Китайци, индийци и бразилци се оказаха най-лъжливите нации

Икономистът Дейв Хю-Джоунс от Университета на Източна Англия е провел експериментално онлайн изследване за това доколко честни или склонни да лъжат са представителите на 15 страни по света. Докладът с резултатите му е достъпен в сайта на университета.

Хю-Джоунс е установил, че китайците и индийците са най-склонни да прибягнат до лъжи, ако това би им донесло финансова изгода. В отделно изследване обаче по брой на лъжите първенци се оказали турците. Японците дали противоречиви данни – при първия експеримент те лъжели почти толкова често, колкото и китайците, но при втория се оказали лидери по примерно поведение. Най-честни се оказали жителите на Великобритания.

Ученият провел голяма онлайн анкета, която включвала два експеримента. В изследването са участвали над 1500 души от 15 икономически развити страни: Бразилия, Китай, Гърция, Япония, Русия, Швейцария, Турция, САЩ, Аржентина, Дания, Великобритания, Индия, Португалия, Южна Африка и Южна Корея.

В първия експеримент на участниците се предлагало да хвърлят монета. Ако се паднело „ези“, те получавали по 5 долара, ако е „тура“ – само 3 долара. Но провеждащият експеримента не виждал как участниците хвърлят монета, а вярвал единствено на отговорите им. Предвид големия брой опити и вероятността 50 на 50, когато отговорите клонели основно към „ези“ (по 5$) това означавало, че участниците са започнали да лъжат, смята ученият.

Вторият експеримент бил по-изтънчен. В него се предлагала малка викторина, посветена на музиката. Тя съдържала шест въпроса от типа „Какво е истинското име на Лайди Гага?“ или „През коя година е роден Клод Дебюси?“. Ако участникът отговори правилно на всички шест въпроса – му се предлагало достатъчно апетитно парично възнаграждение. При това участниците са били помолени да не търсят в „Гугъл“ правилните отговори. Под всеки от въпросите в онлайн анкетата е имало квадратче, в което участникът трябва да постави тикче, че е отговорил сам на въпроса и не е търсил помощ в интернет. При това три от шестте въпроса съдържали изключително слабоизвестна информация, на която трудно би се отговорило без помощ. Правилният отговор на един такъв въпрос вече можело да се смята за лъжа, а на всичките три – за чиста измама.

И така, в експеримента с монетата най-честни се оказали британците – само 3,6% се опитали да излъжат, докато при китайците този дял е бил 70% (веднага след тях се наредили японци, корейци и индийци). Гърците, за които стереотипно се смята, че са хитреци и лъжци, в крайна сметка се оказали сред лидерите по честност в този експеримент.

Във втория експеримент най-лъжливи се оказали турците, а след тях се наредили китайци, индийци и португалци. В този опит японците се оказали най-честни, а британците също показали висок морал.

Хю-Джеонсън смята, че разминаванията в данните за Япония и Южна Корея в двата експеримента е заради склонността на азиатците към хазартни игри, на каквато и прилична хвърлянето на монета. Но е очевидно, че за в бъдеще изследователите трябва да използват по-разнообразни и сложни експерименти.

Други два важни резултата от изследването са, че хората от една страна не могат да предскажат честността на представителите на друга нация, а разпространяването на стереотипи (като този за гърците) се оказва безпочвено. Освен това е станало ясно, че в повечето случаи представителите на една страна са склонни да занижават честността на съгражданите си и да завишават тази на жителите на други страни. При това най-песимистични в този план се оказали именно гърците и китайците. А също така нивото на лъжливост и склонност към измами е било свързано с бедността на населението, но то не взаимодействало с темповете на текущото икономическо развитие.