Писателите, които карат Шекспир да се върти в гроба

Статия на Дани Хотън, "Ози".

Опитайте се да напишете изречение без да използвате глагол. Давайте, ще ви дадем минутка.

Не успяхте да го направите, нали? Няма проблем, ние също не успяхме. Но не е невъзможно: Мишел Дансел, под псевдонима Мишел Талер, написа цял роман без тази досадна част на речта през 2004 г. Но колко може да напишете без тази (според повечето от нас) важна част на речта? “Le Train de Nulle Part” ("Влак за никъде") е дълъг 233 страници. Дансел не е единственият, който си играе с нашите предубеждения за прозата.

Тази „игра” може да приема различни форми: от постапокалиптични истории от едно изречение, до трагедия, описана с речниковия запас на третокласник. „Гатсби” на Ърнест Винсънт Райт, написан през 1939 г., изключва буквата „и” ("e" на английски език, бел. ред.) напълно. Само си помислете това. 50 000 думи и нито едно „и”. Вдъхновен от Райт, Георг Перец, част от литературното движение Улипо, успял да напише 300 страници без „и” в творбата си „В небитието”. „Единични удоволствия” на Хари Матюс разказва 61 истории, всяка в различен стил, в които 61 различни души мастурбират. (Някои критици определят това, като просто една голяма мастурбация.)

Но защо ти е да правиш каша от напълно добър синтаксис? Дансел казва, че още от детството си разглежда глаголите като „удари в лицето, които често не могат да бъдат избегнати". За него те са „лишени от нюанс, чувствителност, хумор, емоционална сила и поезия.” (При публикуването на „Влак за никъде” той всъщност направил погребение за глагола.) Марк Либерман, професор по лингвистика в университета в Пенсилвания, казва че този вид ограничено писане е чудесно упражнение за писателите и изтъква, че премерените стихове попадат в същата категория. Онази нова (стара) книга за д-р Сюс? И тя е в ограничена писмена форма. Грант Фокнър, изпълнителния директор на „Националния месец за писане на романи”, използва гласни и глаголи, но пише кратки истории. Много кратки. „Авторът на пукнатини”, колекция от стотина истории от 100 думи, оприличава супер кратките истории на стихотворения, но също така посочва и тяхната практичност. Може да напишете история от 100 думи в имейл или във Фейсбук публикация, казва той: „Това е перфектната публикация.”

Не всички майстори на перото са готови да прилагат този вид игра на думи. Лесли Епщайн, бивш директор на програмата за творческо писане в Бостънския университет, нарече безглаголния роман на Дансел „акт на идиотизъм и отчаяние”. Други пък го отписват като литературен трик за привличане на внимание. Или пък като опит за избягване на усилията, изисквани за създаването на реална литература.

Но ограниченото писане не е само експериментално, поне не в смисъла на безглаголните романи. Повечето от нас приемат поезията като легитимна – точно както повечето от нас избягват поетичните четения. Хайку и сонетите също са форма ограничено писане. В крайна сметка, хората които работят с думи заслужават да бъдат зачитани, независимо от това каква каша забъркват с тях. Както казва Фокнър: „Дори това да е литературен трик, те откриват значение в него.”