Чичо Скрудж и скътаното богатство

Текстът е публикуван в бр. 04/2022 на сп. Business Global.

Автор: Петър Жеков


Ако не сте Чичо Скрудж, който от всичко най обича да се къпе в скътаното си богатство – този текст е за Вас! Ако в окото ви няма „монтиран“ калкулатор за изчисляване на възвръщаемостта от инвестицията в краткосрочен план за, примерно, 3 месеца – този текст е точно за Вас!

При това тук не бих искал да ви занимавам с абстрактни теории и стратегии за инвестиции в изкуство, а да насоча вниманието ви към осезаемите (макар и относително скромни) възможности, които предлага България като пазар на предмети на изкуството. Защото, живеейки тук и сега, тези възможности съществуват и тяхното място в инвестиционния портфейл може да се окаже печелившо.  

Макар и трудно съпоставими с цени на по-развити пазари, творбите на

българските автори

имат своята отдадена публика и потенциал за растеж. Както ще стане дума по-нататък, на местна почва си проправят път и чужди творци, които също будят интерес не само с произведенията си, а и с определени възможности да спечелите прилично, в случай че утре поискате да се разделите с някое от тях, купено днес.

„Днес“ е ключова дума, защото все по-често изкуството запазва или покачва своята стойност в периоди на икономическа несигурност. Макар и на пръв поглед парадоксално, инвестициите в изкуство в последните години са повлияни от общия интерес към инвестиции в криптовалути. Появата и бързата популярност на дигитални блокчейн-активи (non-fungible token/NFT), които съдържат дадено произведение на изкуството – картина, музика, видеоинсталация и т.н., вече оказва влияние върху общия пазар на творби на изкуството. Особено след като през миналата година за пръв път бяха регистрирани сделки с такива активи за милиони евро, сключени от институционални инвеститори, а интересът на индивидуалните расте изключително устойчиво, като се очаква да стигне до 147 млрд. долара до 2026 г. В България

първата NFT изложба

се проведе през 2019 г. в Стара Загора. Инвеститорите в изкуство може би са сред малцината облагодетелствани, които могат да извлекат и ясна, и пряка емоционална полза от своята инвестиция, наслаждавайки се на своите картини, скулптури, инсталации и т.н., но и показвайки ги пред заинтересована публика, което (в повечето случаи) повишава и стойността им. Не от вчера пазарът на изкуство се ръководи от принципите на маркетинга и потенциалните купувачи са склонни да купуват не само със сърцето си, но и с бързо и пресметливо търсене в Google – познат ли е авторът, има ли вече творби в известни галерии/колекции/музеи и т.н. Тенденциите в пазара на изкуството вече се оформят солидарно между колекционерите, музеите, галериите и аукционните къщи. Важен елемент, който силно влияе на пазара, е навлизането на все повече

млади купувачи

представители на поколението Millennials, респ. търсенето на дигитално базирано изкуство. 

Много инвестиционни стратегии и консултанти препоръчват в кризисни периоди (какъвто е настоящият) инвеститорите да диверсифицират риска чрез алтернативни стратегии, една от които е инвестицията в изкуство. Нека думата „алтернативни“ не буди съмнения за маргинален сегмент на инвестиционната среда – допреди 40 години инвестициите в недвижими имоти също са били характеризирани като алтернативни. Все пак предупреждението към търсещите бързи трансакции и още по-бърза възвръщаемост е, че предметите на изкуството се характеризират като нисколиквидни, а и в чисто практичен план изискват да бъдат поддържани в добро състояние.

Покупката на картина или скулптура за няколкостотин или няколкостотин хиляди лева наистина има разлика, но като цяло пазарът на изкуство има тенденцията да се разраства – все повече хора (и у нас, и по света) са склонни да отделят част от приходите си, да насочат част от инвестициите или спестяванията си към предмети на изкуството и да дадат начало на лична колекция. При това, както показва национално представително изследване на нагласите към стила наив в България, проведено наскоро от „Фондация изкуство и наука“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“, потенциалните купувачи са хора с добро образование, средни и високи доходи, готови са да платят за творба от стила наив от „няколкостотин до няколко хиляди евро“, имат средно по 6 картини у дома си и (особено важно) купуват наивистични творби за собствените си колекции (за разлика от други стилове, където преобладава покупка за подарък).

Без желание да подценяваме българския арт пазар или търсещата устойчивост общност на колекционери и меценати, следва да отбележим, че придобиването на „изкуство като инвестиция“ в България следва „предпазливо и отдалече“

глобалните тенденции

Малко на брой сделки на по-голяма стойност, основно търсене на класически родни художници и съмнения за автентичност на творбите, характеризират арт пазара. Но могат да бъдат отбелязани определени събития и процеси като опит пазарът да бъде структуриран и доведен до по-голяма устойчивост и предвидимост. Формирането на арт кооперативи, в които група от творци се обединяват, за да споделят творчески пространства, разходи за материали и организация на съвместни изложби с цел оптимизация на разходите е световно явление в света на изкуството, а вече и в България. Има и успешни опити за формиране на тематични колекции и изграждане на съпътстваща ги система от събития, които да популяризират даден стил или направление.

И макар финансовите мащаби да са скромни, то стиловата ориентация в интереса на купувачите е сравнима с процесите на по-големите пазари – арт наив, поп- и стрийт арт, аутсайдер арт. Като „история на успеха“ си струва да отбележим основаването на българския Музей на наивистичното и интуитивното изкуство, инициатива, изцяло замислена и реализирана от любители и колекционери на стила наив. Седалището му е в Общинския музей в Белоградчик, където са изложени над 300 творби на наивисти от цял свят. Тази година със съдействието на Национален фонд „Култура“ за първи път в страната се проведе и майсторски клас на творец от международен мащаб – Ян Глозик от Ковачичката школа в Сърбия.

Вторият международен салон НАИВ е в началото на юни в София, с творбите от майсторския клас на Ян Глозик, наред с над 250 произведения от 17 страни по света. Ще има своето продължение във Варна, от 16 август до 5 септември в Градската галерия, ул. „Любен Каравелов“ 1. 

Според изследването на „Фондация изкуство и наука“ любителите на арт наив са в по-млада възрастова група от тази на реализма и абстракцията. Все по-често се случва творбите на живи творци наивисти да са по-високо котирани от тези на починалите, което не беше често срещано явление в света на изкуството доскоро.

Самото течение на наивизма има много значимо влияние върху цялото съвременно изкуство, разчупвайки академичните правила в края на XIX и началото на XX век.

Самият Пикасо признава

че без творчеството на Анри Русо – Митничаря (считан за родоначалника на съвременния наив), неговите творби нямало да са на нивото, което постига впоследствие. Бивша Югославия е един от основните центрове през средата на миналия век, където се създават няколко много силни школи със световно значение. Наскоро творба на един от най-известните представители на хърватската Хлебинска школа, Иван Генералич (1914 – 1992), бе продадена за впечатляващите 38 000 швейцарски франка. Българската школа в наивистичното изкуство също има както своите традиции, така и динамично настояще.

Обобщавайки, може да откроим следните препоръки към желаещите да инвестират в изкуство:

– Дългосрочната тенденция на повишаване на общото благосъстояние в света повишава интереса към изкуството като инвестиция и увеличава потенциала за нарастване на цените и за подобряване на ликвидността. Придобивайки стойностна творба сега, вероятността да имате повече потенциални купувачи в бъдеще се увеличава.

– Световната тенденция е към формиране на значим сегмент колекционери с по-скромни финансови възможности – в последните години 80% от покупките от големите аукционни къщи са на стойност под 10 000 евро. Купувайте и колекционирайте със самочувствие, че принадлежите към общност, която има влияние върху пазара и няма да ви се наложи да продавате „аварийно“.

– Арт пазарите се отличават с висока степен на прозрачност и има достатъчно информация, която да ви помогне да се ориентирате. Можете да се информирате и самостоятелно при решението да купите дадена творба.

– Не се нахвърляйте на даден автор с прекален колекционерски хъс. Както и във всяка друга инвестиция основното правило е – ди-вер-си-фи-ци-рай-те!

– Настоящата икономическа криза представлява двойна възможност – купувайки изкуство, можете да запазите част от стойността на активите си, а в същото време да се възползвате от това, че има „спешни“ продавачи. Консултирайте се с експерт в областта на арт мениджмънта за такива възможности.