Съдът отмени отказ на прокуратурата да даде информация за антикорупционното си звено

Административният съд в София отмени мълчаливия отказ на държавното обвинение да отговори колко прокурори работят в междуведомствения антикорупционен орган подчинен на главния прокурор Сотир Цацаров, колко от тези обвинители са преминали теста за лоялност, кой е определеният от главния прокурор негов заместник, който да ръководи структурата. Това съобщи "Дневник".

Тези въпроси бяха отправени от "Дневник" през април на база на споразумението, с което звеното беше създадено. Първо въпросите бяха отправени официално през пресцентъра на държавното обвинение, а после след отказ да им бъде отговорено и по закона за достъп до обществена информация. Отговор така и не последва, а "Дневник" подаде жалба в съда. В края на октомври очаквано съдът отмени отказа и върна запитването към прокуратурата с указание за отговор. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Трайна съдебна практика е мълчаливите откази да се отменят. В решението на съдия Веселина Женаварова тя припомня това: "Като не се е произнесъл с изричен мотивиран акт, въпреки че е бил длъжен по закон, гл.прокурор е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.38 и чл.39 ЗДОИ. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание мълчаливият отказ на гл.прокурор да се произнесе по заявление подлежи на отмяна." Близо половин година след като специализираното антикорупционно звено започна официално работа, какво точно върши то продължава да е обвита в мъгла от непрозрачност. Междуведомственият орган (МВР и ДАНС) е българският отговор на т.нар румънски модел (който обаче включва независима агенция за борба с корупцията). Той беше създаден със споразумение през април, като оттогва известните му акции са срещу съдия Румяна Ченалова и срещу съдия от Русе. Информация за него се появява само неофициално, а от другите институции отказват също да разкрият дори технически подробности за работата на звеното, защото според споразумението информаци се дава само след разрешение на главния прокурор. Междувременно през лятото в т.нар. устен доклад Европейската комисия обяви, че прокуратурата няма капацитет да разследва корупцията по високите етажи на властта. Тогава главният прокурор предпочете да не коментира темата и прехвърли отговорността към МВР и ДАНС.