е, че наред с желанието за висше образование се засилва стремежът на младите хора към по-бързо включване на пазара на труда. Силно впечатление правят демонстрираната от учениците висока увереност в собствената подготовка, положителна оценка за придобитите практически умения и разбирането, че обучението в реална работна среда съществено допълва училищното образование.

От първо лице

• 37% от всички анкетирани потвърждават, че след завършването биха започнали работа в компанията, в която се обучават. При минните паралелки този процент скача до 69%.

• 80% от всички ученици и 100% от учениците в минните паралелки биха препоръчали дуалното обучение на други ученици, което е силен индикатор за удовлетвореност.

• 40% от анкетираните през 2026 г. заявяват, че ще кандидатстват в университет след завършването, 33% искат веднага да започнат работа, а 22% се колебаят. В сравнение с 2018 г. се наблюдава спад в ориентацията към ВУЗ (тогава кандидат-студентите са били над 50 %) и има значително увеличаване на желанието за директно включване  в пазара на труда (12% през 2018 г. спрямо 33% през 2026 г.).

• Сред дългосрочните професионални цели на младежите най-високо остава желанието за собствен бизнес - 39%, но трайният интерес към индустрията e значим – 18% при всички ученици и 21% в минните специалности. За разлика отпреди 8 години, 4% от учениците искат да се занимават със земеделие, а 3% виждат развитието си в туризма.

• 64% от анкетираните младежи във всички специалности и 92 % от тези, които се обучават в минните, потвърждават, че се чувстват готови да започнат работа веднага след завършването. По-скоро подготвени са още 27 % от общо анкетираните и 8% от тези в минните паралелки. При последните несигурността на практика отсъства, което е атестат за ефективността на тази форма на обучение.

• Само 9% от младежите виждат себе си в чужбина след 10 години и също толкова се ориентират към столицата. Близо половината от учениците – 49 %, смятат да останат в родния град, а 39 % се насочват към друго място в България. За сравнение, през 2018 г. към София и чужбина са се ориентирали по близо 20% от младежите, а в Панагюрище са имали планове да останат под 40%.

• 41% от всички ученици отговарят, че практическият стаж им е помогнал много в това да придобият реални умения, а други 39% смятат, че това се е случило донякъде. Важен атестат за „Асарел-Медет“ е отсъствието на негативни оценки.

• За 90% от учениците обучението в работната среда е допълнило знанията им от училище, като за 46 на сто това допълване е осезаемо. Учениците-практиканти в „Асарел-Медет“ единодушно посочват, че практиката обогатява знанията им, като никой не смята, че тя не носи допълнителна стойност.

• Много висока е оценката за качеството на обучението в реална работна среда - 31% от учениците поставят отлична оценка, а още 49% дават добра.

• Близо 80% от всички младежи са се почувствали приети като част от работния колектив, което е знак за много добра адаптация. Общо има група от 8%, при която интеграцията не е била пълноценна, но при минните паралелки негативният дял отсъства. Там 83% от анкетираните са се чувствали като част от екипа на компанията по време на обучението, а другите са отговорили с „по-скоро да“.

• 66% от всички оценяват високо подкрепата, която са получили от своя наставник на работното място.

Повече от десетилетие след първите стъпки панагюрският модел е доказателство, че устойчивото развитие започва с инвестиция в хората. Най-ценният резултат не са дипломите или статистиката, а младите специалисти, които избират да останат, да се развиват и да изграждат бъдещето си в България. Моделът на Панагюрище показва истинската стойност на дуалното обучение – не само да подготви кадри за една компания или бранш, а да създаде перспектива за един регион.