Младите хора са нахъсани да стигнат докрай

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Защо ни се струва, че поколенията вече се сменят по-бързо, отвъд биологическите граници на човешкото възпроизводство, г-жо Бъчварова?

Мисля, че това е закономерен процес, при който развитието на обществото и неговата демография предопределят политическото, икономическото и технологичното развитие. А днес информационните технологии и изкуственият интелект ускоряват изключително много социалната динамика. И така разликата между едно и друго поколение се случва много по-бързо от преди. Много дълго ценност беше да спазваш традициите, да правиш това, което са правили родителите ти, да възпроизвеждаш професията им, да надскачаш професионално техните успехи. Сега е важно да вървиш по своя път и да се доказваш по начин, който родителите ти не могат да разберат.Румяна Бъчварова е асоцииран старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията. Завършила е социология в Софийския университет и има дългогодишен опит в областта на маркетинга, медиите, изследванията на публичните политики.

Основател и управляващ директор на агенцията за социологически проучвания Market Links (2001 – 2009 г.).От 2009 г. до 2013 г. е началник на кабинета на министър-председателя.

Вицепремиер по коалиционните отношения и административната реформа (2014 – 2017 г.) и министър на вътрешните работи (2015 – 2017 г.).

През 2019 – 2023 г. е посланик на България в Израел.От друга страна, ние като че ли забравихме за бариерата, която съществуваше между социализма и демокрацията. А тя е много съществена и вече осезаемо се отразява в мирогледа и поведението на гражданите. Сегашното младо поколение не е живяло по времето на социализма, то не знае какво имаше по щандовете на магазините, как се справяхме във финансова криза, каква беше телевизията, какво сме се опитвали да правим и да не правим. Днес грижите от миналото са забравени, има нови и светът се променя със скорост, която трудно следваме. Затова социалната зрялост идва по-рано и заявката на младите за определяне на развитието е по-категорична.

Поколенческите разделения се правят и по социално-политически признак, спрямо исторически периоди.

Да, но в политиката има нещо, което много политици забравят. То е, че не можеш да имаш политически корени и подкрепа, ако нямаш корени в социалната структура, ако нямаш обективни предпоставки за излъчване на представителство. Днес младите поколения навлизат в обществения и политическия живот много активно. Досега те бяха не много видими, но вече се чувстват в правото и силата си не само да възприемат света, но и да го доминират и управляват. И ако сега изглежда, че те все още нямат свой политически представител, то е неизбежно такъв да се появи и да се включи пропорционално на силата на новите поколения в обществено-политическия живот.

Но поколението Z се отделя от предшестващите поколения дори по социалните си мрежи – те не са във Facebook, а в TikTok и Instagram. 

Да, медийното присъствие също е важен фактор за профила на едно поколение. Родителите на поколението Z днес са основно във Facebook, но продължават да гледат и телевизия. Техните деца са в новите социални мрежи, а разговорите им текат по друг начин. Големият брой на протестиращите в последните дни бе резултат не на традиционната организация, а на комуникацията в социалните мрежи. Това позволи да се случат и протестите в чужбина и много градове на страната, които заради обективната дистанция доскоро изглеждаха дистанцирани.

Какво се променя в социалната структура?

Обективните белези, които описват едно поколение и го отличават от предишните, днес са различни. Като образование, като облекло, като материално потребление, като общ стандарт. Променя се и възприятието за света и приоритетите в него. Днес разделението на ляво и дясно не е достатъчно, за да очертае вижданията за света както на индивидите, така и на партиите. За хората на днешното време е по-важно какви резултати постигат усилията им и как се виждат перспективите на бъдещето. Затова все по-ясно се очертава разделението по оста стабилност – модернизация. Силен фактор при електоралния избор, от една страна, е желанието за запазване на статуквото, в което хората са се устроили и не искат да се променят, а от друга, е стремежът към обновяване, модернизация, дигитализация и включване на нови хора и идеи за обществено-политическото развитие. И тук се очертават изборите, пред които стоим - назад към познатото или напред към новото. Тези нагласи и тяхното противостоене ще определят обществените нагласи и обществения дебат и на предстоящите избори.

Традиционно е и разделението Запад – Русия. 

Ако говорим за отношението про или анти Русия, можем да кажем, че то е част от българската политическа традиция от началото на Третата българска държава. То придоби настойчиво ясен разделителен смисъл заради войната в Украйна и последвалите я глобални политически процеси и размествания. Силно въздействие върху този род настроения има фактът, че България е член на ЕС и затова русофилията и русофобията от времето на Освобождениято днес има глобален смисъл и изглежда като цивилизационен избор. 

И ако се върнем на социалните мрежи, има разделение и спрямо традиционните медии.

Традиционните медии, особено телевизията, имат интеграционен ефект за обществото. Когато гледаш телевизия, за теб е важно какво ще бъде казано там, защото всички чуват едно и също. Дори да го разбират различно, те стъпват на обща основа. Когато си в социалните мрежи, ти живееш в собствения си балон и се информираш свободно. Всеки живее в отделен свой балон и се самоиндуцира от уникално подбрани от него самия фактори. Така се случва атомизацията на обществото, разделянето на групи и подгрупи с тяхната уникалност и особености не само на медийното, но и на социалното поведение. Такива структури се управляват все по-трудно и по-често те се следват, а не се формират от големите политически решения.

Изглежда като че няма нещо, което да обединява всички групи и да събере големи общности. Точно заради това протестите от края на ноември и началото на декември са големи, бих казала изключителни събития. 

Но все пак се стига до гражданско действие през социалните мрежи.

Да, това е новата реалност. Социалните мрежи са средата на общественото битие. Те ни предлагат виртуални реалности, в които да съществуваме, преживяваме, общуваме. Затова и политиката трябва да е адекватна на техните механизми. Те имат и друга особеност – динамични са и с бързи проявления. Нека си представим каква сила са, за да могат за часове да съберат стотици хиляди хора на едно място. Искаме или не, трябва да следваме тази динамика, за да сме адекватни на днешното време. И тя не само няма да остане такава, но и ще се ускорява. Това означава нови знания, нови норми на поведение, нови канали за комуникация. И нова динамика дори и за по-възрастните поколения. Ако се случи така, че на следващите избори се наложи машинното гласуване, ще можем да го наблюдаваме в детайли. Струва ми се, че много повече хора ще го предпочетат, така както се научиха да ползват мобилни устройства и банкови карти.

Това прави ли хората по-лесни за манипулиране?

Очевидно. Примерите, които виждаме, включително около избори, и то не само у нас, показват това. През социалните мрежи достигат непроверени твърдения, често груби, скандални, провокативни. Липсва време и умения за проверка и поведението ги следва импулсивно. Политическото въздействие ще се променя, ще се появяват нови инструменти, нови начини за влияние. Ние следим ефекта на негативните и силно манипулативни въздействия, за да се предпазим от тях. Би ми било интересно да видим дали и доколко е възможна една позитивно въздействаща кампания в онлайн среда. Ако гледаме напред – например към президентските избори у нас, си мисля, че на тях вотът на новите поколения може да се окаже решаващ заради новите възможности в информационната среда.

Какво означава за другите поколения, че протестите през декември преминаха „под патронажа“ (ако използваме този много ретро израз) на „джензитата“, на най-младите граждани?

След тези протести всички предишни поколения изведнъж много остаряха. Те сами осъзнаха колко са се променили времената. В ежедневието ние не сме виждали всичките тези млади хора заедно и наведнъж. И затова беше изненадата от мащаба на протестите и от ясните им и категорични позиции. Те не виждат възможност за компромиси, каквито ние в последните години допускахме, и са категорични във волята си да направят промяна.

Как се формират техните лидери? И въобще търсят ли лидерство?

Лидерът се формира, когато има общност. Ако една група хора не е изградена като общност, няма как да излъчи лидер. Затова, може би, най-влиятелните фигури ще бъдат инфлуенсъри, или хора, които доминират в социалните мрежи. Нормалният процес е общността да избере някого, който да говори от нейно име, и когото тя самата харесва. Мисля, че посочвани или назначавани лидери вече няма да са успешни решения. А това дава шанс на истинските и жизнени политически структури да поведат процесите на промяна.

Но няма ли опасност, когато тези лидери влязат в официалната политика – партии, постове – да се откъснат от хората, които ги подкрепят?

Тази опасност винаги съществува за хората на политическата сцена. Възможно е да се появят механизми и практики, които да могат да предотвратят това в бъдеще. От друга страна, ние още не знаем как ще функционира новото лидерство. А това всъщност е въпрос и за начина, по който ще работи демокрацията занапред.

Какво очакват младите от един лидер? Какво е важно за тях?

Трябва да си даваме сметка, че младите вече си имат собствен език, стилистика, фолклор. Те общуват по различен начин, с нови термини за действията, които извършват. Ние на свой ред трябва да се учим да разбираме техния език, защото те все по-рядко ще се изразяват на нашия. Новите лидери трябва да бъдат визионери, защото тяхната мисия е да ни водят към бъдещето, а не да ни оставят в удобството на стабилността и статуквото. И най важното – те трябва да бъдат смели, защото тяхната битка няма да е лека. Срещу тях ще се изправят силата на опита, на традициите, на усвоените ресурси и хъса да не се допуска новото да ги измести от позициите им. Битката между поколенията предстои.

Вероятно и „естетиката“ на лидера има значение?

Имаме примери за хора в политиката, които не са „симпатични“ по традиционните разбирания, но са изключително харесвани от младите. Това е тяхната култура и естетика. Спомням си, когато се появи канадският премиер Джъстин Трюдо. Той беше млад и въздействащ, харесван и ходеше с различни цветни чорапи. Това бе в противоречие с официалните протоколни правила, но много се харесваше от младите.

А как те разбират успеха?

За активната част от това поколение успехът не е да имаш, не е да притежаваш. Успехът е да постигнеш нещо, да реализираш идея, да я материализираш в проект. Струва ми се, че все по-често парите вече не са основната цел на професионалните и житейски усилия. И това не е само българска тенденция, виждаме го навсякъде. Млади хора на 16–17 години разработват идеите си, правят бизнес, на 21–22 стават много богати, но не отиват да си купят къща някъде и да се оттеглят. Продължават работата си, усъвършенстват я. Аз познавам такива случаи на вече успели и много богати млади хора. Дори техните родители са изключително впечатлени от това, че децата им в ранна възраст са много по-успешни от тях.

Формалните структури на успеха – образование, кариера, жилище, брак – вече не са толкова определящи. Това не означава, че не са важни, но не са единствената мярка. В същото време има нещо много интересно – ангажираността със семейството и с децата е много по-голяма. Бащите са много по-включени, много по-ангажирани с децата си, отколкото бяха преди. Това го виждам и около себе си в последните няколко години и се радвам, защото така се създават нови знания, умения, форми на общуване.

Има ли риск това поколение да бъде „провалено“?

Поколенията не се провалят сами по себе си. Провалите идват от външни фактори - исторически събития като войни, революции, преходи, катаклизми, тогава, когато не можем да се справим с тях. Вярвам, че днешните джензита имат възможност да ги овладеят и ще са успешни. Поне искам да вярвам.

Сега отново има голяма промяна. Могат ли тези млади да бъдат нейни носители? 

Според мен – да. Грешка е да гледаме на това, което се случва, като на резултат. Нищо не е само резултат, всичко е част от процес. На един етап се случва едно, на друг – друго. Трябва търпение, за да видим перспективите на промяната, която днешните млади са решени да направят, за да изградят ново бъдеще.

Това, което на мен ми прави впечатление, е, че днешните млади хора са много по-убедени и по-нахъсани да стигнат докрай. Това липсваше в предишните години, когато мислехме, че апатията и безразличието са ни завладели.

Да, нямаме голяма утопия за бъдещето, но в динамичното време, в което живеем, всяка картина може да се окаже остаряла. Важен е пътят напред и волята да бъде извървян.

Времето само коригира очакванията?

Точно така. Преди знаехме какъв е „крайният резултат“ – да бъдем като Запада. Сега не го знаем. И това не е слабост. Това е реалността и нашият шанс сами да си създадем бъдещето.