„Ами ако?“ След 10 г. това трябва да е един от любимите ни въпроси

ПРЕДСТАВЯМЕ АЛЕКСАНДЪР ДОНКОВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪЗЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "ЗА ДЕЦАТА"


АЛЕКСАНДЪР ДОНКОВ е на 16-години, ученик е в ЧПГДН „СофтУни Будител“ с интереси, постижения и награди в програмирането, инженерните науки, роботиката и технологиите. През 2026 г. става Overall World Champion в GEMA International Scratch Olympiad с авторския проект Green City Manager и печели първо място на Националния Sci High STEM Fest с екипен инженерен проект за пречистване на въздуха чрез специални устройства монтирани върху градския транспорт. Година по-рано достига 11 място в света и 5 в Европа в International Kids Coding Competition. През септември 2026 г. е приет в The Junior Academy на New York Academy of Sciences, където ще работи в международен STEM екип с ментори от световната научна и технологична общност по решения на реални глобални предизвикателства в области като устойчиво развитие, технологии и бъдеще на градовете.


КАКВА ИСКАМ ДА Е БЪЛГАРИЯ СЛЕД 10 ГОДИНИ?


2036 година. София. 7:43 сутринта.
Автобусът ми закъснява с три минути - някои неща трябва да си останат същите. Докато го чакам, поглеждам телефона. Въздухът днес е чист. Хиляди малки сензори из града следят качеството му в реално време, а събраните данни помагат да разберем откъде идва замърсяването, да предвидим къде и кога ще се повиши и да вземем мерки, преди това изобщо да се е случило.

Автобусът най-после идва. Докато се движи по маршрута си, едновременно измерва качеството на въздуха и го пречиства. През 2036 г. никой не намира това за нещо особено, аз обаче още се усмихвам, когато се качвам в такъв автобус.

Десет години по-рано, когато бях на 15, с мой съученик направихме прототип точно на тази идея: градските автобуси пречистват въздуха, докато вършат обичайната си работа. Тогава беше ученически проект, който спечели инженерна категория в STEM състезание, днес вече е инструмент, който ни помага в реалността.

Искам България след 10 години да е страна, в която добрите ученически проекти имат живот и след състезанието, а всички ние сме се научили да използваме умно онова, което вече имаме.

Един автобус така или иначе обикаля града, какво още може да прави? Една сграда вече съществува - къде губи енергия и как можем да намалим тези загуби? Градът е огромна система, в която транспортът, сградите, електричеството, водата, енергията, хората и информацията са свързани.

Ами ако направим негово дигитално копие и изпробваме различни решения върху това дигитално копие, преди да започнем да копаем истинската улица? „Ами ако?“ след 10 г. трябва да е един от любимите ни въпроси.

Изкуственият интелект дотогава сигурно ще прави неща, които днес дори не можем да си представим. Но е важно ние какви въпроси му задаваме, виждаме ли възможности или само проблем, имаме ли кураж да реализираме най-смелите си идеи с негова помощ?

През 2036 г. и училището в България искам да е различно. Роботи вместо учители и холограми вместо дъски не биха донесли промяната, за която говоря. Искам наученото по физика, математика или програмиране да може да излезе от учебника и класната стая и да влезе в реалния ни живот веднага - имаш идея, правиш проект, тестваш го.

Понякога откриваш, че великолепната ти идея не работи толкова великолепно, колкото си си представял, но това пък те мотивира да разбереш защо. Може да си сгрешил в кода, да си измерил нещо неправилно или още в началото да си тръгнал в грешна посока.

Важното е, че имаш достъп до знания, лаборатории и технологии, които ще ти помогнат да развиеш тази идея сега.

През 2036 г. ми се иска много по-често да четем за идеи и технологии, които са тръгнали от България и са стигнали до другия край на света.

И не знам дали тогава в София наистина ще има автобуси, които пречистват въздуха, не знам дали ще работя с Digital Twin, с изкуствен интелект или с технология, която днес още няма име.

Не знам и дали автобусът ми ще закъснява само с три минути. Искам обаче учениците като мен да не губят желанието си да измислят и да опитват. Искам технологиите да решават истински проблеми, а добрите идеи, създадени тук, да имат шанс да стигнат до всички по света.

През 2036 г. ще бъда на 26 и не знам какво ще съм създал дотогава. Много бих искал обаче, когато някой ме попита къде съм го създал, да мога да отговоря без да се замислям: „В България.“