Голямата мечта за нормален живот

ПРЕДСТАВЯМЕ АЛЕКСАНДЪР ВЪРБАНОВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "СПОРТ"

АЛЕКСАНДЪР ВЪРБАНОВ е треньор в Спортен клуб модерен петобой НСА. На 21 години, от София. Възпитаник е на 166-то спортно училище “Васил Левски” със специалност “Плуване”. Започва да се занимава с модерен петобой сравнително късно, на 13-годишна възраст, след като треньорът му по плуване, бивш петобоец, го записва за участие в турнир по триатъл. Класира се 13-ти от 40 участници и е забелязан от тогавашния треньор на Клуб по модерен петобой НСА и на националния отбор, който вижда в него потенциал и го привлича за този спорт. Само след една година вече е част от националния отбор и постига успехи в редица държавни и международни състезания.
В биографията си има записани 3-то място на ДП за младежи до 17 г. през 2020 г., 2-ро място на ДП за младежи до 21 г. и 4-то място за мъже (зимни финали) през 2021 г., 4-то място на ДП за младежи до 21 г. през 2022 г., 2-ро място на ДП за младежи до 19 г. през 2022 г., 3-то място на Европейска купа “Мемориал Христо Чочев” до 19 г. през 2022 г., 2-ро място на ДП за младежи до 21 г. през 2023 г., 6-то място на мъжка щафета на ЕП до 19 г. през 2022 г., 8-мо място с мъжка щафета на СП до 19 г. през 2022 г., многократен отборен държавен шампион с клуб НСА.
Прекратява активна състезателна дейност през 2023-та година. В момента е студент в четвърти курс, специалност “Модерен петобой” в НСА “Васил Левски”. Планира да придобие втора специалност “Педагогика” за учител по физическо възпитание.
Личните му предпочитания са насочени към фехтовката, като продължава да тренира. Придобива държавен и международен лиценз за съдия по фехтовка едва на 19 години. Има зад гърба си много държавни първенства и престижни международни турнири, където печели доверие и му възлагат отговорността да съдийства финалните боеве.
Води тренировки по плуване за деца.
Приема покана да стане треньор в Спортен клуб модерен петобой НСА от неговия председател Тодор Михалев, с когото са бивши съотборници в клуба и националния отбор и приятели в живота. Познава добре състезателите и методиката на подготовка. Работата с деца му се отдава и има желание да привлече повече подрастващи да спортуват.



МОЯТА МЕЧТА ЗА БЪЛГАРИЯ


ЛЕГЕНДАТА РАЗКАЗВА, че много отдавна Бог раздавал земя на народите и всички се наредили и поискали по нещо. На англичаните дал моретата, на финландците - езерата, на швейцарците - планините, на шведите - горите, на руснаците - полетата. Българският народ пристигнал последен и когато дошъл неговият ред, не било останало нищо. Бог видял, че българите са добри и трудолюбиви хора и решил да вземе по едно парченце земя от останалите и да им я даде. Така България получила най-хубавото от всички природни красоти и богатства и заприличала на земен Рай. А българите живеели мирно и щастливо.

За съжаление, нашата действителност не е красива легенда. И не е Рай. За все повече хора, Родината не е мястото, в което искат да живеят.

Мечтая за България, в която българите искат да живеят, работят и отглеждат децата си, а не оставят близки и приятели, за да емигрират. Страна, в която хората са спокойни и щастливи, а не живеят в несигурност и страх за работата си, за “хляба” си, за децата си, за автомобила си, за дома си, за живота си.

България, в която в болниците се раждат здрави бебета и не умират родилки. Страна, в която линейката не пристига твърде късно, а когато ти се налага да си направиш изследвания или да постъпиш в лечебно заведение, това не ти струва цяло състояние. И се надяваш да оцелееш, ако не можеш да си платиш. България с достъпно здравеопазване и модерна медицинска грижа за всички.

България, в която в детските градини има места за всички деца. В която родителите не се редят на опашки със списъци, за да запишат детето си в “добро” училище. България с качествено образование, подготвящо грамотни и интелигентни хора.

България, в която подрастващите знаят кои са Аспарух и Кубрат, Симеон Велики и Княз Борис I, Левски и Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов. България, чиито деца са на стадиона, басейна, игрището или спортната площадка, а не в кръчмите и баровете. Които имат за пример Григор Димитров и Карлос Насар, а не чалга “звезди” и инфлуенсъри. Които не се напиват до безпаметност и не дишат балони.

България, чиито деца не стават престъпници.

България, в която хората са ценени, заради качествата им, а не заради “връзките” им.

България с развита и сигурна икономика, която осигурява стабилна бизнес среда и доходи за предприемчивите и работливите.

България, в която не теглиш кредит за 30 години и купуваш жилище “на зелено” с риск никога да не бъде построено и да живееш в него.

България, в която не се опожаряват и изсичат гори от дървената мафия. Не се унищожават плодородни земи, за да се монтират соларни панели.

България, в която не прегазват хора на пешеходните пътеки. България, в която не се страхуваш да пътуваш с автомобил, защото срещу теб може да се окаже някой пиян или дрогиран и да станеш част от черната статистика на войната по пътищата.

България, в която нашите баби и дядовци имат достойни старини, а не живеят в бедност, без дамогат да покрият най-елементарните си нужди от храна и лекарства. България, в която не насилват и убиват самотни възрастни хора, за да им откраднат последните пари.

България, в която всеки носи отговорност и последствия за действията си. Държава без корупция, с реално работеща правосъдна система и еднакво прилагане на закона за всички.

Тази България е постижима. Да, няма да е лесно. Да, ще отнеме много време и усилия. Но капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Ако всеки се вгледа в себе си, в собствените си действия и грешки и е готов да понесе отговорността и последствията от тях.

Лесно е да виним за всичко политиците, правителството, мафията. Но да не си изхвърлиш фаса на тротоара, мокрите кърпички и бутилки в планината или строителните отпадъци край шосето зависи единствено от теб.

Да почистиш снега пред дома си зависи от теб.

Да не сядаш зад волана под въздействието на алкохол или наркотици зависи от теб.

Да не пробваш с “не може ли да измислим нещо”, когато те хванат в нарушение, зависи от теб.

Да си дупчиш редовно билетче в градския транспорт зависи от теб. Да не оставаш безразличен към несправедливостите зависи от теб. Да носиш лична отговорност и да даваш личен пример зависи от теб.

Търпението и последователността, малките, но редовни крачки, водят до големи резултати. Постигането на тази промяна и сбъдването на мечтата за една по-добра България изисква много усилия и започва от самите нас.