Евродепутатите отново призоваха ЕК да спре политическия натиск и двойния стандарт в България и Румъния

Евродепутати от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи отново настояха днес за отпадането на механизма на Европейската комисия за наблюдение на България и Румъния. По мнението на повечето изказали се при обсъждането на темата механизмът се използва за политически натиск и за вътрешнополитически цели в останалите държави от ЕС. Мнозинството от ораторите се противопоставиха и на обвързването на резултатите по механизма с приемането на България и Румъния в Шенген.

Биргит Зипел (социалисти и демократи, Германия) коментира, че за някои държави от ЕС е трудно да изпълняват общностните правила. Тя попита кога наблюдаваните страни ще достигнат общото равнище в ЕС в областта на съдебната система, корупцията и организираната престъпност. Има ли времева рамка кога какво да се направи, какви са съответните критерии по отношение на съдебната система, кога се очаква да стигнем до общо равнище в ЕС, попита Зипел.

Норица Николай (АЛДЕ, Румъния) коментира оценките на ЕК, залегнали в доклада от януари, свързани с "политическото мислене" на властите в София и в Букурещ. Политическото мислене не е нещо, което би следвало да бъде оценявано от ЕК, това е неприемлива намеса в политическия живот. Трябва ясен изход от този механизъм, трябва да се посочат дата, критерии, правила за излизане. Използването на този механизъм за политически натиск над държавите означава двоен стандарт към гражданите на ЕС. Чрез механизма България и Румъния са поставени в положението на държави "втора ръка", добави тя.

Емилиан Павел (С&Д, Румъния) също заяви, че механизмът се използва за политически натиск твърде дълго. Трябва да бъдат определени много ясни общи критерии и преследваните цели. Необходимо е механизмът да отпадне, това трябва да бъде целта на правителствата, допълни той.

Кристина Вимберг ("Европа на свободата и пряката демокрация", Швеция) посочи, че страните в ЕС, които си вършат работата добре, трябва да плащат за държавите, в които има корупция. Разликите между Румъния и Швеция са големи, обобщи тя.

Емил Радев (ЕНП, ГЕРБ) заяви, че за пореден път България е сочена с пръст, а заключенията от последния доклад на ЕК са обвързани от чисто вътрешнополитически причини в някои държави от ЕС и с разширяването на Шенген. Описаните в доклада проблеми съществуват и в други държави от ЕС, допълни той. Радев цитира изследване на Евробарометър, според което 3/4 от интервюираните заявяват, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна, което прави проблема общоевропейски. В целия ЕС са необходими непрестанни усилия за борба с корупцията и организираната престъпност, коментира Радев. По неговите думи решението за продължаването на действието на механизма е двоен стандарт спрямо България и Румъния, докато проблемите в наблюдаваните сфери в другите страни от ЕС биват обсъждани на неформален принцип. Според Радев отпадането на механизма ще покаже доверието в българското правителство и институциите. Приемането на нашата страна в Шенген ще бъде доказателство за еднакво прилагане на правилата спрямо всички държави от ЕС. В момента, въпреки миграционния натиск, България опазва успешно южната граница на ЕС. Надявам се скоро да бъде взето положително решение за приемането на България в Шенген и това да бъде последният път, в който обсъждаме механизма за наблюдение, допълни Радев.

Филиз Хюсменова (ДПС, АЛДЕ) заяви, че през първите години от действието на механизма препоръките на ЕК са оказвали положително въздействие. Опасявам се, че това вече не е така. През последните години механизмът все повече се използва за вътрешни противоборства. Българското общество се умори от соченето с пръст. Ако приложим механизма за всички, навсякъде ще има проблемни области. Все още няма обективни критерии за оценка на спазването на принципите на ЕС, обобщи Хюсменова.

Представителят на ЕК Уилям Слав заяви, че въвеждането на механизма е по решение на държавите в ЕС и съдържа определени показатели. По неговите думи механизмът трябва да се прилага до изпълнението на тези заложени показатели. Усещането на ЕК е, че механизмът бе полезен, мнението на комисията е, че е предвидимо целите да бъдат изпълнени в настоящия мандат (до 2019 г. - бел. кор.). Обвързването на механизма и въпроса за Шенген по никакъв начин не е насърчавано от комисията, подчертахме ясно, че това е съвсем отделен въпрос, заяви експертът. Той отбеляза, че решението за въвеждането на механизма не дава срок на действие. По отношение на България той посочи, че сега е важно кои части от приетата стратегия за съдебна реформа ще бъдат приложени. Все още има противоречия в назначенията в съдебната система, по отношение на корупцията липсват достатъчно резултати. Предприети са полезни организационни стъпки, но въпросът е знакови дела да завършат с окончателна присъда, добави експертът на ЕК. По неговите думи в сферата на организираната престъпност у нас все още няма резултатни дела.