Няма консенсус за бъдещето на ски зона Банско [видео]

Няма консенсус по темата с концесионния договор за ски зоната в Банско. След близо тричасова среща между представители на държавата, местната власт и еколози до съгласие не се стигна, информира Нова телевизия.

Според представители на държавата на територията, в която попада концесията, няма незаконно строителство. А ако държавата реши да разтрогне договора с "Юлен", ще се наложи да плаща неустойка от около 100 млн. лв.

Представители на екоорганизациите не промениха мнението си, че част от съоръженията на територията са строени без предварителна оценка за въздействие върху околната среда.

Затова работна група от две министерства ще иска от концесионера кадастрална карта и регистър на съоръженията, които „Юлен” ползва. Държавата смята, че има известно основание да се иска по-висока цена за концесията на Банско, която тепърва също трябва да се уточнява.

Стига вече спорове и емоции - време е за решения. Това заяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, предаде БГНЕС.

Освен НПО-та и природозащитници, присъстват и министърът на икономиката Божидар Лукарски, министърът на туризма Николина Ангелкова, министърът на спорта Красен Кралев, кметът на Банско Георги Икономов, председатели на ресорни парламентарни комисии, както и представители на концесионера.

От своя страна Ивелина Василева подчерта, че изричната воля на правителството и указанията на премиера са да се проведе дебат, с цел постигане на консенсус по спорните въпроси за ски зоната в Банско. Тя припомни, че на 19 февруари беше проведено заседание на Съвета за развитие към Министерски съвет, по време на което беше подкрепено предложението за пристъпване към изменение на концесионния договор с цел прецизиране и привеждане към текущото законодателство.

„След провеждането на заседанието беше взето решение да не се пристъпва към последващо действие преди да се вземе консенсус. Това е желанието ни - да се постигне консенсус по тема, която генерира спорове и емоции. Стига вече спорове и емоции - време е за решения”, призова екоминистърът.

От друга страна Василева увери от гледна точка на правителството и МОСВ за стриктното съблюдаване на законодателството, което да гарантира опазването на околната среда, имайки предвид, че говорим за Национален парк „Пирин”.

„Днешният ден е важен, защото ще дебатираме за първи път. Целта на днешната среща е постигане на консенсус, защото е крайно време да постигнем яснота за развитието и управлението на ски зоната в Банско”, подчерта още министърът на околната среда и водите.

Според министъра на туризма Николина Ангелкова прекратяване на концесионния договор за ски зоната в курортния град ще доведе до директни и косвени загуби за икономиката и за имиджа на страната ни. „Рекламата, която Банско прави ежегодно, прави това Банско и цялата ни страна да бъде разпознаваема като зимна дестинация. Над 37% в Банско са заети в сферата на туризма”, каза тя. Не на последно място Ангелкова призова разумът да надделее, за да може да се надгражда това, което има, защото загубите за туризма и страната ще бъдат стотици млн. лв., включително и милиарди, според нея.

От своя страна председателят на Междуведомствената група към МОСВ Мариета Немска представи работата и анализа на групата, като подчерта, че предмет на анализа не е строителство на 2-ра кабинка на лифт в Банско, а проблемите с изпълнението на концесионния договор на ски зоната. „Разгледахме вариант за прекратяване на договора едностранно. Този вариант може да се приложи, ако е на лице виновно поведение от страна на концесионера. Междуведомствената група, обаче не разполага с документи, които да доведат до прекратяване на договора”, обясни тя.

Немска подчерта, че ако се предложи прекратяване на договора трябва да се осмислят много добре бъдещите последствия за държавата, концесионера и кмета на Банско при бъдещо съдебно развитие на такова решение. При прекратяване на концесионния договор по причини, по които концесионерът не носи вина, концедентът следва да го обезщети. „Не може да предложим такова разрешаване на проблема, тъй като над 100 млн. лв. може да бъде обезщетението от страна на държавата, което е сериозен разход”, поясни Немска.