2024-та: Правителства, обречени на успех

Текстът е публикуван в бр. 12 (40) на сп. Business Global.

Автор: д-р Георги Проданов, политолог, Нов български университет

През 2023 година развитието на българската политическа система достигна до неподозирани висоти на зрялост: преодолян бе изборният тупик, постигна се стабилно „некоалиционно“  управление, съчетало политически съперници и противопоставено на властовия център около президента; проведени бяха успешни за всички местни избори; напът да бъдат реализирани са и конституционните промени. И въпреки президентските обвинения в ниска легитимност на това Народно събрание и нервността в отношенията между партиите депутатите успяха да демонстрират консенсусен парламентаризъм, позабравен в годините на мнозинствата на ГЕРБ. Разбира се, прочитът на сегашната политическа ситуация може да бъде и не толкова положителен, макар договорките около правителството да бяха именно с цел „да се успокои“ обществото след няколкото нерезултатни парламентарни избори.

Сегашното състояние обаче е специфично – оценките за него могат да бъдат и също толкова негативни, силно поляризирани емоционално и морално. При това се наблюдава поляризация на мненията вътре в самите твърди електорати на партиите, участващи в управлението. А това значи само едно: готовност за наказателен вот на следващи избори, ако резултатите от управлението на сегашната „некоалиция“ поне малко не съвпаднат с очакванията на избирателите. Преминаването на границите „никога с…“, което роди това правителство, беше защитавано именно с обещания за конкретни резултати. Участниците в управлението по същество заложиха бъдещето на партийната система в България срещу задачите, които трябва да бъдат постигнати през 2024 г: приемане на България в Шенген, влизане в еврозоната, промени в Конституцията и отпускане на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Ротацията е безалтернативна

И макар това действително да са най-важните за държавата проблеми, в момента публично се налага говоренето, че е по-интересно дали и евентуално как ще се случи нещото, наречено „ротация“. Всъщност по темата е ясно единствено, че би следвало сегашният премиер Николай Денков да бъде сменен от Мария Габриел, за което има ясна процедура – оставка и даване на мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, последвани от гласуване в парламента на по същество нов кабинет. Вербалните  упражнения около това дали действително Мария Габриел ще поеме поста, трябва да отчитат и мнението на ПП-ДБ, за които е ясно, че не биха гласували друга кандидатура, включително тази на Борисов например. Спекулациите около ГЕРБ по темата със състава на новия Министерски съвет вероятно ще стават все по-видими, но засега сякаш надделява мнението да няма сериозни министерски промени. Всъщност няма никакви причини тази ротация да не се осъществи успешно, и то по начина, по който е планирана.  

Именно „ротацията“ ще бъде най-ясният сигнал за успешността на формулата на това управление.  А от този успех зависи и състоянието на участниците в „некоалицията“. В този смисъл двете коалиции са обречени да реализират заедно съставянето на кабинет „Габриел“, ако искат светло политическо бъдеще поотделно. 

Задължителните успехи на управлението

Но да се върнем към задачите, които осмислят съществуването на това правителство и „некоалицията“. До пролетта и парламентът, и кабинетът на акад. Денков ще бъдат  изправени пред задължението да постигат и демонстрират краткосрочни успехи, чрез които непрекъснато да защитават смисъла от съществуването си в този формат. При това независимо от трусовете около някои министри и демонстрациите на ГЕРБ и особено на ДПС и Делян Пеевски. Това по същество е една изключително интересна ситуация, буквално философска – странната схема на управлението държи обществото в момент на непрекъснато трептене, който съвместява нервност и спокойствие: имаме управление „като нищо на света“, което обаче постига резултатите, които си поставя, тоест реализира целите, за което е създадено, и така по същество обосновава компромиса със формата. Звучи трудно за интерпретация, но е малко по-лесно от отговора на въпроса „защо ги изпрахте“.

Най-вероятно, преди да се стигне до момента с ротацията, да бъде успешно постигната една от големите цели – приемането на България в шенгенското пространство, макар и частично. Активните слухове, че Австрия няма да бъде против, а отрицателното мнение на Нидерландия е било само до провеждането на изборите през ноември, спечелени от крайнодесните, вероятно не са съвсем безпочвени, а и геополитическата ситуация е в наша полза. Ако тази и другите задачи, които си постави „некоалицията“, биват решени една по една, чисто хипотетично сегашният управленски модел ще увеличава полезността си с всеки нов цикъл на ротация. Разбира се, евентуален неуспех или непредвидена криза биха могли да сложат изключително рязък край на схемата, защото в нея практически отсъства „план Б“: ами ако онова, за което се събрахме, не бъде постигнато?  

Тази липса на алтернатива прави задължителни успехите на сегашното правителство и на това след ротацията. И макар това да е една добра надежда за 2024 година,  всъщност тази едностранчивост на ситуацията крие в себе си потенциал за сериозен политически проблем. Какво се случва с тази част от българските избиратели, които биха се отдръпнали от двете коалиции при неуспех на управлението? А те не са никак малко – според социолозите достигат почти до половината от гласувалите за тях. Трябва да отбележим също, че групата на хората, които не одобряват или имат съмнения в правителствения механизъм, е силно специфична. Това са политически активни хора, които имат относително динамично политическо мнение, тоест направили са и правят рационален политически избор, когато гласуват, и се идентифицират с дадена партия или кандидат. Това, между другото, пролича и на местните избори в София, където имаше сериозна рационална ориентация към кандидатурата на Ваня Григорова, включително от хора, които не биха се определили като леви, но бяха повлияни от начина, по който тя представяше идеите на кампанията си като един относително цялостен разказ за друга възможна софийска реалност. Тоест имаме сериозната вероятност тези рационално гласуващи хора да потърсят друга партия или коалиция, на която да се доверят. А съвсем скоро предстои такава възможност: на знаковата дата 9 юни 2024 г. предстоят поредните избори, този път за Европейски парламент. 

Промени заради евроизборите

През март, точно когато е време за ротацията, партиите ще са стигнали до реденето на евролисти. Това е допълнително основание за задължителност на успеха на правителството „Денков“ и джентълменската приемственост с Габриел. Рано е да се правят прогнози, но изборите за Европарламент е възможно донякъде да променят профила на коалицията ПП-ДБ. Ако се потвърди, че „Продължаваме промяната“ ще търси европейски партньори в АЛДЕ, а „Демократична България“ – в Европейската народна партия, то това би означавало двете партии да се явят самостоятелно на изборите. Нещо, което със сигурност би подействало отрезвяващо не само на електоратите, но и на партийните ръководства. 

Впрочем европейските избори ще бъдат пробен камък за съществуването и състоянието и на другите партии, както и на проектите за такива. Вероятно те ще бъдат и моментът на дебют на дългоочаквания нов субект, свързан с Президентството, което означава нов конфликт на Румен Радев с БСП. Видимата близост на Радев с част от сегашните евродепутати на соцпартията може да се окаже достатъчна причина те да останат извън листите, които ще бъдат редени от Корнелия Нинова. Самата БСП вече започна подготовка за пролетта със заявката за сформиране на лявонационалистическа „сглобка“, която освен обичайните леви маргинали добавя към Столетницата и нови, патриотични. С това социалистическата партия определено тръгва към търсене на електорат в една зона, където също се подготвя нов проект, вече с претенции за консервативност, зад който стоят т.нар. патриотични формации. Тези проекти по същество преследват сходен електорат, който наричат с различни имена. Всъщност става дума за хора с традиционалистки нагласи,  за които защитата на „традиционните семейни ценности“ се простира от антилиберализъм до противопоставянето Запад – Русия. Тази специфична група често е жертва на пропагандни внушения, конспиративни обяснения и въпреки често заявявания пацифизъм приема възмездието като необходим инструмент за възстановяване на някаква, често въобразена, справедливост. Дали и как ще бъде поделена между споменатите проекти, ще разберем съвсем скоро, но е важно да отбележим, че тук ключов фактор може да се окаже развитието на войната в Украйна. 

Разомагьосване на Ваня Григорова и Васил Терзиев

2024 година ще „разомагьоса“ и присъствието на два нови и все още недостатъчно ясни политически фактора, каквито са Васил Терзиев и Ваня Григорова. Натоварени със сериозни очаквания след местните избори, двамата в момента са в ситуация, която им дава възможност за политически растеж. И ако пред Терзиев стои предизвикателството да се справи с управлението на София (и с „наследството“ от ГЕРБ) като етап от политическото му развитие, то от Григорова е напълно нормално да се очакват бързи следващи стъпки. 

Логичната – дали Ваня Григорова ще бъде в основата на нов проект вляво? Не толкова интересната – дали ще затъне в конфликт с БСП в лицето на нейния председател? И интересната – дали ще събере смелост да се яви самостоятелно на европейските избори както през 2019 г.? Последното, ако се случи, би издигнало успеха ѝ от местните избори в София в национален и съответно би я превърнало в естествен лидер в левицата. Процесите в лявото политическо пространство като цяло са още една тема, която трябва да бъде следена през 2024-та. 

Потисната социалност с политически потенциал

Сегашните опити да бъде преодоляна пропастта там обаче приличат повече на старание да се намери капак за нея и тя да бъде временно затапена, а не запълнена с реално политическо съдържание. В същото време все по-забележима става една нетипична група избиратели, които по същество реагират на леви дразнители и послания, свързани с неравенствата, справедливостта и солидарността в обществото. Те не се идентифицират със сегашните леви формации поради историческата им обремененост и ретроградността им, а гласуват за „Демократична България“ или „Продължаваме промяната“. Това са поколенията, които бързо реагират на различни несправедливости и дисбаланси в обществото, намират начини да ги преодоляват еволюционно, като например инициативата „Капачки за бъдеще“, и се самоорганизират в подкрепа на хора и общности в нужда. Тази специфични изблици всъщност крият в себе си една, нека я нарека, „потисната социалност“ на поколението между 30 и 40 години, която все още не е ясно представена политически, но  определено левее. Нещо, което би могло да се промени на тези евроизбори. 

Подкрепата за Украйна ще продължи

Важен фактор за правителството и за вътрешната политическа ситуация и през 2024-та ще продължи да бъде войната в Украйна. Причините са ясни, страните, които печелят от противопоставянето на темите „война – мир“, също. 

Конфликтът, който навлиза в третата си година, постепенно обрасна с много и разнопосочни очаквания за край, които подменят действителността към желаната посока. А реално конфликтите в постсъветското пространство никога не завършват с примиряване на въвлечените. Напротив, краят на всички досегашни – в Грузия, в Приднестровието, Карабахския и др., идва едва след като една от страните постигне или значителна победа, или принуди другата да сложи оръжие. В този ред на мисли мир в сегашния конфликт вероятно ще бъде възможен само след нечий военен успех. А за съжаление, намерения за постигане на мир през 2024-та за момента няма и от двете страни. Това означава, че подкрепата за Украйна тепърва ще продължава – още една причина българските правителства през 2024-та да бъдат обречени на успех.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!