Най-изолираното племе в света: Сентинелците, които убиват всеки външен човек

От небето това изглежда идиличен остров с поразителни плажове и гъста гора, но туристите и рибарите не смеят да стъпят на тази скала в Индийския океан заради ужасната репутация на обитателите му.

Посетителите, които се осмелят да дойдат или дори да се приближат до Северния сентинелски остров, рискуват да бъдат нападнати от членовете на едно загадъчно племе, което е отхвърлило съвременната цивилизация и предпочита да няма никакъв контакт с външния свят.

Когато тези хора комуникират с външни лица, това обикновено включва насилие - местното сентинелско племе убива двама мъже, които са ловили риба незаконно през 2006 г., и е обстрелвало със стрели и камъни ниско летящите самолети и хеликоптери, отиващи там на разузнавателни мисии.

Разположен в Бенгалския залив, Северният сентинелски остров е територия на Индия и остава пълна загадка, въпреки че е населен от около 60 хил. Години насам. Недокоснати от съвременната цивилизация, за сентинелците не се знае почти нищо, нито за техния език, ритуалите им и за острова, който е техен дом.

Комуникацията с тях е твърде опасна заради враждебността им към външни лица, което означава, че рядко биват снимани отблизо и видео кадри почти не съществуват. Повечето от снимките и видеоклиповете, които са правени, са с лошо качество.

Противоречива е и информацията за самото население, като най-често се изчислява, че са от няколко десетки до няколко стотин.

Все още не е ясно какви са последствията от цунамито от 2004 г. за населението и за острова, който е част от индийския архипелаг Андамански острови, въпреки че непознатото племе успява да се спаси. След бедствието е заснет един от обитателите да цели със стрели хеликоптер на индийската брегова охрана.

Често наричано „племе от каменната ера“ - титла, от която защитниците му се обиждат, тъй като членовете на племето са се адаптирали с течение на времето - сентинелците са може би най-изолираното племе в света, а индийското правителство предпочита да не се меси в делата им.

Правителството е правило няколко неуспешни опита да установи контакт, но вече се е отказало и позволява на племето да живее както намира за добре на острова с размерите на Манхатън.

Индийските власти дори са обявили за престъпление опитите за контакт със сентинелците. Незаконно е да се приближите на три мили от острова.

Докато привилегированите хора ядат бургери за 20 евро и харчат 140 евро за нови маратонки, почти голите сентинелци оцеляват, като се изхранват от земята и ловят риба от морето.

Но водите около острова изглеждат заплашени от нелегални рибари.

Организацията за защита на правата на туземните народи Survival International съобщи в края на миналата година, че е получила сведения, че рибарите ловят в района, като седем мъже са задържани от индийската брегова охрана.

Съобщава се, че един от тях е стъпил на острова близо до членове на племето, и е успял да си тръгне невредим.

Survival International описва сентинелците като „най-уязвимото общество на планетата“, тъй като има вероятност те да нямат имунитет към обикновени заболявания като грип и морбили.

Заради пълната им изолация, рискът да бъдат заличени от епидемия е много висок, твърди още организацията.

В изявление директорът на Survival International Стивън Кори каза: „Великите андамански племена в индийските Андамански острови са покосени от болести, когато англичаните колонизирали островите през 1800-те години“.

„Последните, които изчезнаха, бяха племето Bo, чийто последен член почина само преди четири години. Единственият начин, по който местните власти могат да предотвратят унищожаването на друго племе, е да гарантират, че Северния сентинелски остров е защитен от външни лица.“

Организацията заяви, че островитяните са „изключително здрави, бдителни и добре развиващи се“, въпреки заплахите от външния свят и древния им начин на живот.

Враждебността им към външни хора може поне частично да се обясни с минали конфликти. Според Survival International „външният свят не им е донесъл нищо освен насилие и презрение“.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години няколко души от племето загиват в битки с въоръжените спасители, които посещават острова, за да приберат желязо и други стоки от корабокруширал кораб.