”Блумбърг”: В Средния Изток се утвърждава нова военна сила

Денят на мъчениците е ново попълнение в празничния ноемврийски календар на Обединените арабски емирства, пише „Блумбърг”. Той е вмъкнат между свещените за мюсюлманите дни и дубайския фестивал на пазаруването.

Много народи отдават почит на загиналите в битки техни войници, но ОАЕ винаги се е различавала в това отношение. Блестящите кули на Дубай и Абу Даби са паметници на един алтернативен Среден Изток, където инвеститорите могат да си позволят да забравят местните религиозни конфликти и да правят пари. Ако това наистина се случва в момента, то е в резултат на усилията на един единствен човек.

Шейх Мохамед бин Ал Нахиан, коронованият принц на столицата Абу Даби и настоящият глава на страната, контролира 6 % от световния петрол и втората най-богата държавна хазна. На 54 г., което е млада възраст за един арабски лидер, той се радва на доверието на Вашингтон и е желан гост в Москва. Прекарал е цели 3 десетилетия в подсилване на армията на страната, което го е направило един от най-уважаваните клиенти на американската оръжейна компания Lockheed Martin.

Шейх Мохамед винаги е бил съобразителен по отношение на сигурността на ОАЕ. Като млад принц, той служил във въздушните сили на страната. Когато през 1990 г., американските войски нахлули в Персийския залив, за да свалят Садам Хюсеин от властта в Ирак, той прекосил пясъчните дюни, за да се срещне за един обяд с американски генерал. Шейх Мохамед бил скрил пушка под предната седалка на автомобила, в случай че бъде нападнат. С утвърждаването на "Ислямска държава" и въздигането на Иран, в наши дни съседските отношения между лидерите от Персийския залив, са поставени в по-голяма опасност от всякога. Затова принцът иска неговата държава да разполага с много повече оръжия.

От Швейцария до Спарта

Един западен лидер определя някогашната ОАЕ като Швейцария на Персийския залив, която сега се е превърнала в Спарта. Това е един от най-големите рискове, тъй като моделът на развитие на ОАЕ очевидно работи добре. Икономиката на страната през 1990 г. е оценявана на 50 милиона долара, а сега тя е втората по големина в арабския свят след тази на Саудитска Арабия – брутният вътрешен продукт през изминалата година е близо 400 милиарда долара.

От небостъргачите на Дубай Ситигруп и Юбер се управлява страната. Абу Даби, където шейх Мохамед държи съдебната власт, има клонове на Ферари, Нюйоркския университет и Парижката сорбона; клонове на музеите Гугенхайм и Лувърът са в процес на изграждане.

На 4 октомври, принцът бил далеч от тези бляскави земи, в малкото северно емирство на Ум ал-Куейн. Там семейството на Ахмед Хебайтан ал-Балоуши са покосени от скръб. Той е един от 50-те емирски войници, убити при масираната атака в Йемен, насочена срещу шиитски бунтовници, свързани с Иран.

Шейх Мохамед е обвързан със САЩ в тази война, както и със Саудитска Арабия. Тя е част от усилията да се даде отпор на иранската външна политика. Той също участва в бомбардирането на "Ислямска държава" в Сирия и удара срещу джихадистите в Либия. След оттеглянето на американците от размирния Среден Изток, принцът е считан за единствената защита на региона.

Поддръжниците на Шейх Мохамед казват, че той няма друг избор.

Мишал Ал Гергауи, който е управителен директор на проучвателния център към института Делма в Абу Даби споделя, че ОАЕ не може да си позволи просто да си стои и да се прави на Швейцария, което ще доведе до сриването на целия регион. „Или трябва да спрем огъня, или да напуснем района. Но страните не са на колела.”

Представителят на Запада казва, че ситуацията е доста крехка, тъй като ОАЕ все повече се превръща в мишена. И те са напълно наясно с това.

Докато се опитва да затвърди позициите на страната, шейх Мохамед избягва публичното внимание. Чрез свой подчинен той е отказал да бъде интервюиран за тази статия. Повече от 35 проведени срещи с дипломати, военни и разузнавателни представители и аналитици, хвърлят светлина върху личността на лидера, чиито стъпки са внимателно наблюдавани от нефтените пазари в Ню Йорк до мислителите във Вашингтон и столиците на държавите от Средния Изток.

Войник за цял живот

Шей Мохамед не е президент на ОАЕ – тази длъжност се заема от неговия по-голям брат шейх Халифа, който рядко се появява в публичното пространство откакто получи удар през януари 2014 г. Но дълго преди това, шейх Мохамед се славел като главното лице, занимаващо се с отбраната на страната и говорител на Вашингтон.

Чък Хорнър, бивш военновъздушен генерал, който е обядвал с шейха през 1990 г., вярва, че той е отговорен за отварянето на вратите на военните бази в ОАЕ за американските сили. По-късно Хорнър помогнал на Lokheed Martin да подсигурят пътя на бойните кораби на ОАЕ. Той споделя, че те разполагат с най-модерните изтребители F-16 в света.

Шейх Мохамед е роден през 1961 г. в градът-оазис Ал Аин и цял живот е бил войник. Той завършва британската кралска военна академия в Сандхърст и служи в специалните сили на ОАЕ като пилот на хеликоптер, преди да стане командир на военовъздушните сили и след това върховен главнокомандващ на армията през 2005 г.

Брус Рийдел, който прекарва 30 години в ЦРУ и служи в Националния съвет по сигурността, споделя, че шейх Мохамед  иска да разполага с армия, която най-малкото може да удържи едно чуждо нападение, докато пристигне помощта от САЩ. Той казва още, че шейхът е добре запознат с военната техника.

Пустинни соколи

Според гледната точка на шейх Мохамед, около ОАЕ съществуват много потенциални агресори. На изток е разположен Иран, който е обвиняван в подкопаването на управниците от Персийския залив.

Мюсюлманското братство и по-радикалните ислямисти от Ал-Кайда и Ислямска държава, са едни от най-опасните му врагове.

С нарастването на заплахата, нарастват и съмненията относно сигурността на отношенията със САЩ.

Шейх Мохамед се радва на силна подкрепа от бившия американски президент Джордж Буш, който неведнъж го е канил в Кемп Дейвид. В една мразовита вечер през януари 2008 г., шейхът също завел Буш в един пустинен лагер в Абу Даби, където се разположили върху килима на земята и наблюдавали лов със соколи – древна бедуинска традиция. Според бивш чиновник от администрацията на Буш, това е емирския вариант на тексаското барбекю.

Но след избирането на президента Барак Обама, в отношенията между двете страни се наблюдава сериозна промяна. Денис Рос, който е служител в Националния съвет по сигурността, споделя, че шейх Мохамед никога не се е въздържал по време на техните разговори. Когато САЩ подмина незаконното възкачване на Хосни Мубарак в Египет, шейх Мохамед бил много разстроен и го заявил директно пред американските власти, включително пред президента. Той поставил въпроса дали това е начинът, по който САЩ трябва да се отнася със своите отдавнашни приятели.

Той също така бил разстроен от дипломатическата реакция срещу Иран, която доведе до юлското ядрено споразумение, поне според бивш представител от администрацията на Обама. Много от арабските лидери от Персийския залив са разтревожени, че Иран може да разшири своето влияние, ако се отменят санкциите към страната.

Националният флаг

Това е фонът, на който се развива новата военна политика на шейх Мохамед. Миналата година, ОАЕ въведе редовната военна служба за всички мъже. Освен това, тя е четвъртият по големина вносител на оръжие.

ОАЕ не просто купуват оръжия, те ги използват. В началото емирските власти били резервирани относно наземна акция в Йемен. До септември те пращали там журналисти, които да отразявали войските в действие.

Задачата, която си е поставил шейх Мохамед се простира далеч отвъд изграждането на армия: той се опитва да обедини нацията, създадена през 1971 г. от 7 отделни шейхства. Абу Даби, шейхството със залежите от нефт, винаги е командвало парада. Но преди десетилетия, когато това не било типично за властите, младият шейх Мохамед редовно пътувал извън Абу Даби и посещавал шейхове, които се възприемали като управници, търпеливо развявайки националния флаг.

Снимките в музея в Ал Айн показват Абу Даби преди нефтения бум: жена със забулено лице, която се разхожда из пазар, претъпкан с мъже с тюрбани; деца, стоящи пред сламена колиба, държащи кози. На една от стените в музея е написан и цитат от бащата на шейх Мохамед, основателя на ОАЕ шейх Зайед: „Който няма минало, няма нито настояще, нито бъдеще.”

Племенният модел

Бъдещето идва първо в Дубай, но Абу Даби излиза от сянката на своите съседи, откакто шейх Зайед умира през 2004 г. В наши дни, миналото може трудно да се възприеме на снимките в Ал Айн, особено с всичките високи и луксозни сгради наоколо. Изгнаниците се разхождат по трилентовия морски панорамен път, а пустинното емирство е достатъчно богато, за да може да си позволи скъпоценната сладка вода, необходима за поддържането на града зелен.

Шейх Мохамед спазва някои от старите традиции. Той продължава всяка седмица да организира т. нар. мажлис, по типичен племенен обичай. Те сядат в центъра на зала, с формата на подкова. Съмишлениците му разсъждават като съвременни хора и се състоят предимно от военни и млади хора, без кралско потекло, които са завършили в чужбина. Те го наричат „шефа”.

През 1980 г. Дейвид Мак е американски посланик в ОАЕ. Той споделя, че шейх Мохамед се откроявал още тогава. Техните срещи винаги започвали в 7.30 сутринта, часове преди повечето държавни агенции да са отворили. Веднъж той попитал шейха колко рано става всяка сутрин. Той отговорил, че неговият ден започвал на зазоряване, когато събуждал баща си, давал му чаша мляко и заедно отправяли молитва към небесата.

Мак си припомня истории за младия принц, който вършел лудории –  например да кара на задна с един от неговите братя по крайбрежната улица в Абу Даби. Но бъдещият политик проучвал и бившите политици на Средния Изток. По това време в държавите от Мюсюлманското братство режимът се затягал, като например в Египет, от където идвали много хора, които запълвали липсите от учители и бюрократи в Персийския залив. Шейх Мохамед споделя с посетителите, че периодът му показал как може да бъдат промити мозъците на младите хора.

„Последният барел”

Подобно на своя баща, шейх Мохамед не толерира ислямистите. Това оформя неговата външна политика: ОАЕ изпраща милиарди долари на Египет, за да поддържа армията на главатаря Абдел Фатах Ас Сиси, след като той разклатил Мюсюлманското братство през 2013 г.

Той е фактор и у дома. Миналата година ОАЕ създават повече от 80 групи, определени като терористични организации, включително и някои, които оперират легално в САЩ и Великобритания. Братството, което защитава исляма чрез изборната бюлетина, е възприемано като особено хитър начин за противопоставяне на абсолютната монархия в ОАЕ.

По-дълговременна мярка е нефтената зависимост. Плановете на шейх Мохамед да я прекрати, са вдъхновени от примери като Норвегия, която е страна с богати нефтени находища, но с многостранна икономика. На изключително рядко случваща се реч, изнесена от шейха през февруари в Дубай, той запитва: „Когато след 50 години напълним последния барел, ще се чувстваме ли нещастни? Ако инвестиционната ни политика днес е добра, мисля, че ще отпразнуваме този момент.”

Засега нефтът все още е доминиращ фактор и годишните приходи в хазната се повишават. Що се отнася до финансите, ОАЕ е начело на дружината от Персийския залив: орязва енергийните субсидии и увеличава продажбите и корпоративните такси. Това ще е още една промяна на досегашния модел: за широкия свят, Дубай е синоним на безмитен.

„Съпротивата”

ОАЕ разполага и с ограничени човешки ресурси. Повече от 80 % от населението ѝ са изгнаници. Това е една от причините, поради която шейх Мохамед е разширил правата на жените, които се радват на повече свобода и възможност за по-високоплатена работа, отколкото в Саудитска Арабия. Когато ОАЕ започна да бомбардира Ислямска държава миналата година, името на жената пилот Мариам Ал Мансоури не слизаше от вестникарските заглавия.

Шейх Мохамед е по-толерантен от всички възможни саудитски модернизатори, въпреки силните позиции на консервативните духовници. Рос споделя, че в страната все още има съпротива. Не всеки възприема тази промяна.

Шейх Мохамед направлява промяната зад кулисите. Докато неговият брат се среща с чуждестранните посланици във формална обстановка с преводачи, шейх Мохамед ги води на частни вечери. Той е редовен клиент в претъпканото кафене Jones the Grocer, което се намира близо до офиса на Мубадала – инвестиционната компания на Абу Даби, и дори завел веднъж там самата Хилари Клинтън. Той сяда в задната част на заведението, навеждайки се незабелязано напред-назад, докато останалите клиенти тайно си шепнат за него. Понякога дори е забелязван да шофира сам своята кола.

Войната в Йемен го е принудила да пристъпи в светлината на прожекторите. Местните медии показват негови снимки как се здрависва с роднини на загинали войници, или целува по челото млад мъж, който лежи върху болнично легло с пропита с кръв пижама.

„Слънчевата страна на нещата”

Дори по време на война, ОАЕ остава едно безопасно място, което бе подминато от атаките, които разтърсиха Саудитска Арабия, Кувейт и Бахрейн. Няма признаци за влошаване на бизнеса, въпреки че някои представители на изпълнителните органи казват, че следят отблизо промяната на посоката на външната политика на страната. В една страна, където свободата на словото е ограничено, много малко се осмеляват свободно да коментират рисковете от тези действия.

Людовик Субран, главен икономист от Euler Hermes Group, най-голямата застрахователна компания в света, споделил този месец в Дубай, че ОАЕ е права да отстоява своите позиции: „външният натиск става голям”.

Ако страната не е способна да опази неутралитета и безопасността си, ОАЕ вече няма да бъде привлекателна за туризъм и инвестиции.