Времето ни стига за това, за което ние самите искаме

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global

Госпожо Димитрова, кога за последно усетихте, че времето е на Ваша страна? Какво си казахте тогава?

Не вярвам, че времето може да бъде на твоя страна случайно или на късмет, времето е с теб, когато зад това КАТЯ ДИМИТРОВА е основател и управляващ партньор на комуникационната група Интерпартнерс. Икономист по образование и комуникатор по сърце, тя се занимава с реклама и публични комуникации от 30 години. Предприемач, гост-преподавател по комуникации в два университета, общественик: член на борда на сдружение „Дамски форум“ и бизнес клуб „Белгия – България – Люксембург“, член на настоятелството на фондация BCause, председател на професионалната организация БАПРА 2017 – 2019 г. Майка на близнаци на 24 години, щастливо омъжена, счита за най-голямото си постижение своето семейство и възпитанието на децата си.
---
КОМУНИКАЦИОННАТА ГРУПА ИНТЕРПАРТНЕРС включва творческа агенция Интерпартнерс, агенция за пиар и корпоративни комуникации Интеримидж и дигиталната компания The Digitarians. Групата оперира у нас и на още 8 пазара на Балканите с мрежа от агенции SEEnthesis. Един от лидерите на пазара като независима група, компанията работи за водещи брандове като Allianz България, „Девин“, Henkel, „Оргахим“, Lilly Drogerie, Deichmann, Schneider Electric, Astellas, Servier, Baristo и много други.
стоят устрем, дисциплина, усилия, натрупан опит. То не е на твоя страна просто когато си млад – това е по-скоро късметът на начинаещия. Нито е гарантирано, че ако е на твоя страна, това ще остане така от този момент нататък.

Практикувам моята любима професия на комуникатор вече 33 години – тази година групата ни има юбилей, на практика компанията е единствената комуникационна агенция сред пазарните лидери, която има толкова дълга история.

Последните години сякаш с екипа усещаме как опитът и репутацията ни, цялата любов и енергия, която влагаме в работата, работят за нас – в този смисъл времето е с нас. В динамичните времена, в които живеем, не може да се разчита, че ще останеш на гребена на вълната просто защото моментът е добър за теб. Устремът да се развиваме, да се движим напред, да бъдем новатори и да не „усядаме“ е движеща сила!

Е, в живота работи и поговорката „Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет“  – разбира се, че в много ситуации обстоятелствата помагат. Вярвам, че ако имаш добро сърце, то животът ти отвръща с добро. И тогава времето е на твоя страна. С добротата и ценностите си ние работим за това да бъде така!

Какъв е Вашият разказ за последните пет години. Коя е най-голямата Ви победа?

С динамиката на днешното време последните пет години са цял роман, с много страници… няма да се поберат в кратък разказ. Свидетели сме на войни, икономически и политически трансформации, необичайни природни явления, но и на бурно развитие на технологиите, навлизането на изкуствен интелект (което не бива да се гледа само като заплаха), развитие на науката и медицината на едно ново ниво. Имам усещането, че човешкият интелект и способности доведоха до промени, които нито сме планирали, нито сме можели да си представим и в най-смелите си мисли. Развитието на редица процеси излиза извън контрола на нас, хората, изпреварва ни – но ние самите сме го провокирали и в този смисъл може и трябва да бъдем част от това развитие. Да се учим от това, което ние самите сме създали, да се адаптираме, да управляваме технологиите в наша полза.

Нещата, които се случват в света, са описани в много книги – писателите са хора с необикновено съзнание, често са визионери или имат необяснима дарба, която им помага да виждат неща, които всъщност ще се случат наистина…

В историята има много примери, като започнем от Айзък Азимов и стигнем до днес – ще споделя цитат от книга на любима моя българска авторка – „Аномалия“ на Людмила Филипова: „По целия свят започват да се случват необясними явления и бедствия. Човечеството се оказва на прага на война, в която врагът няма лице. Най-страшните пророчества се сбъдват заради най-големите човешки амбиции. Докато всички парченца от пъзела се подреждат в неочакван финал“.

Това на практика се случва, технологиите живеят собствен живот, но все пак много неща зависят от нас.

А най-голямата ми победа... Не вярвам в една голяма победа, в живота ни има много такива, това е като щастието – то е в малките моменти, всеки ден. Така е и с победите! Гордея се със семейството и децата ми – имам син и дъщеря, които не заминаха с еднопосочен билет от Терминал 2, а избраха да се завърнат в България и да работят за положителна промяна тук, колкото и  да е трудно. Вярвам, че за да се променя България, животът, обществото и бизнесът тук имат нужда от качествени хора. Имаме нужда мозъците ни да не изтичат в чужбина, а да инвестират потенциала си тук – даже в името не на „утре“, а на „днес“… Светът се развива така шеметно, че нямаме време за мисли в бъдеще време. Всичко се случва тук и сега.

Тяхното възпитание и ценности, това, че ги виждаме като пълноценни, уверени и устремени млади хора, е за мен голяма победа. Още по-голяма ще бъде да видя и техните деца по този път!

Победа и мотивация е да управлявам бизнес, който на нашия пазар оперира успешно вече повече от 30 години – бранда на групата Интерпартнерс/Интеримидж е устойчив, той еволюира, екипът го развива с любов към това, което прави, и се стремим да ставаме все по-добри. Партнираме на едни от най-стабилните и вдъхновяващи компании и продукти на пазара, това също е победа!

Победа е да работим рамо до рамо с конкурентите ни, да успяваме да споделяме успехи и да бъдем професионални приятели.

Приятелствата, които остават във времето, са победи…

Важно е да празнуваме малките победи, всеки ден, а от грешките да си вземаме уроци и правим промени. В днешно време и промените са огромни – те са направо трансформации…

Победа е да бъдем здрави, да се събуждаме всеки ден с усмивка и очакване, че ни предстои нещо позитивно, интересно и вдъхновяващо. Да мислим положително и да успяваме да гледаме напред дори когато е трудно.

Промениха ли се нещата, в които вярвате? Кои тенденции се оказаха трайни, въпреки че в началото изглеждаха временни?

Ценностите на хората не се променят, но се адаптират към новото време. Редица случки и процеси, които преди са изглеждалиПоследните пет години

2025 година е юбилейна за групата Интерпартнерс, която отбелязва 33 години пазарен успех. Компанията ще отбележи юбилея си с издаване на 33 кратки разказа от по 33 реда, написани от млади български таланти, които ще бъдат поставени в светлината на прожекторите. 
Ръстът на бизнеса на групата е стабилен, компанията има репутацията на стратегически партньор за компании и брандове, както и на топ работодател.
Агенциите в групата са отличавани два пъти с призово място в категория „Агенция на годината“ в конкурсите на БАПРА и БДВО, носители са на редица професионални награди за кампании с кауза. немислими, днес приемаме  – технологиите, безпилотните автомобили и самолети, пътуванията до други планети, за съжаление, и войните и новия хибриден начин, по който се водят те.

Но при устойчиви ценности ние хората имаме способността да отсеем кое според нашия морален компас е добро и кое не. Ценностите ми не са се променили, нито вярванията ми – вярвам в доброто, все още вярвам, че то винаги отваря врати, проправя път и в някакъв момент в живота има баланс, вярвам и че да си добър човек се отплаща.. Не чакам благодарност и не завися от чужда оценка – правя добро заради себе си и се опитвам да живея и работя така, че моята собствена самооценка да ми дава увереност, че правя правилните неща. И лично, и професионално.

Повечето нови неща в обществото и бизнеса се оказаха трайни тенденции – хибридните модели на работа, навлизането на изкуствен интелект, работата на бизнеса в посока устойчивост, толерантност, приемане и инвестиции за доброто на природата и планетата.

Не можем дори да си представим какво ни очаква след една година и това също се оказва трайна тенденция…

Бих искала положителното развитие на България също да е устойчиво. На фона на бурния световен икономически и политически пейзаж ние  сме оазис на относителна стабилност и сигурност въпреки редица не толкова положителни процеси у нас.

Нови тенденции се появяват непрекъснато и приемам, че това е част от бурното развитие на света, в който живеем!

Понякога си казвам, че може би тази турбо динамична тенденция към дигитализация и технологичен подем в един момент ще има обратен завой… като в книгата на Айн Ранд „Атлас изправи рамене“, в която най-продуктивните предприемачи се оттеглят в тайна долина, където живеят свободно и природосъобразно. Докато обществото извън тази долина бавно колабира, те създават свое идилично, самоуправляващо се общество….

Никой не знае какво ни очаква, трябва да приемаме промените с отворено сърце и да бъдем част от тях, а не страничен наблюдател.

Как се справяте с усещането, че времето тече много бързо? За какво стигна то и за какво не в развитието на комуникацията и на Вашата група?

Обичам фразата „Времето е в нас и ние сме във времето“, емблематична за българската история. Времето ни стига за това, за което ние самите искаме – въпрос на желание и подреждане на житейски приоритети. Отново споделям – вярвам, че управлението на времето в голяма степен зависи от нас!

В бизнеса искам да имаме повече време за развитие на хора и екип, за споделяне на моменти, в които учим нови неща и придобиваме нови умения. Понякога в забързаната работа по проекти, в кратки срокове или управление на кризи оставяме това на заден план. Но си казваме, че времето е пред нас.

Стига да сме здрави, ще намерим време за нещата, които са важни за нас.

Как можем да сме достатъчно пъргави, без да губим дълбочина?

Като се адаптираме към технологичния напредък. Човешкият интелект дава дълбочината, изкуственият дава бързината. Съчетанието на двете е комбинацията победител и е предпоставка за успех и в човешките отношения, и в бизнеса.

Ако сме отворени към технологиите, учим за тях и сме част от тяхното управление, човешкият интелект и  емоции винаги ще дават дълбочина на процеси и продукти…

За пет години не може да се смени поколението в комуникациите, но могат да се променят всички поколения в комуникациите. Кои днес са най-силните черти на добрата професионална работа?

На първо място, това са непреходните човешки ценности откритост, почтеност и толерантност. Следват дисциплина, упоритост, стремеж към резултати от всичко, което правим. Да работим така, че работата ни да оставя следа, да успява да влияе положително на хора и процеси.

Не можем без иновативно мислене, смели идеи и ясен механизъм за тяхното въвеждане в действие, така че да се превърнат от идея в реалност.

Да се стремим към успех не просто за себе си, а и за другите е от ключово значение – обществото се движи напред от много бизнеси заедно, не е устойчиво едни да дърпат за сметка на други, които потъват…

Поколенията в нашата професия се освежават видимо – професията на комуникатор е професия с много млади хора, свежи и будни умове, отворени към новото и самите те новатори. Ние, хората с дълъг стаж, пък добавяме поуките от натрупания опит и познание и съчетанието между двете е двигател за напредък. Както казва Стив Джобс, „Можеш да свържеш точките по правилния начин само ако погледнеш назад“ – невинаги можем да предвидим кой е правилният път, без да имаме предишно познание… Същото е и с историята, която трябва да познаваме, за да работим за положителна промяна за бъдещето.

Какво очаквате от следващите пет години?

Не си поставям за цел да предугадя, но съм сигурна, че динамиката ще става все по-голяма – на живота, на бизнеса, в света като цяло.

Държа сърцето и сетивата си отворени към промяната и се опитвам винаги да бъда част от нея, а не да я наблюдавам!

Това култивираме и у екипа си, на това възпитавам и децата си.

Какви трябва да бъдем, за да не съжаляваме за пропуснатото време?

Истински, автентични и без маска, добри хора с ценности, отворени и любопитни – с две думи, да бъдем себе си.