Българските компании показват умерена готовност за епохата на несигурност

Г-н Димитров, какво отличава тазгодишното издание на конференцията по управление на риска – „България между ръст и риск“ от предходните?

На първо място тазгодишното издание на конференцията на „Кофас България“ е десето и юбилейно за нас.Пламен Димитров е управител на "Кофас България" от 2019 г. Преди тази позиция той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири от тях е бил директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 г. постъпва в Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София и MBA в Cotrugli Business School.
Десетото издание на Конференцията по управление на риска на "Кофас" с тема „България между ръст и риск“ се проведе на 22 октомври в София. Миналата година компанията ни отбеляза и 30 години пряко присъствие в България. Правим подобен тип събития в София от 2013 г. насам, като пропуснахме единствено в периода 2020 – 2022 г. поради Covid кризата и здравните препоръки. През този период много от нашите клиенти се интересуваха живо и постоянно питаха кога отново ще имаме риск конференция. Това явно беше показател, че трябваше да възобновим тази традиция.

Другото по-специално нещо в тазгодишната ни конференция е, че искахме конкретно държавата ни да бъде на основен икономически фокус, затова и за първи път включихме България в мотото на конференцията. Темата „България между ръст и риск“ отразява по-цялостно и многопластово икономическата реалност, в която се намираме – едновременно с възможности за растеж и с нарастващи предизвикателства, породени от глобални и вътрешни фактори.

Какви са основните послания от тазгодишното издание на конференцията „България между ръст и риск“?

За първи път конференцията предложи толкова широк поглед върху риска – не само през икономическа, но и през социална и демографска призма. Включихме вдъхновяващи лектори като Андрей Арнаудов, които допринесоха с нестандартна перспектива за бъдещето на България. Освен това панелната дискусия беше изключително динамична, с участието на водещи икономически и бизнес експерти, които обсъдиха нуждата от стратегическо планиране, подкрепа за иновации и предприемачество.

Юбилейният характер на събитието ни даде възможност да направим равносметка на изминалите десет години и да очертаем визията за следващото десетилетие. В свят, белязан от несигурност, устойчивостта идва от способността да предвиждаме тенденциите и да действаме навременно – именно това беше основното послание на конференцията тази година.“

Кои са ключовите геополитически предизвикателства, които ще определят световната икономика през останалата част от 2025 г. и 2026 г.?

На първо място бих посочил продължаващата търговска война и глобална несигурност. Ескалацията на търговските напрежения, особено между САЩ и Китай, води до повишени мита и нестабилност в глобалните вериги на доставки. Несигурността в търговската политика на САЩ остава висока, с потенциални нови бариери към страни като Китай, ЕС и други азиатски икономики. Секторите, които особено са под натиск са: полупроводници, машиностроене и високотехнологични индустрии и те са особено уязвими.

Засилената конкуренция от Китай също е основна заплаха пред европейската икономика. Китай увеличава износа си към развиващите се региони (Африка, Латинска Америка, Близък изток), което засилва натиска върху местните производители и глобалната конкуренция. Това може да доведе до загуба на пазарен дял за европейски и американски компании, както в чужбина, така и на вътрешните им пазари.

Друго съществено предизвикателство е и слабата индустриална активност в еврозоната. Германия, Франция, Италия и Испания изпитват спад в индустриалното производство и новите поръчки. Фискалната несигурност във Франция допълнително подкопава доверието на инвеститорите и икономическата стабилност в ЕС.

Не на последно място,трябва да споменем, и, че според индекса на „Кофас“, политическият риск е на най-високото си ниво от десетилетия насам. Две трети от страните имат по-високи нива на политическа и социална уязвимост спрямо преди пандемията. Това увеличава вероятността от вътрешни конфликти, протекционизъм и популистки политики, които могат да нарушат икономическата предвидимост.

Как тези рискове се отразяват върху бизнеса в България и региона?

Най-големият риск за българската икономика, която е основно експортно ориентирана, е ограниченият износ и слабите връзки със САЩ. България и повечето икономики от Централна и Източна Европа имат ограничени преки търговски връзки със САЩ, което ги предпазва частично от американските мита, но косвеното въздействие от глобалната търговска война се усеща чрез спад в търсенето и конкуренцията от китайски износ.

Друг съществен риск, върху който се фокусирахме по време на тазгодишната ни конференция е, че индустриалното производство в България остава под нивата от 2019 г., което показва затруднения в адаптацията към новите глобални условия. Високите цени на суровини и енергия, както и несигурността в търговските потоци, ограничават инвестициите и растежа.

Нещо, на което винаги съм обръщал особено внимание по отношение на нашата икономика, е липсата на големи чуждестранни инвестиции. Нещо повече - преките чуждестранни инвестиции в България показват спад, особено в дяловия капитал и реинвестираните печалби. Несигурността в глобалната среда кара инвеститорите да бъдат по-предпазливи, особено в по-малки пазари като България.

Какво показват последните анализи на Coface относно риска за България? До каква степен политическата обстановка допринася за неговото състояние?

Според последните анализи на „Кофас“, представени на Десетата Конференция по управление на риска, рискът за България остава умерен, но с тенденция към повишаване, особено в контекста на политическата и икономическа нестабилност в региона.

"Кофас" класифицира България с цялостна оценка на държавния риск "B" (умерен риск, повлиян основно от политическата обстановка) и малко по-добра оценка на бизнес климата "A3" („разумен“ риск). Това ниво предполага относителна стабилност, но с наличие на структурни слабости, които могат да се влошат при външни шокове.

Сред основните фактори, които влияят върху тази оценка са прогнозата ни за ръст на БВП, който за 2025 г. е прогнозиран на 3,1% и 2,6% за 2026 г. На пръв поглед стабилен растеж, но за жалост стимулиран основно от крайното потребление, а не от икономически подем, което неминуемо ще окаже своите последствия. Инфлацията остава над 5%, което натоварва потреблението и бизнес разходите. Както вече споменах, чуждестранните инвестиции показват спад, особено в дяловия капитал и реинвестираните печалби.

Според Индекса на политически риск на Coface, България е сред страните с нарастваща социална и институционална уязвимост. Влияние за това оказват честата смяна на правителства, ниското доверие в институциите, поляризацията на обществото и забавянето на ключови реформи, особено в правосъдието и антикорупционната политика.

Политическата нестабилност увеличава регулаторната несигурност, което затруднява дългосрочното бизнес планиране. Влияние върху бизнес средата оказва и забавянето на публични инвестиции и проекти, особено по линия на европейското финансиране и по този начин ограничават растежа.

Как компаниите могат да се справят с местния риск и глобалната несигурност и да изградят по-висока устойчивост?

Компаниите в България и региона на ЦИЕ могат да изградят по-висока устойчивост към местния риск и глобалната несигурност чрез стратегически подход, който комбинира гъвкавост, проактивно управление и дългосрочна визия.

На първо място бих посочил изграждането на дългосрочна стратегия за справяне с риска и изграждане на устойчивост, чрез финансови и нефинансови продукти като услуги по цялостен риск мениджмънт, мониторинг на риска, бизнес информация и застраховане на вземанията.

Ковид кризата показа на бизнеса колко е важна и диверсификация на пазари и доставки. Съветът ми е бизнесите в България да предприемат действия за намаляване на зависимостта от рискови региони чрез разширяване към нови пазари (напр. Югоизточна Азия, Африка), както и да помислят за диверсификация на доставчици – особено за критични суровини и компоненти.

До каква степен технологиите и изкуственият интелект променят анализа на икономическите и кредитните рискове?

Изкуственият интелект (ИИ) и новите технологии трансформират анализа на икономически и кредитни рискове чрез автоматизация, по-точни прогнози и по-бързо откриване на рискови сигнали. Те вече са ключов инструмент за финансови институции, застрахователи и компании за управление на риска като „Кофас“. Разбира се, ИИ не може да замести напълно нашата работа, а само ни помага да вземаме още по-информирани кредитни решения чрез автоматизиране на някои процеси и предоставяне на по-точни и динамични прогнози.

ИИ моделите ни дават възможност да обработваме по-бързо огромни обеми от данни в реално време – от макроикономически индикатори до поведенчески данни на клиенти. Това ни позволява да откриваме по-бързо притеснителни тенденции, като например вероятност за фалит, забавяне на плащания или промяна в пазарната активност и да вземем на време превантивни мерки в подкрепа на бизнеса в България.

Какви тенденции наблюдавате при българските компании - подготвени ли са за епохата на несигурност?

Българските компании показват умерена готовност за епохата на несигурност – инвестира се в иновации и дигитализация, но рисковете като кибератаки, пазарна нестабилност и политическа несигурност остават сериозни предизвикателства.

Защо казвам „умерена“ готовност? Икономиката на България се очаква да продължи с умерено възстановяване, но в условия на глобална нестабилност и забавени инвестиции. Това ограничава капацитета на компаниите да разширяват дейността си и да поемат нови рискове както и да инвестират с фокус върху автоматизация, дигитални канали и устойчиви бизнес модели.

Кои сектори в България ще бъдат най-засегнати през периода 2025 - 2026 г. и кои имат потенциал за растеж?

Както вече споменах, индустрията ни „се задъхва“ поради слабото търсене и намаляването на износа към страни от Западна Европа като Германия, Франция и Италия. Най-засегнатите сектори в България през 2025 - 2026 г. ще бъдат промишлеността, селското стопанство и туризмът, докато ИКТ, електронната търговия и възобновяемата енергия имат най-голям потенциал за растеж.

Според „Кофас“ секторът на промишлеността, особено в машиностроенето и базовите метали, е със относително слабо възстановяване на индустриалното производство след здравните и геополитическите кризи от последните години. Като кредитен застраховател именно в сектор „метали“  от практиката ни забелязваме и най-висок ръст във фалитите и щетите от забавяния на плащания към клиентите ни.

По отношение на секторите с най-голям потенциал, през последните години, България се доказа като силен пазар с много голям потенциал по отношение на предоставяне на ИТ и аутсорсинг услуги, благодарение на своите квалифицирани и качествени кадри. Забелязваме силен експортен потенциал, особено в софтуерни услуги и AI решения. Перспективите за ИКТ сектора се подобряват и от подкрепа от европейски програми и нарастващо търсене на дигитални решения. Той се разширява бързо и благодарение на дигитализацията на финансовите услуги и мобилните плащания. Неслучайно България е дом на няколко иновативни FinTech стартъпи с международен обхват.