Текстът е публикуван в бр. 8 (24) на сп. Business Global. Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Цветелина Соколова
България е в топ 3 на износителите на електроенергия в Европа, при това в абсолютни стойности – тази информация обиколи медиите в средата на август. Като страна, традиционен износител на ток, новината в случая е в мястото в челната тройка. Но е повод отново да се отвори темата доколко една малка икономика като българската успява да разшири пазарите си и съответно да увеличи темпа, с който се развива.
Успява, но може далеч повече, ако бизнес инициативността се съпътства от активна държавна политика в подкрепа на експорта. Това е един от изводите на база последните данни за международната търговия (за 2021 г.), анализирани от Българската стопанска камара (БСК). Данните за 233 държави и юрисдикции са на Международния търговски център в Женева (International Trade Centre Geneva) към Световната търговска организация, най-всеобхватната информационна база за световната търговия.
По-добри позиции
За последните 5 години износът на България расте средногодишно с 5% в стойностно изражение. Сравнението с увеличението на световния внос за същия период – средно с 4%, показва, че страната продължава да печели позиции на глобалните пазари (виж таблицатa). Конкретно през 2021 г. обаче отстъпва с едно място и е 59-а в световната класация на износителите (58-о място през 2020 г.) въпреки ръста на експорта с 31% на годишна база.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международните компании в България и по-малко на местни предприятия, казва авторът на анализа Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК. „Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в страната и не са обект на значителна регулаторна тежест“, смята експертът.
Наличието на потенциал за по-бързо развитие си личи при сравнението с другите в Европейския съюз. Там България е на 20-а позиция по износ в стойностно изражение, като преди нас има по-малки по население държави, като Ирландия, Дания, Словакия, Финландия и Словения.
Положителен факт е, че за миналата година сме на плюс в търговския баланс със 7 от 10-те водещи експортни пазара, сред които най-големите европейски износители Германия, Италия, Франция. Още по-положителен факт е, че преструктурирането на българския износ към стоки с по-висока добавена стойност продължава.
Електрониката и електротехниката от няколко години насам е водещ експортен отрасъл, който изпреварва добива на мед и износа на горива и ток. В първата четворка от стокови групи влиза и износът на машини и апарати. Енергийната криза и войната в Украйна може да обърнат тренда заради ръста в цените на енергоносителите и на металите, предупреждава Илиев.
Около 25% от експорта на страната се състои от стоки с по-висока добавена стойност (без да се брои износът на специална продукция, който бележи огромен бум през тази година). Увеличава се и списъкът от продукти със сравнително по-висока добавена стойност (виж карето по-долу). Но все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема значителен относителен дял, което не допринася за излизането на България от категорията „най-бедната държава в ЕС“. По експертна оценка суровините и енергоносителите формират 31 – 32% от експорта на България.
Динамика при търговските партньори
Ковид епидемията е засилила още повече обвързването на българските износители с европейските пазари. Според анализа на данните интеграцията във веригите за доставки в тези държави се засилва, а по-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътуване (за преговори, монтаж, сервиз и др.), и с тарифни и нетарифни бариери.
Най-важният пазар за България остава Германия, която привлича 15% от целия износ на страната, при това с положителен търговски баланс за нас от 468 млн. щ.д. Следват Румъния (10,2%), Италия (7,6%), Гърция (6,6%), Турция (6,2%), Франция (3,7%), Белгия (3,3%), Китай (3,2%), Испания (2,8%), Полша (2,5%). Към тези 10 пазара отива 60,3% от износа на България.
Свиването на експорта към Китай (спад с 42,6% за първото полугодие на 2022 г. спрямо същия период на м.г.) обаче не се дължи толкова на COVID-19, колкото на политически причини. Този процес е започнал още преди 3 – 4 години, откогато на практика не действат три китайски правителствени програми, в които е била включена и България – за насърчаване на китайските инвестиции, за подпомагане на износа и за обучение на среден мениджмънт с цел създаване на китайско бизнес лоби. И трите постепенно са изоставени заради съпротивата на ЕС към инициативата на Пекин „16 + 1“ („17 + 1“). „Ако изключим метала мед, който изнасяме за Китай, останалото не прави особено впечатление“, обобщава Илиев.
Труден пазар за българските износители е и африканският. Веселин Илиев оценява като много закъсняло обръщането на Европа към Африка, тъй като „Китай вече зае всичко, което има смисъл да се заеме“. По думите му някои африкански държави до такава степен са обвързани с Китай, че Пекин е практически този, който разрешава дали нещо ще се прави там.
И все пак европейското обръщане към Африка се усеща и у нас – има български фирми, които използват инициативи на ЕС, за да навлязат на континента. Япония също е създала програми, с които да подпомага и европейски компании да стъпят в Африка, за да конкурират Китай. „Японското правителство при определени критерии (например използване на японски технологии) инвестира в изграждането на европейски производствени предприятия в Африка“, дава пример Илиев.
Липсва активна експортна политика
Голям проблем за България е липсата на активна насърчителна политика, която държавата да осъществява чрез работата на търговските представители и инициативи на посолствата. Това, че експортът расте в сравнение с държави, които прилагат такава политика, говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни, смята Веселин Илиев.
България трябва да има конкретна стратегия по отношение на водещите си 20 – 30 пазара. Илиев дава пример: „Например решаваме, че за Германия целта ни е да бъдем поддоставчик, да се включим във веригата на доставки. В този случай не ни трябват кампании за промоция на крайни продукти, а усилия за привличане на инвеститори и възложители на работа в България. Друг е подходът към Обединените арабски емирства, които купуват приблизително 10 пъти повече, отколкото е консумацията в държавата, а после препродават в региона. Там трябва да се целим в крайни изделия, които да рекламираме на техни изложения“.
От камарата критикуват икономическото министерство, че не информира бързо и адекватно за търговете за доставки, които обявяват чуждите държавни компании, като тези от Индия, Ирак, Саудитска Арабия, Египет. Често пъти информацията идва до бизнеса, когато търгът вече е минал. Или се препраща информация за търсене на стоки и оборудване, които не се произвеждат в страната.
За разлика от министерството, Българската агенция за експортно застраховане работи добре, но малко фирми познават това, с което може да им бъде полезна, смята Илиев. Цената на услугата й не надхвърля тази на един банков акредитив, като за развиващите се пазари включва и застраховане на политическия риск, не само на търговския. Положителна е оценката и за работата на Агенцията за малки и средни предприятия в последните години. Като пример от камарата посочват инициативата „Експортен хъб България“, особено програмите, чрез които се подбират български фирми, желаещи да получат подкрепа, за да излязат на международните пазари. По тях се предоставят тренинги на компаниите, индивидуални консултантски услуги, проучване на пазари и т.н.
Държавата трябва да стимулира иновативните компании, които предлагат стоки и услуги с по-висока добавена стойност и които имат висок потенциал за растеж, казва Веселин Илиев. И критикува неефективното използване на средствата за технологично обновление по различните европейски програми. Да, ролята на чуждестранните инвестиции е важна особено за заетостта, за придобиването на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират българската икономика в желаната посока. А тя е една – от подизпълнители на големи мултинационални компании постепенно българските предприятия да придобиват знания и умения за самостоятелно навлизане на световните пазари, под собствена марка и със собствени разработки.
Продукти с висока добавена стойност, изнасяни от България
• Електротехнически и електронни изделия, електрически инструменти; изчислителни устройства, сензори; • Оптични изделия, вкл. за медицински цели; • Софтуерни продукти за управление на процеси; • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели; • Велосипеди с помощно задвижване; • Наситени интегрални платки (с този продукт България проби на силно конкурентни пазари като САЩ, Япония, Югоизточна Азия); • Видеоигри; • Хладилници, фризери; • Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати; • Ски, сноуборд. С какво сме най-успешни?
Както се вижда от данните, България заема челни позиции в износа на нишови продукти. Страната държи 20,9% от световния пазар на патешки черен дроб и 19,2% от този на консервирани или приготвени череши. Преждите от вискозна коприна заемат 16,6% дял, замразеното патешко месо – 15,6%, а маслодайният слънчоглед – 15,4%. Страната вече е трета в света (след Украйна и Русия) по износ на слънчогледово олио с експорт на стойност близо 700 млн. долара. Основните ни пазари са Испания (20%), Италия (19%), Турция (9%), Гърция (8%). Силно начало на 2022 година
Силният ръст на износа продължава и дори се ускорява през първата половина на 2022 г., показват най-актуалните предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Експортът нараства общо с 41% на годишна база: с 44,7% за ЕС и с 33,9% за трети страни. Още по-сериозно се е увеличил вносът – с 45,2%.
Детайлните анализи на износа през тази година, които ще бъдат публикувани догодина, най-вероятно ще донесат изненади заради динамиката на цените на суровините и енергоносителите на международните пазари и войната в Украйна, смятат анализаторите.
На този етап не може да се направи еднозначна оценка на влиянието на по-високите цени върху експорта, смята Веселин Илиев. При по-малко преработени изделия – суровини, материали (например горива, метали), има по-висок ръст на цените и при тях стойностният ръст на износа се дължи много повече на по-високите цени, отколкото на увеличени количества. Но при по-обработените продукти – електроника, електротехника, машиностроене, ръстът е близък до този през предходните години и няма чак такова влияние на цените.
Изглеждащата непоклатима първа позиция на електрониката и електротехниката в българския износ може да бъде разклатена, ако при сегашните цени България отиде на предишните нива на количествата горива, които е произвеждала и изнасяла, смята Илиев.
Същото важи и за електричеството. През 2021 г. страната е изнесла над 2,5 пъти повече електроенергия, а данните за първата половина на 2022-ра показват нов ръст, който идва почти изцяло от увеличената работа на трите ТЕЦ-а в Маришкия басейн.
„Ръстът на износа през полугодието е висок, защото сега изнасяме максимално количество ток. Зърното няколко месеца беше суперскъпо. Много сектори имат рекордно ниво на производителност – „Лукойл“ също работи на 100%“, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“. Важен принос в износа, който обаче не се отчита от НСИ, е силно увеличеното производство на оръжие и боеприпаси заради войната в Украйна.
По думите на Ангелов има вероятност ръстът на износа, както и инфлацията да се забавят към края на годината и в началото на следващата. Това ще се случи особено ако Германия влезе в рецесия, което ще се отрази чувствително върху българския експорт.
.jpg)
