Докато правителството заседаваше протестиращите, повечето докарани с автобуси, поискаха оставката му.
Колко ще струва на правителството, за да придобие контролен дял в най-голямото електроразпределително предприятие в страната? Въпреки че се заяви като противник на обратното одържавяване на ЧЕЗ, финансовият министър Владислав Горанов първи артикулира по-ясно механизма, по който правителството възнамерява да се включи в сделката между чешката компания продавач и купувача, българската фирма „Инерком“.
„Ако се стигне до положително решение от страна на чешката компания за включването на България отчасти или изцяло в сделката, ние бихме могли да влезем в сделката или купувайки компанията „Инерком“, или част от нея, или влизайки в нови преговори с ЧЕЗ“, каза Горанов пред Би Ти Ви. Последният вариант бе отхвърлен дни по-късно от чешката компания с изявлението, че документите на сделката с предпочетения кандидат, дружеството „Инерком България“ на Гинка Върбакова, ще бъдат внесени за одобрение от българския антимонополен регулатор.
Дружеството на Върбакова, създадено за участие в процедурата по придобиване на бизнеса на ЧЕЗ у нас, е с уставен капитал от 50 000 лв. Веднага се появиха спекулации, че държавата може да извади само 17 000 лв. и да придобие контролен пакет от 34% в „Инерком България“. Според Търговския закон тези проценти дават възможност за контрол само ако това е изрично уредено в устава на дружеството. Официалният контролиращ дял е от 51%, което ще струва не по-малко скромните 25 500 лв.
Участието на държавата като съакционер (вместо руско-грузинските офшорни компании) ще увеличи възможностите на Гинка Върбакова, чийто бизнес е очебийно малък в сравнение с мащаба на ЧЕЗ у нас, да привлече банково финансиране за сделката. Само че съакционерът ще бъде отговорен в рамките на дяловото си участие за връщането на заемите. Така че дори сегашният разход от страна на държавата да изглежда минимален, в бъдеще могат да се появят много по-сериозни сметки за покриване.
Истинската сметка
По неофициална информация постигнатата от „Инерком България“ цена за активите на ЧЕЗ е €342 млн. евро. Според разпространената от чешкия в. „Лидове новини“ схема на финансиране (която не бе отречена, но не е валидна след разразяването на скандала) собственото съфинансиране от страна на дружествата на Гинка Върбакова е в размер на едва 20 млн. евро. Останалото са банкови кредити. Към цената на активите трябва да се добави и кредитът в размер на до €116 млн., който „ЧЕЗ Разпределение“ взе от ЕБВР през 2016 г. и чиято използвана част подлежи на незабавно връщане при промяна на собствеността. Има още една подробност – две от продаваните дружества, „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“, са публични компании, като в тях делът на ЧЕЗ е 67%. Придобиването на такъв голям дял ще задължи купувача да отправи търгово предложение към останалите акционери. Това означава, че той ще трябва да има готовност да изкупи и техните акции, ако приемат предложението. Пазарната капитализация на „ЧЕЗ Разпределение“ към 6 март възлиза на 524 млн. лв., а на „ЧЕЗ Електро“ е 113 млн. лева. Съответно 33% от общата сума са 212 млн. лева. Собствениците може и да не приемат търговото предложение, но ако го приемат, купувачът трябва да е осигурил тази сума.
„Ако влизаме с контролен дял, трябва да се съобразим с цената, по която е сключена сделката“, обясни още финансовият министър. Тоест от дела, който държавата иска да придобие, ще зависи и цената, която трябва да плати или да гарантира. Ако иска контролен дял от 34% в „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“, са нужни €174 млн., плюс 51% от кредита - €59 млн., както и 51% от евентуалните разходи покрай търговото предложение, ако то бъде прието на 100% - още 108 млн. лева. Или сметката е €233 млн. и 108 млн. лв., общо около 565 млн. лева. Ако държавата иска да притежава 51% от енергийните фирми, за да има и пълен контрол над тях, разходите набъбват на €348 млн. и 161 млн. лв. (за търговото). Общо 843 млн. лева.
Да оставим настрана въпроса откъде ще бъдат намерени тези пари, което вероятно ще стане и обект на парламентарни дискусии най-малкото защото банковото кредитиране със сигурност ще излезе по-скъпо в сравнение с директно финансиране от държавата под формата на облигационен заем или кредит чрез ББР. Това, което веднага прави впечатление, е, че държавата ще плати скъпо и прескъпо, за да се върне обратно като собственик в енергийната група. Само за сравнение, когато през 2012 г. кабинетът „Борисов-2“ продаде по 33% от „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“ на организиран на Българската фондова борса аукцион, от дяловете прибра скромните 115 милиона лева. Сега, за да вземе почти същото количество акции, ще трябва да брои поне пет пъти повече. И всичко това по волята на премиера Борисов „за да са спокойни хората“. Ненужно спокойствие, купено на свръхвисока цена.
Обратно към началото
Но встрани от разходите, дори и частичната национализация вещае връщането на порочни практики, непазарно поведение и залагането на „мини“ за бъдещето. Само един факт, изтъкван от противниците на обратното одържавяване на бизнеса с доставката на ток – преди приватизацията на електроразпределителните дружества през 2004 г. загубите по мрежата надхвърляха 25%, докато реално отчетените загуби през 2016 г. в мрежата на ЧЕЗ са около 11,5%. Това е сериозен пример за липсата на капацитет от страна на държавата за управление на разпределението и доставките на ток, коментира енергийният анализатор Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. И изрежда още белези на държавното управление на бизнес в България: поддържане на изкуствено ниски цени, отлагане или въздържане от необходими оперативни и инвестиционни разходи, в резултат застаряване на материалната база, сключване на неизгодни сделки с близки до властта фирми, влошаване на качеството на услугата и в крайна сметка – трупане на загуби.
„Още една държавна компания ще значи още схеми за кражби за управляващите“, казва и Владислав Панев, изп. директор на „СКАЙ Асет мениджмънт“. „Назначаване на техни хора в бордове, партийни кадри на всички нива и във всички населени места. И източване чрез обществени поръчки. Защото това се случва в държавните енергийни фирми“, допълва той.
Съдействие за арбитража?
В договора за продажба на активите на ЧЕЗ на "Инерком България" е включена клауза купувачът да съдейства на "ЧЕЗ Груп" в арбитражното й дело срещу българската държава заради нейната намеса на енергийния пазар, съобщи в сряда чешкото издание "Хосподарске новини". Делото се гледа в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон. Според изданието обезщетенията по иска могат да достигнат 600 млн. евро. Изданието лансира версията, че от ЧЕЗ ще пуснат българската държава като участник в сделката само ако получат предварително от нея обезщетение по арбитража.
До редакционното приключване на броя нямаше информация за реакцията на ЧЕЗ след първите разговори по темата със собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова. От чешката компания съобщиха само, че купувачът разполага с девет месеца, за да плати българските активи на ЧЕЗ. В противен случай гаранцията от пет милиона евро ще остане в ЧЕЗ.
Иронията е, че на 25 февруари пред младежи от ГЕРБ самият премиер Бойко Борисов декларира, че държавата е лош стопанин и че не трябва да се одържавяват фирмите.
„Не съм много оптимист за това как държавата се справя с управлението на компании, особено това, което виждаме последното десетилетие точно в енергетиката. НЕК едва оцеля и започна да се стабилизира след няколко години на огромни загуби“, дава друг пример Георги Ангелов, главен икономист в Институт „Отворено общество“.
За икономиста по-добрият вариант е при продажбата на такива стратегически компании, а в случая реален монополист, да се въведе изискване в законодателството да се изследва произходът на парите, като има и конкретни изисквания за опит и капитал у купувачите.
Очевидно е, че продажбата на монопол е нещо различно от продажбата на конкурентен бизнес. При приватизацията на енергийните дружества имаше много високи изисквания към кандидат-купувачите, какъв е смисълът няколко години да се препродаде, без да има никакви изисквания към новия собственик. Това е абсурдно, заключава Ангелов.
Прогнозите на повечето енергийни експерти са, че под каквато и форма да се включи държавата сега, след няколко години отново ще търси начин да продаде дела си.
Текстът е публикуван в брой 10/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя 
