Инженерите са художниците на науката

Петко Стоев създава рехабилитационен робот и компания, с която да го реализира като бизнес

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 04 June 2023 11:07 >
Инженерите са художниците на науката
Петко Стоев изобретява и внедрява роботи за рехабилитация тип екзоскелет.
Текстът е публикуван в бр. 3 (31) на сп. Business Global.

От малък е обсебен от роботите. Дори когато е сглобявал детски конструктори, все са се получавали роботи. Още 4-годишен рисува роботи само от числа. Но не се захласва по фантастика и фентъзи за роботи. Чете научна литература. И поезия. А днес изобретява и внедрява роботи за рехабилитация тип екзоскелет. И докато е още докторант, вече е предприемач със собствена компания.

Петко Стоев е роден преди 29 години в София, но отраства и живее с родителите си в Благоевград. Завършва местната математическа гимназия и тренира сериозно кикбокс – чак докато започва да следва. Този спорт му е дал много, защото, както казва, когато си в ъгъла, можеш или да се предадеш, или да събереш сили за изход и да се бориш за победа. А това са много динамични ситуации и благодарение на тях човек се научава как бързо да се мобилизира при всякакви трудности в живота.

Постъпва в Техническия университет в София и завършва инженерен дизайн. Сега е докторант в секция Кибер-физични системи към Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. 

Инж. Стоев има стройна философия за това, с което се занимава. Простичкa и яснa - машините са създадени от човека и за човека. Ако учените са откриватели на нещо обективно съществуващо, то технологичната сфера е творческа по особен начин. Технологиите се основават на научните закони, но изделието е напълно изкуствено и е изцяло предназначено за човека – за да може той да има повече свободно време за личностното си развитие. 

И обяснява просто как всяко техническо изделие се състои от много подсистеми, които трябва да удовлетворяват крайния резултат до един цялостен продукт. Например ултразвуковият сензор за паркиране на автомобилите, ако бъде сложен най-отпред, може да бъде увреден при удар, ако пък е прекалено навътре в автомобила, ще се ограничи капацитетът му на действие. Т.е. трябва да се намери оптималното решение да служи добре и сигурно. 

Или ако робот обслужва баба в инвалидна количка – не са достатъчни само техническите му характеристики. Той не бива да е много висок, за да не ѝ създава психически дискомфорт. Не може и да е прекалено малък, за да е функционален. 

Впрочем интересът към изделия в помощ на болните и страдащи хора у Петко е отдавнашен. Още бакалавърската му дипломна работа представлява дизайн на хуманоиден робот за възрастни хора с увреждания. А докторатът му е на тема „Многоцелеви телеуправляем сервизен робот“. Има 18 публикации от доклади у нас и в чужбина, самостоятелни и в съавторство. Една от публикациите е тъкмо за рехабилитационния робот.

Няма как и да няма личен мотив за тази му посветеност, макар че трудно се съгласява да говори за това и се разстройва. Дядо му пада след прилошаване и е бил обездвижен, трябвало е дълго време да ходи на рехабилитация. 

Петко Стоев подхожда с пълно човешко разбиране към ангажимента си роботите да помагат на хората. „Една дама, която на 70 – 80 години е в инвалидна количка, е възпитана с приказките за вълшебното килимче – не можеш да ѝ предложиш Терминатор или Айрънмен, защото това е приказката на внуците ѝ“, казва той. Убеден е, че представите от детството са онези, които като възрастни в нужда ще ни помогнат да продължим нормално живота си. Нещо повече – да се чувстваме полезни и дори да се трудим. Дава за пример кафене в Япония, в което всички дейности извършват роботи, но те се управляват дистанционно от хора с увреждания. Които за труда си получават по 8 долара на час. „Тези хора са ангажирани с реалния свят и това е красиво – технологията им дава надежда“, казва инж. Стоев. 

Колко време разработва рехабилитационния робот, за него е въпрос с широки граници – година и половина, 10 години, цял живот. Защото роботът за него не е прахосмукачка – някаква шайба на колела, а трябва да има емоционална стойност. И то без задължително да е хуманоид на вид. 

Още в първата година на докторантурата си доказва проекта си за рехабилитационен робот като устойчив. Получава подкрепа по програма „Науки за бъдещето“ на „Америка за България“, взема едно от призовите места за млад учен в БАН, а в края на миналата година печели и стипендия от 30 000 лв. на фондация „Карол знание“ като победител в конкурса за млади учени „Предприемач в науката“.

Ползата от рехабилитационния робот на инж. Стоев е очевидна. Първо, лекарят може да рехабилитира 5-има – 6-има пациенти едновременно с тези роботи, при това дистанционно, дори те да се намират в различни населени места. Освен това проблемът с рехабилитацията у нас е огромен – статистиката, с която той разполага, е, че само половината от пациентите провеждат нужната рехабилитация или го правят пълноценно, спазвайки графиците. Освен това след проведена от него мащабна анкета в медицинските центрове над 90 на сто от анкетираните казват, че това изделие ще реши проблемите им. 

Интерес има и от медицинския бизнес, който отправя оферти за партньорства. Това насърчава инж. Стоев да установи своя стартъп компания с около 20 съмишленици. Сред тях има всякакви специалисти – от програмисти и ИТ консултанти до финансисти и маркетолози. 

В момента изобретението е пред получаване на патент. Предстоят още клинични изпитания и сертификации, за да може медиците и пациентите да са сигурни, че продуктът е напълно безопасен. Макар че абсолютни гаранции не може да има за никое техническо изделие, защото животът предлага много ситуации, не живеем в стерилна среда. Инженерът напомня, че автомобилите стават все по-сигурни, но ние пак катастрофираме с тях, а продължаваме да ги ползваме. 

Петко Стоев е убеден, че образованието трябва да е ориентирано към практиката. Това не означава отказ от теорията – напротив, тя се усвоява далеч по-добре в практически приложения. Затова смята, че на учениците и студентите трябва постоянно да се дават проекти, за да могат да реализират нещо конкретно, използвайки теоретичните си знания. Практика, практика – казва той, – затова станах инженер. 

Дори звучи някак решително възвишено този инженер, четящ поезия и нанасял и получавал удари в кикбокса: „Инженерите са художниците на науката. Ползваме математика, физика, химия, биология, но ние творим, запалвайки искрата в себе си. Инженерите решаваме реални проблеми на хората в настоящето, теоретиците решават проблеми в бъдещето“.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ