ОБРАТ: Във вторник вечерта премиерът Борисов съзря заговор срещу него, след като преди това не виждаше нищо съмнително в сделката
Стела Ненкова, Емил Петров
Новината, че неизвестната досега фирма „Инерком България“ е избрана от чешката ЧЕЗ за купувач на бизнеса и активите й у нас, не само взриви общественото мнение, но предизвика и политически скандал с международен отзвук. Който все повече се разраства от противоречащите или самоопровергаващи се изявления както на участниците в сделката, така и на политическите участници в сагата.
Опитът на премиера Бойко Борисов да тушира изначално напрежението, принуждавайки енергийния министър Теменужка Петкова да подаде оставка само заради познанството си със собственичката на „Инерком България“ Гинка Върбакова, не даде резултат. След серия от публикации в чешкия вестник „Лидове новини“, че купувачът ще осигури финансиране за сделката с кредити от няколко банки и две руско-грузински офшорки, и продължаващия натиск вътре в страната, политическият инстинкт за самосъхранение на Борисов се задейства. Във вторник следобед премиерът организира спешен брифинг в парламента, на който декларира, че ще се правят законови промени, които да забранят на купувача да залага активите на ЧЕЗ, за да получи кредит за покупката им. И призна, че вижда призрака на февруарските протести, които свалиха второто му правителство през 2013 г.
Така Борисов обърна на 180 градуса позицията си от миналия петък, че сделката е между частни компании и държавата няма да се меси в нея. Междувременно в медиите излязоха намеци, че на срещата си с министър-председателя в оставка на Чехия Андрей Бабиш от средата на януари, българският премиер е получил детайлна информация за хода на преговорите и много добре знае кой е предпочетеният купувач. Притеснен от засилващата се негативна реакция, Борисов отново потърси чешкия си колега през тази седмица. Според официалната информация Бабиш е посочил, че е информиран от Надзорния съвет на дружеството, че продажбата е напълно законосъобразна и не представлява риск за никоя от страните. Били извършени проверки на купувача и по отношение на способността му да управлява електроенергийното дружество в България, и по отношение на произхода на средствата за заплащане на активите, които показали, че не съществуват проблеми за осъществяване на сделката. Същия ден обаче пред собствения си вестник „Лидове новини“ Бабиш използва много по-различен език. Там премиерът в оставка твърди, че е шокиран от избора на купувач, че ЧЕЗ (в която чешката държава притежава 69,78%) e “държава в държавата“ и че смята за непрозрачен процеса на продажбата. Разминаването продължи и по повод информацията, получена от Борисов от кабинета на Бабиш след разговора им и заведена в секретното деловодство на парламента, за която съобщи официално пресслужбата на МС. Ден по-късно чешкият премиер отрече да е предоставял поверителни документи на българския си колега. Към редакционното приключване на броя така и не се разбра дали разминаването е само в терминологията. Според много български политици и експерти Гинка Върбакова е подставено лице в сделката. Президентът Румен Радев в прав текст заяви, че сделката е „схема за скрито придобиване на дружеството“. „Има ли политическа гаранция тази фирма?", запита Радев и намекна, че може дори да свика Консултативен съвет по национална сигурност по въпроса. По този повод Борисов припомни, че вече е възложил на ДАНС и на НАП проверки на купувача и на обстоятелствата около сделката и е поискал съдействието на КФН и КЕВР по случая.
Има нещо гнило в България
Намерението си да продаде активите си в България ЧЕЗ обяви в началото на 2017 г. През октомври същата година фаворитът за продавачите беше българската фирма „Фючър енерджи“ заедно с индийския си партньор „Индия Пауър корпорейшън“. По това време „Фючър“ оперираше на българския, македонския и албанския електроенергиен пазар. Проблем с доставките на ток (по това време единствено от държавните НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) в началото на декември обаче остави около 5000 клиенти на „Фючър“ у нас без електроенергия. На самата фирма това костваше отписване от енергийната борса, отнемане на лиценза за търговия и разбира се, отпадане от надпреварата за активите на ЧЕЗ. Веднага се появиха съмнения, че „разчистването“ на търговеца от пазара не е станало без „помощта“ на държавата чрез нейните дружества в енергетиката, но доказателства в тази посока трудно може да се приведат с оглед на хаотичността на българския енергиен пазар.
Веднага след това името на „Инерком“ излезе на предна позиция. Почти три месеца по-късно тя беше обявена за предпочетен купувач, а на 23 февруари чешката корпорация обяви, че е подписала договор за продажба с нея. И дойде логичният въпрос: Как една група с приходи, които наближават 20 млн. лв., купува бизнес, чийто оборот е за близо 1,8 млрд. лева?
В серия от публикации от началото на седмицата чешкият в. „Лидове новини“ разкри почти цялата информация по офертата на „Инерком“, като се позова на източници от Надзорния съвет на ЧЕЗ. В изявлението си от вторник Борисов директно и косвено потвърди голяма част изнесеното. Според него продажната цена е €342 млн., като финансирането ще бъде комбинирано от три източника – собствени средства, банкови гаранции и офшорно кредитиране. В схемата на „Лидове новини“ се посочва, че „Инерком“ ще ползва €20 млн. свои пари, €187 млн. от офшорките Score Trade и Global Victory Trust, УниКредит Булбанк отпуска гаранции до €180 млн., а Първа инвестиционна банка (ПИБ) дава гаранции до €80 млн. Score Trade и Global Victory Trust са свързвани с руско-грузинския бизнесмен Пата Гамдонешвили, чието име е познато от Panama Papers. Изданието цитира и говорителя на ЧЕЗ, Ладислав Криж, който посочва, че „Инерком“ е показала писмо от Българската банка за развитие (ББР) за заявен интерес за рефинансиране на заема до €116 млн., който „ЧЕЗ Разпределение“ взе от ЕБВР в края на 2016 г. и който става предсрочно изискуем при продажба на активите.
Във вторник пред „Икономист“ от ПИБ заявиха, че не са поемали ангажименти по сделката, а от УниКредит Булбанк посочиха, че никога не коментират отношения с клиенти. От ББР не отговориха на въпроса на „Икономист“ дали са поемали ангажимент да рефинансират дълга на ЧЕЗ към ЕБВР. Дни по-рано от банката отрекоха да са одобрявали кредитиране или издавали гаранция на „Инерком“ за сделката. Също във вторник Борисов потвърди тезата на ГЕРБ за неучастие на ББР, като изказа съмнение, че от „Инерком“ са представили неверни документи до ръководството на ЧЕЗ. Владимир Каролев, съветник на икономическия министър, който е принципал на ББР, обаче потвърди, че банката е водила разговори с „Инерком“ с опция ако се приключи сделката, да разгледа възможността да рефинансира заема на ЧЕЗ към ЕБВР.
В същия ден, в който схемата за финансиране се появи в чешкия вестник, ББР е подала в Търговския регистър документи за вписване на промяна в мениджмънта на банката. От УС излиза Илия Кирчев, единственият останал от ръководния й състав преди Стоян Мавродиев. За смяната му се говори от месеци, но съвпадението със сегашния скандал веднага породи съмнения, че може да се използва като изкупителна жертва.
От изявлението на Борисов, че „ще се проверяват банки как и защо са издали "писмо за комфорт", се получава частична яснота за това разминаване в информацията. В търговския свят comfort letter не е официален ангажимент за финансиране, а неформално писмо, издадено от банка, в което се демонстрира желание да бъде подкрепен клиент за краткосрочен заем, ако такъв бъде поискан. Обвързващият финансов ангажимент в банковите среди се декларира с letter of commitment.
Междувременно в две пространни интервюта в понеделник и вторник, излезли по Нова тв и във в. „24 часа“, Гинка Върбакова уверява, че никой не стои зад нея и че активите на ЧЕЗ ще бъдат придобити с кредит от една международна финансова институция, чието име не назовава заради клаузи за конфиденциалност. Също във вторник пред БиТиВи Върбакова вече уточнява, че по-голяма част от сделката ще се финансира чрез кредит, който ще бъде гарантиран с акциите на дружеството – обект на сделката. Но и тя, и председателят на Съвета на директорите на „Инерком“ Милена Стоева твърдят, че в процеса няма да участват офшорни компании.
Има нещо гнило и в Чехия
Интересното е, че освен в България, разнопосочни и противоречиви изявления по повод сделката на ЧЕЗ се появиха и в Чехия. Най-ярък пример е разнопосочното говорене на премиера в оставка Бабиш. Някои местни издания твърдят, че ръководството на ЧЕЗ е в конфликт с министър-председателя, който не смее открито да нападне мениджмънта. От друга страна, пресслужбата на финансовото министерство на Чехия, което е принципал на държавните акции в компанията, твърди, че е получило уверения за прозрачността и финансирането на сделката и че мениджмънтът на ЧЕЗ няма съмнения за платежоспособността на „Инерком“. „Ние целим категорично да разсеем всички съмнения, защото всяка непрозрачна трансакция би била недопустима, особено при компании с държавни дялове“, отговориха за „Икономист“ от чешкото финансово ведомство.
Още през септември чешки издания писаха, че един от кандидатите за бизнеса на ЧЕЗ, компанията „Енерго про“, е предложил €300 милиона, за да го придобие. На 21 февруари собственикът на „Енерго про“, бизнесменът милиардер Яромир Тесарж, заяви пред „Лидове новини“, че сделката по продажбата на активите се е провела непрозрачно, като цитира и анализ на консултантската BDO Advisory. Но след това нещата затихнаха. „Още преди окончателното решение за продажбата на активите на ЧЕЗ в България „Енерго про“ посочи, че целият процес на продажба е бил много непрозрачен. След одобрението на сделката от Надзорния съвет повече няма да коментираме процедурата“, заявиха от „Енерго про“ за „Икономист“.
По всичко личи, че мениджмънтът на ЧЕЗ залага всичко на сделката. „Надзорният съвет получи подробна информация, включваща няколко доклада на независими експерти за стойността на продаваните активи и прозрачността на процеса. „Инерком България“ участваха в процеса на продажба от самото му начало, изпълниха изискванията и тяхната цена беше значително над пазарната стойност на продаваните активи“, заявиха от пресцентъра на ЧЕЗ. Местните медии нееднократно писаха, че ЧЕЗ иска бързо и на възможно по-голяма цена да продаде бизнеса си в България. Така че в известна степен е логично чешката държава да защитава процеса по продажбата му на „Инерком“, защото тя дава най-голяма сума, но разнопосочните изявления на Бабиш издават, че тамошните проблеми също имат потенциал да блокират процеса.
Какво можеше и може
да се направи
Кръгът от потенциални купувачи на активите на ЧЕЗ в България е известен повече от една година, а от 3 месеца „Инерком“ е сочена за фаворит в преговорите. Ако българската държава бе притеснена за възможностите на потенциалния купувач да обслужва толкова важна за националната сигурност инфраструктура, можеше да провери чрез ДАНС неговите възможности и източници на финансиране. Хипотетично, ако резултатите дават поводи за притеснения, по дипломатически канали можеше българската и чешката държава, като принципал на продавача, да разменят информация неформално и да се намери начин за стопиране на преговорите. Според Борисов ДАНС тепърва ще прави такава проверка. Сделката може да пропадне, ако тя открие обстоятелства, които застрашават националната сигурност.
В интерес на истината към настоящия момент формалните поводи за спиране на процедурата по продажба са почти никакви, защото сделка на практика няма. Единственият инструмент за намеса преди приключването ѝ, който може да се нарече спорен, е в Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката. В нейния чл. 92 е записано следното: „КЕВР дава разрешение за извършване на следните сделки: 1. учредяване на залог, включително особен залог или ипотека върху имущество, с което се осъществява лицензионна дейност“. Според някои експерти, като бившия енергиен министър от БСП Румен Овчаров, това означава, че той се отнася за всякакъв тип залог. Според КЕВР обаче той касае само залагането на имущество, а по предварителна информация в случая ще се залагат акции.
Другият вариант сделката да пропадне е банките да се оттеглят заради репутационния риск, който целият шум около сделката може да породи. Искането на премиера БНБ да провери на какво основание банките са изпращали писма не може да доведе до пряка намеса на централната банка, защото е ясно, че те са необвързваща кореспонденция. КЕВР може да се намеси и веднага след подписването на сделката, като не потвърди лиценза на дружеството, ако сметне, че то не може да изпълни ангажиментите по лиценза. „Това обаче може да застраши националната сигурност, тъй като трябва веднага да се намери доставчик, който да поеме снабдяването с електроенергия на тази територия“, каза пред "Икономист" енергийният експерт от Центъра на изследване за демокрацията Мартин Владимиров.
Той смята, че анонсираните промени в Закона за енергетиката, които да гарантират блокираща квота на държавата в електроразпределителните предприятия, са малко вероятни. „Предполагам, че изказването на премиера е било предизвикано от екстремните обстоятелства по тази сделка и настояването на коалиционните партньори на ГЕРБ, но блокираща квота в дружествата може да бъде въведена с промени в устава им и техните собственици трябва да са съгласни с това“, обясни Мартин Владимиров. Другата идея – да се забрани залогът на акциите на придобивано дружество, звучи още по-екзотично, защото това е изключително разпространена форма на обезпечение и може да доведе до блокаж на кредитната дейност на банките.
Процедурата по продажба на активите на ЧЕЗ в България за кратко време се превърна в низ от съмнения, заблуди, лъжи и прикрити факти. Но посоката, в която отива българското правителство, само ще отложи следващата подобна мина. Защото нито едно законово изменение не може да попречи на неустоимото желание на ЧЕЗ да напусне българския пазар. И
Какво се продава
МАЩАБ: ЧЕЗ обслужва около 3 млн. битови абонати на територия около 44 хил. кв. км
Милионите на фамилията
42-годишната Гинка Върбанова, родена в Пазарджик, е начело на семейна бизнес организация, в която основни собственици са тя, сестра ѝ Теодора Пайтакова (39 г.), баща ѝ Никола Пайтаков (71 г.) и майка ѝ Петрана Пайтакова (68 г.). Гинка Върбакова носи фамилията на мъжа си Славчо Върбаков (42 г.), родом от пазарджишкото село Симеоновец.
Свързаните с фамилията фирми са десетина, но активите и дейността са съсредоточени в две от тях. Едната е „Солар грийн енерджи“, която консолидира бизнеса с фотоволтаични централи (ФВЦ) на пет отделни дружества с обща мощност от около 21,33 мегавата край Пазарджик. Това са „Риал Стейтс“ (2 ФВЦ с обща мощност 2,45 мегавата), „Евро бетон“ (4,78 MW), „Улер 2009“ (4,703 MW), „Диана хънт“ (4,736 MW), „Еко-строй инженеринг“ (4,68 MW).
Фотоволтаичният холдинг има активи за 73,9 млн. лв., като за 2016 г. е реализирал приходи от 11,3 млн. лв. и има 1,8 млн. лв. печалба. Нетната стойност на активите му е около 31 млн. лв., като масивната част от тях се дължат на гигантска печалба от 20,3 млн. лв. за 2015 г., 19,5 млн. лв. от които са от операции с финансови инструменти. Какви са те, не става ясно в иначе подробния отчет.
Върбанова е едноличен собственик на „Инерком инвестмънтс“, регистрирано през май 2017 г. То е собственикът на регистрираната миналия септември „Инерком България“, избрана за купувач на бизнеса на ЧЕЗ.
В соларния бизнес е и връзката на „Интерком“ със словашкия бизнесмен от металургичния сектор Зденек Земек, който оперира предимно в Чехия. С негова помощ започва соларният бизнес на семейство Върбакови. Чрез няколко регистрирани в Чехия фирми Земек придобива по 76% от четири от петте проекта, а дружествата получават по €5,65 млн. – общо $22,6 милиона. След това тези кредити са рефинансирани от чешкия клон на словашката „Поштова банка“. В средата на 2015 г. чешките фирми продават на „Солар грийн енерджи“ дяловете си по номинал, а кредитите са рефинансирани от ОББ. През 2017 г. Земек се завръща, като през юли контролирана от него фирма придобива 50% от фирмата „Инерком Груп“, но месец по-късно ги прехвърля обратно на притежаваната от Гинка Върбакова „Инерком Инвестмънтс“. Върбакова не коментира каква е била целта на тази операция, но е възможно да е имало връзка с наддаването за активите на ЧЕЗ.
Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ написа, че от 2004 до 2014 г. съпругът на Гинка Върбанова Славчо Върбаков е имал обща фирма с Евгения Калканджиева „ММС Ентъртеймънт“ ООД, в която трети съдружник е Венислава Пеева. Калканджиева призна пред bTV, че фирмата е учредена за нуждите на телефонно гласуване в един от конкурсите за красота, които тя организира, но допълни, че не е развивала дейност. Фирма с името на Славчо Върбаков се появява в медиите през 2000 г. в списък от компании за импулсни телефони по повод разследване за измами, свързано с оперативното ръководство на първия мобилен оператор у нас. 
.jpg)
