Руското издание „Моя планета” се обърна към хора, които са били принудени да изберат да прекарат отпуската си не на хамак на Малдивите, а между кръстосания огън в Дамаск или Триполи.
Така нареченият военен, или „черен”, туризъм, е известен отдавна по света, но най-често под него се разбира посещаване на места на бивши военни действия или места, свързани с масовата гибел на хора. Често в понятието влиза просто возене на танк, на военни самолети или посещение на музеи за огнестрелни оръжия. Но през последните няколко години започна да се развива ново направление във военния туризъм – посещения в горещи точки с цел наблюдаване на война или революционно движение.
На помощ в такива пътешествия идват специализирани туроператори. Те предлагат избор от различни дестинации, предоставят охрана, безопасно място за живеене и ясен план за придвижване. Най-отчаяните тръгват към зоните на военни действия сами, без да използват услугите на туроператори, и намират екскурзоводи на място.
Том Ли, Австралия, преподавател
Либия, септември-октомври 2011 г.
Тръгнах за Либия през септември 2011 г. и останах до края на октомври. Тогава бях на 24 години. Запътих се, защото ме вълнуваха въпросите на войната и насилието. В мирна Австралия разбираме за войните от телевизията. Късметлии сме в този аспект. Но това означава още, че изобщо нямаме представа през какво минават хората в тези горещи точки. Исках сам да се уверя и да разбера, какво означава това както за военните, така и за обикновените местни жители и бежанците – съпричастни ли са те или жертви на текущото политическо насилие.
Кацнах в Тунис, а оттам пътувах с автобус на Изток по крайбрежието на Северна Африка. На границата с Либия се присъединих към група чуждестранни журналисти, пътуващи към Триполи. В Триполи се запознах с местни жители, и те ми позволиха да остана да живея при тях. Тогава войната се водеше вече половин година. Армията на Кадафи беше в градовете Бени-Валид, Сирт и Себха и не можеше да атакува териториите на бунтовниците.
Тръгнах с група бунтовници от Мисрат към Сирт, където се състоя голяма битка. Делях прехраната си с бунтовниците и те не ми позволиха да им плащам наем. Говорихме си на английски. В Сирт спазвах всички мерки за сигурност – не стоях дълго в подлезите, не излизах сам иззад ъглите и през вратите. Но не носех и бронежилетка, никой около мен не носеше и аз се чувствах глупаво да съм единственият с бронежилетка, а другите да воюват.
Либия ми показа какво е вълнението от революцията. Когато хората са съпричастни към революционното движение – как действат и вярват в своята идея. Бях шокиран колко всъщност безсилни се оказват правителствата, ако голяма група граждани се изправят срещу тях. Но от друга страна неволно си задавам въпроса, не е ли прекалено висока цената, която страната плаща? Убити бяха страшно много хора, струват ли си всички тези жертви? След пътуването си в Либия започнах още повече да ценя това, че живея в сигурна страна, където мога спокойно да се разхождам по улицата, без да се боя, че ще ме убият във всеки един момент. Видях войната. Това ми беше достатъчно. Повече няма да повторя нещо подобно в живота си.
Тошифуми Фуджимото, Япония, шофьор
Сирия, пролетта на 2011 г.
Преди четири години и половина преминавах през труден период от живота си. Тъкмо се бях развел със съпругата си. Имах нужда от нещо ново. От различни места научих, че в Сирия скоро ще започне война и реших да замина, за да наблюдавам този процес.
Прекарах в Сирия две седмици. Постоянно ме заобикаляха опасности: престрелки, избухващи бомби, умиращи хора, но аз останах цял и невредим. Струва ми се, че това беше просто съдба. Не бях защитен по никакъв начин. В този аспект съм фаталист и след пътуването си още по-силно се убедих, че каквото ти е писано, това ще стане.
Преди пътуването не знаех какво е войната, но след като попаднах на територията на военните действия, осъзнах същността ѝ. Тогава у мен възникна желанието да покажа на хората, особено на сънародниците си ужаса на войната. Започнах да снимам и да публикувам видеоклипове и снимки в социалните мрежи. За краткия си престой в страната снимките ми успяха да достигнат до всички краища на света. Дори сирийците вече знаеха с какво се занимавам. Затова се отнасяха към мен дружелюбно. В Япония живеем спокойно, сигурно, хората разбират за събитията по света, но те са далеч. Много ми се искаше да се докоснат до идеята и когато имам възможност, отново ще посетя точка на военен конфликт.
Дуайт Кроу, САЩ, програмист
Афганистан, юли 2015 г., Сирия, октомври 2015 г.
Заминах за Афганистан, за да се запозная с истинския образ на военния конфликт там, и за да видя резултатите от военната намеса на САЩ. Прекарах там почти четири седмици, от юли до август 2015 г. през октомври 2015 г. заминах за Сирия по същите причини, но останах там едва пет дни.
В зависимост от региона в Афганистан сигурността беше в различна степен. В Кабул беше много по-спокойно, отколкото в Кандахар. Пропътувах от през северната и източната част на страната и посетих няколко региона на юг, където бяха съсредоточени войските на талибаните и Ислямска държава. По време на пътуването ме придружаваше местен екскурзовод, който ми намираше безопасни хотели, дори веднъж ме приюти в дома си, когато нямаше къде да нощувам. Всъщност афганистанците са един от най-гостоприемните народи. Те никога няма да ни искат наем или някакво заплащане за пребиваването. Приемат те като гост. Но ако отсядаш в хотел, то пътуването излиза много скъпо. С местните разговарях на английски, въпреки, че преди заминаването си успях да науча няколко фрази на пушту.
Страната се оказа много по-децентрализирана и „нормална”, отколкото си представяме. Да кажем, че освен пътешествията в нестабилните региони успях да прекарам два спокойни дни край басейна. Най-важното, което ще запомня от пътуването си е, че тази нация е несломима, за афганистанците гордостта е по-ценна от живота. Затова всички промени в Афганистан ще протичат бавно и ще са предизвикани само и единствено от вътрешни сили, но не и от външни. Друг важен извод ако живеете в страна с мирно предаване на властта и с търговия, която не се основава на грабежи и корупция, ценете го. По-рано аз самият го приемах за даденост.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
