Британската армия търси жени и чужденци
Мирът и ниското заплащане водят до масови оставки сред военните
Недостиг: При средна годишна заплата от 15 200 паунда повече кадри напускат, отколкото влизат в британската армия
Великобритания не воюва и безработицата е ниска. Това са добри новини, но не и за въоръжените ѝ сили. Те имат проблем с привличането на новобранци, дължащ се на ожесточената конкуренция с бизнеса и липсата на вълнуващи задгранични мисии. Войниците напускат, примамени от по-солидните заплати и по-добрите перспективи за повишение в частния сектор, особено имащите умения в области като киберсигурност и инженерство. Годишната заплата в отбраната е от порядъка на 15 230 паунда ($20 030). Като резултат секторът губи кадри по-бързо, отколкото може да ги замести. Миналата година Министерството на отбраната (МО) изостана с 24% от заложените си цели.
За да покрие липсата, то разшири кръга на потенциалните кандидати. Доскоро жените на служба нямаха задължение да влизат в бойни действия, но от миналия месец вече всички позиции са отворени за тях. Преди седмица МО съобщи, че ще започне да приема кандидати от всичките 53 страни от Британската общност. Това решение отмени изискването, наложено през 2013 г., че такива лица първо трябва да са живели пет години във Великобритания. Надеждата е, че Британската общност ще осигурява по 1350 новобранци годишно, равняващи се на повече от 10% от сегашния брой наети.
Набирането на чужди граждани, които никога не са живели в границите на страната, е необичайно, казва Джак Уотлинг, военен експерт от Кралския институт на обединените въоръжени сили (RUSI). Други европейски страни, които се стремят да укрепят редиците си, се обръщат към задължителната военна служба, въведена отново в Швеция и Литва в условия на засилване на напрежението с Русия. Някои страни наемат чужденци директно зад граница, но те обикновено се разпределят в обособени структури като Френския чуждестранен легион. В Британия те ще се смесят с редовната войска и по този начин войници от Скънторп ще се бият рамо до рамо с фермери от Фиджи.
Идеята може да се приеме и от други страни. С подобен недостиг Германия преценява дали да предлага гражданство на хора от други страни в ЕС в замяна на военна служба. Но може и да предизвика постколониални спомени. Правителствата на страните от Британската общност могат да се възпротивят на това, че гражданите им се присъединяват към чужда армия, особено ако започнат да виждат най-добрите си войници да напускат в търсене на по-добро заплащане, твърди Пол Шулте, бивш служител в МО.
Едва ли жените и чужденците ще са достатъчни да попълнят свободните позиции. Много от специализираните позиции с недостиг и досега бяха отворени за дамите. Също така, веднъж обучени, чуждестранните войници не е по-малко вероятно да се преориентират към частния сектор, отколкото сегашните.
Браншът, изпитващ най-голям недостиг, е армията. През 2012 г. тя нае аутсорсинг фирмата „Капита“ да набира персонал. Чрез прехвърляне на важни задачи на подизпълнители, като проверката на миналото на кандидатите, компанията създаде бюрократична бъркотия, в която някои новобранци чакат 18 месеца, за да започнат курс за обучение. Мнозина отпадат. „Капита“ твърди, че отсява негодните за служба, но е на път да попълни едва 50% от тазгодишната си квота. На фирмата е възложено набирането на повечето от новите военнослужещи от Британската общност, чието минало ще бъде по-трудно за проверка, отколкото на коренните британски жители.
Обещанието за бойни действия е най-добрият начин за набиране на войници, твърди Шулте. При липса на конфликт войниците безделничат. Освен ако не бъде принудено да пролее кръв зад граница, правителството ще трябва да отвори хазната и да повиши заплатите, ако иска да задържи редиците многочислени. R
Текстът е публикуван в брой 46/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
