”Индипендънт”: Истината за живота в ОАЕ и потъпкването на човешките права

Автор: Бил Лоу,  "Индипендънт"

Зад бляскавата фасада арестите, несправедливите дела и мъченията остават незабелязани от страните, искащи просто поредната бизнес сделка. Сега известният британски активист Бил Лоу настоява Обединеното кралство да заеме становище по въпроса. В последната си статия, за в. „Индипендънт“, той разкрива истината за живота в Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Когато хората чуят за ОАЕ обикновено се сещат за бляскави небостъргачи, петзвездни хотели и луксозни търговски центрове със ски курорти. Това определено е държава, която приветства туристите и международните бизнесмени с отворени обятия. В сравнение със съседна Саудитска Арабия, ОАЕ изглежда като оазис на свободата и толерантността.

”Индипендънт”: Злата Саудитска империя е истинският враг на Запада

Но Ахмед Мансур има една по-различна представа за Емирствата. „Властите искат да потушат всякакви форми на критицизъм“, твърди той.

Мансур е инженер, блогър и член на организацията „Хюман райтс уоч“, който бе арестуван през април 2011 г. за подписване на продемократична петиция и за откритите си демократични възгледи и онлайн активизъм.

„Арестуват хора посред нощ в собствените им домове, водят ги на тайни места и ги държат там със седмици, понякога месеци. Подлагат ги на физически и психологически тормоз, за да получат признания, а после ги осъждат на нечувано дълги присъди“, разказва още Мансур.

Във вторник вечер 46-годишният активист получи наградата на Мартин Еналс за Защитник на правата на човека за усилията си да привлече световното внимание върху безчинствата на арабската държава.

Мансур е амнистиран, но му е забранено да работи в ОАЕ

Мансур е откровен глас в регион, където несъгласието се наказва жестоко и той е наясно с това. 9-те милиона граждани на ОАЕ се управляват от федерален съвет, съставен от наследствени владетели на седемте емирства, сред които Абу Даби и Дубай. Единствените избори, в които участват няколко избрани граждани, са само за половината от позициите на консултативния съвет.

В началото на 2011 г., след като подписа петиция за демократични и икономически реформи, Мансур бе, както той се изразява, „очернен от медиите“.

„Отгоре оркестрираха кампания срещу мен. Навсякъде, във Фейсбук и Туитър, по телевизията и радиото, се стремяха да ме очернят. Разпространяваха лъжи за мен, за да може всички да ме намразят“, споделя той и добавя, че е получил и множество смъртни заплахи.

През ноември същата година активистът бива арестуван и първоначално осъден на три години лишаване от свобода. На следващия ден обаче, той и четирима други негови „съучастници“ бяха амнистирани от върховната власт.

Мансур се надява, че наградата му ще привлече вниманието към стотиците, осъдени на затвор в ОАЕ за изразяване на личното си мнение.

На въпроса защо продължава да говори, когато толкова много активисти са вече в затвора или със „запушени усти“, той отговаря: „Единственият начин човек да се пребори с потисничеството, е да го разкрие. И да, винаги има шанс да се върна обратно в затвора. Но ако ние (активистите) мълчим, кой ще говори?“