Петото издание на форума Powers Summit “Власт, чувай!” се проведе в София Тех Парк вчера, като постави стратегическия фокус върху сигурността – на държавата, икономиката, енергетиката, технологиите, обществото и човешкия капитал. Участниците дискутираха в три панела – „Индустрията говори“, „Лидерите от бизнеса говорят“ и „Властта чува“. Powers Summit се организира от Webit Foundation и Национална Дигитална Коалиция с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България.
За поредна година събираме всички Вас, за да търсим решения в реално време по водещи теми в един открит диалог с властта, бизнеса, гражданския сектор и науката, каза Аниела Русева, изпълнителен директор на Webit. Темата "сигурност" е червената нишка, която минава през всеки сектор на обществото и неговото развитие, посочи Русева.
Powers Summit е прозрачна и жива платфолма, която се ползва с доверието на политиците и бизнеса. Създателите на стойност се нуждаят от място за срещи и това е Powers Summit, каза д-р Пламен Русев, създател и изпълнителен директор на "Фондация Уебит". Русев отбеляза значението на доверието, като посочи, че то е "валутата на бъдещето". Съдателят на "Фондация Уебит" каззва, че кризите създават пазари, а пазарите създават възможности и посочи някои от описаните в книгата му "Капиталът на доверието" 9 системни кризи, всяка от които според него до 2035 г. ще създаде пазар за $100 милиарда.
Една от кризите е енергийната дилема, като енергийните ни избори ще определят дали ще сме "господари" или "жертви" на технологичния преход. Друга криза е асиметричната заплаха – хакер с лаптоп в Африка може да срине критичната инфраструктура на цяла държава. Друга криза според Русев е здравеопазването, защото населението застарява младите са малцинство, а пенсионните системи стават математически невъзможни. "Здравеопазването не е услуга, а е актив на националната сигурност", казва Русев. Криза е и информационният колапс. "Дълбоките фалшификати са вече неразличими от реалността и ще стават все по-неразличими. Истината вече стана лукс само за богатите", смята Русев.
В първия панел на Powers Summit експерти обсъдиха отбраната, иновациите и киберсигурността. Генерал-майор (о.з.) Гиора Ейланд - ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел (2004-2006), обърна внимание на човешката склонност да повтаря едни и същи грешки. Ако оценим историята на войните в продължение на стотици или хиляди години, ще видим, че стратегиите са се променили, демографията се е променила, някои стари империи са рухнали, други нови империи са се издигнали. Технологиите са се променили драматично, но има един фактор, който не се е променил - хората, каза Ейланд. Хората имат склонност да грешат и да повтарят едни и същи грешки отново и отново, просто защото такава е човешката природа, отбеляза той, предаде БТА.
Борислав Георгиев - съветник в Сдружение “Българска отбранителна индустрия" (СБОИ), посочи, че едно от ключовите неща, които трябва да бъдат направени, е индустриалното сътрудничество. Няма боеспособна държава, ако няма индустриално сътрудничество, каза Георгиев и посочи, че България е в първата петица на доставчиците в Европейския съюз през последните пет години. Според него българската индустрия има възможност да зареди поне една съществена част от складовете на Европа.
Не е тайна за никого, че модерните конфликти се водят предимно с дронове и клавиатури и най-вероятно така ще бъде и занапред, заяви Миглен Евлогиев - председател на Българската асоциация по киберсигурност. Той обясни, че се фокусира в три сфери, когато се изгражда киберсигурността на една организация - хора, технологии и процеси. България има доста човешки капитал в IT-сектора. Имаме много изявени специалисти и възможности, но нямаме суверенитет от технологична гледна точка. Има какво да се желае и има нужда от инвестиции и от нови процеси в тази насока, обясни Евлогиев.
Като европейци трябва да си отвоюваме цифровия суверенитет, космическия суверенитет, суверенитета в изкуствения интелект, тъй като го нямаме в момента, и най-вече – отбранителния суверенитет, заяви Доброслав Димитров - член на Консултативните съвети на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Нашите отбранителни способности във високия технологичен сегмент изцяло се базират на американски технологии, което ни поставя в много подчинена позиция. Това са нещата, които трябва да правим като европейци, каза Димитров.
Кибератаките, дийпфейковете и манипулирането на социалните мрежи не струват толкова, колкото ракетите, но имат огромно въздействие, посочи Михаил Петров - главен изпълнителен директор на Schwarz IT Bulgaria. Тук идва ролята на дигиталния суверенитет, който Европа трябва да изгради, за да може да устои на предизвикателствата. Когато говорим за дигитален суверенитет, идва и изкуственият интелект, отбеляза Петров и добави, че той се "захранва“ с данни. Трябва да се замислим, че, когато правим нашите Google търсения, данните отиват в Google. Когато пишем в WhatsApp, данните ни отиват в Meta. Когато тези данни напускат територията на Европа, ние всъщност захранваме изкуствените интелекти на други нации. Това е, върху което трябва да се замислим, коментира Петров.
Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов обяви, че споделя очакванията на бизнеса за последователност, прозрачност, предвидимост, базиран на данни подход, обособено що се касае за енергетиката и минно-суровиният отрасъл, при които решенията са с дългосрочен характер, съобщи БТА. Ненов каза, че редкоземинете елементи са сред водещите теми, а България има потенциал за добив на критични материали и за местно рециклиране. За България това е реален шанс да се възползва от ключовата си роля, която има за енергийната сигурност и да се превърне в център с нова индустриална стойност, посочи той.
Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев смята, че е важно през следващата година да се изготви списък на стратегическите суровини и проекти, които са важни за България. Според него трябва да се промени административния ритъм и промяната да е целенасочена - от уреждането на правата на земеползване до бързи и навременни решения, защото те са важни за финансовата стабилност на проектите.
Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Владимир Малинов посочи, че симбиозата между държавата, частния капитал и държавните предприятия следва да бъде засилвана. На нас ни трябва държавна стратегия за развитие на енергетиката в средносрочен и дългосрочен план, защото енергийната среда е прекалено динамична и ако не сме на правилното място в правилното време пазарът ни изхвърля, каза той. Според него в стратегията трябва да е застъпено и засилването на публично-частното партньорство.
Според Иван Пиронков, управляващ директор "Уестингхаус България" (Westinghouse) сега е времето на ядрения ренесанс. Той смята, че причините за това са две. Първата е, че светът осъзнава, че за да може да оставим планетата каквато я има на бъдещите поколения, трябва да реализира източник на чиста енергия. Това дълги години беше във фокуса на обществото, но истината е, че единствената технология, която можа да гарантира чиста и постоянна енергия е ядрената, подчерта Пиронков.
В рамките на модула „Бизнес лидерите говорят“ д-р Славейко Джамбазов, основател и управляващ партньор на „НТА“ ООД, представи данни от европейски анализ, според който България заема последно място по индекс за готовност на здравните системи. Основните причини за изоставането са ниските инвестиции в здравеопазване, недостатъчно развитие на ранната диагностика и скрининга, както и бавен темп на въвеждане на иновации, предаде БТА.
Лекторите подчертаха, че възрастовата структура на населението и увеличаващият се брой на хроничните заболявания допълнително натоварват системата и налагат стратегическо планиране за устойчиво финансиране и ефективно използване на ресурсите. Участниците изтъкнаха високата възвръщаемост на инвестициите в превенция и ранно лечение. Милена Органджиева, управляващ директор на MSD България, Репулбика Северна Македония, Косово и Албания подчерта, че „едно евро инвестиция в превенция връща 40 евро". Саймън Дюшато, генерален мениджър на „Рош България" и Рабия Демет Йозджан, генерален мениджър на „Ново Нордиск Фарма“ посочиха, че инвестициите в здравеопазването осигуряват по-продуктивна работна сила, намаляват уврежданията и смъртността, и са ключови за икономическата стабилност на страната. „Непредсказуемата система на възстановяване на средства наистина е финансово неустойчива и пречи на внедряването на иновациите и превантивните програми", посочи Йозджан.
Представителите на фармацевтичната индустрия подчертаха, че иновациите се приветстват, но тяхното внедряване е затруднено от финансовата непредвидимост и ограниченията на текущата система за възстановяване на средства. Според Дюшато здравето трябва да се разглежда като национална сигурност, защото инвестирането в здравеопазване ще позволи хората да бъдат активни участници в икономиката за по-дълго време. Лекторите предложиха развитието на оценката на здравните технологии да включва обществената стойност на лечението и превенцията, като пример бе дадена диабетната ретинопатия, при която инвестиция в скрининг спестява почти десет пъти повече разходи за обществото. Те призоваха за дългосрочно стратегическо планиране, акцент върху превенцията, ранната диагностика и устойчиви публично-частни партньорства.
.jpg)
