Как да избегнем верижни постковид фалити

Проучване в развитите държави показва опасност от несъстоятелност на 7 до 15% от малките и средните предприятия. Страните от Централна и Източна Европа са още по-застрашени

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 07 June 2022 10:53 >
Как да избегнем верижни постковид фалити
Източник: Тони Тончев
Капацитетът на съдебната система е от ключово значение за ефективността на мерките срещу верижните фирмени фалити. Ако съдилищата нямат възможност да поемат повече случаи, може да фалират и жизнеспособни фирми, казва Красин Димитров.
Текстът е публикуван в бр. 3/2022 г. (брой 19) на списание Business Global

Красин Димитров


Пандемията от COVID-19 е напът да затихне, а с нея и мерките, въведени от правителствата, за да спасят икономиките си от принудителното затваряне на бизнеси с цел ограничаване на контактите. Мерки, които да забавят несъстоятелността и да намалят загубите на фирмите. 

В България вече приключи мораториумът по кредитите, а мярката 60:40 ще действа до края на юни. Само че много отрасли още не са достигнали предпандемичните си нива – през  2021 г. българската икономика започна възстановяване след спада през 2020-а, но още в края на лятото тръгна процес по увеличаване на цените на основни енергоносители. А в началото на 2022 г. избухна и войната в Украйна, която засили още повече този процес, добавяйки към него и поскъпване на основни суровини.

На дневен ред отново са въпросите: Дали българската икономика ще се изправи на крака през тази и следващата година? Ще успее ли правителството да подкрепи фирмите, които доведе до ръба на фалита заради здравните мерки, и/или да помогне на останалите, които няма да могат да се справят в близко бъдеще? 

Ясно е, че 
финансовата подкрепа
не може да продължава вечно


Възможностите на бюджета не са неограничени, а и трябва да се внимава заради високата инфлация, която изисква бюджетни ограничения. Планът за възстановяване на икономиката, насочен към преодоляване на кризата вследствие на COVID-19, предвижда бъдещи проекти за развитие и по никакъв начин не решава финансовите проблеми на фирмите от пострадалите сектори.

Редица държави, международни институции и експерти се опасяват от значителен брой фалити след премахването на финансовата подкрепа от държавата. На някои места имаше мораториум върху процедурите по ликвидация и несъстоятелност, както и по принудителното изпълнение чрез съдия-изпълнител. В Северна Македония например правителството забрани предявяването на длъжниците в несъстоятелност, а в Индия съдът изобщо не разглеждаше делата по несъстоятелност. След като тези мерки отпаднат, държавите трябва да направят нещо, за да не нарасне рязко броят на фалитите и да попречи на възстановяването на икономиката. При масови фалити безработицата нараства и се увеличава натискът върху бюджета за повишаване на данъците, за да бъдат покрити увеличените социални разходи.

Проучване на кредитното застрахователно дружество „Ойлер Хермес“ (отскоро „Алианц Трейд“) в развитите западни държави показва опасност от фалит на между 7 и 15 процента от малките и средните предприятия след отпадането на COVID-мерките. Страните от Централна и Източна Европа са още по-застрашени. Очевидно е, че съществуващите съдебни системи са създадени за работа при нормалното функциониране на икономиките и няма да могат да се справят с очакваните масови фалити, както здравните системи не успяха да се справят ефективно с хилядите заболели от коронавируса.

По-застрашени са 
по-малките фирми 

Те имат по-малко резерви за покриване на негативни последици и основно са съсредоточени в една дейност. Големите фирми имат достатъчно активи, а и дейността им обикновено е диверсифицирана и могат да се справят с несистемни рискове. Въпреки това и редица големи предприятия пострадаха от COVID-19 и войната в Украйна. Тези фирми работят с малки и средни доставчици, клиенти, подизпълнители, част от които вече са изправени пред финансови проблеми, застрашаващи оцеляването им. 

В развитите страни правителствата вече вземат мерки за смекчаване на прехода, за да избегнат големия брой фирмени несъстоятелности. Те са насочени към по-бързото възстановяване чрез преструктуриране на жизнените фирми и по-бързото затваряне на безнадеждните.

Всеобщо е разбирането, че трябва да се ограничи прякото финансово подпомагане на всички фирми и мерките за подпомагане и възстановяване да се фокусират върху жизнеспособните и важните за икономиката на страната компании. От подкрепа на ликвидността да се премине към подкрепа на жизнеспособността. Затова се полагат усилия за своеобразен “триаж” на фирмите според степента на финансовите им затруднения – на жизнеспособни, с малки и средни затруднения, които да се подкрепят с бизнес консултации; на технически несъстоятелни, но все още опериращи, които да се преструктурират и подпомогнат финансово; и на такива, на които трябва да се улесни изходът от пазара. 

Законодателите в държавите с развити системи за превенция на несъстоятелността са предвидили редица мерки. Много държави въпреки това продължават да променят законодателството си и само част от примерите са Великобритания, Нидерландия, Франция, Германия, САЩ, Италия. Съединените щати, които не бяха променяли кодекса си за банкрут от десетки години например, предвидиха облекчена процедура за оздравителни планове на малките и средните предприятия с предстояща несъстоятелност. 

Има страни, където властите предоставят безплатни бизнес- и консултантски услуги на малките и средните предприятия, заплащайки на експерти по реорганизация да им помогнат да преодолеят текущи затруднения. Действат и 

системи за ранно 
предупреждение 

чрез които фирмите могат да проверят финансовото си състояние и да получат безплатна препоръка за справяне с проблемите. 

Специална европейска директива за превантивно преструктуриране от 2019 г. въвежда достъпа на малките и средните предприятия до системи за ранно предупреждаване за тяхното финансово състояние (early warning) и съответната подкрепа от държавата. Като добра практика се цитират и системите, осигуряващи втори шанс на фирми пред затруднения или фалит. Страните от Дунавския регион вече реализираха програма „Дунав Втори шанс“ за фирмите във финансови затруднения, но България не участва в проекта, за разлика от Германия, Унгария и Румъния.

На практика извънсъдебните “превантивни мерки”, въведени с директивата от 2019 г., се налагат от разминаването между динамиката на пазара, от една страна, и от друга – сравнително тромавата съдебна система и бързо остаряващото законодателство, което не е подготвено да посрещне извънредни ситуации като пандемия, войни или мащабни финансови кризи (2008 г.), създаващи системни проблеми в икономиката. Акцентът е преместен от несъстоятелността върху превенция на възможността фирмите да изпаднат в несъстоятелност.

В страни, в които с високите си такси съдебните системи са практически недостъпни за малките и средните предприятия, държавата освобождава тези фирми от плащане на такси. 

Облекчават се и формални съдебни процедури, защото капацитетът на съдебната система е от ключово значение за ефективността на мерките – ако съдилищата нямат възможност да поемат повече случаи, може да фалират и жизнеспособни фирми. В някои държави съдът директно утвърждава предложението за оздравителен план, ако то предоставя на кредиторите по-добри условия, отколкото разпродажбата на активите на фирмата. Така са ограничени възможностите за вземане на субективни решения, както и корупционните практики. В резултат има бърза и ефективна процедура, вместо безкрайното разглеждане, променяне, гласуване и обжалване на оздравителни планове, което е основната пречка за тяхното приемане. 

В процеса на превенция от фалит голяма роля би трябвало да играят и банките, които най-добре могат да преценят дали да пристъпят към ликвидация, или да подпомогнат жизнеспособните фирми, като им опростят лихви, рефинансират или предоговорят кредити. В Турция например Асоциацията на търговските банки преструктурира дълг за 5 млрд. евро. Реорганизирането на фирмите винаги изисква ресурс, така че банките ще претърпят определени загуби, но те би трябвало да са по-малки от тези при ликвидация. 

Държавите полагат усилия и за 
ускоряване на процедурите
по несъстоятелност 


МВФ и Световната банка препоръчват дори там, където съдилищата са неподготвени да обработят голям брой случаи, да се работи в тази насока. Защото, ако не се подпомогне съдебната система, несъстоятелните фирми ще продължат да съществуват като своеобразни “зомби”, което застрашава възстановяването на икономиката. 

В целия процес на контролирано икономическо възстановяване много се разчита на извънсъдебните споразумения (out of court settlement) и хибридните процедури. При първите длъжникът и кредиторите постигат споразумение за разсрочване и/или намаляване на дълга по определена програма, която започва да се изпълнява. При хибридните процедури длъжник и кредитори се договарят и съдът само утвърждава това.

Има и практика да се облекчава откриването на нови фирми и стартъпи, които да навлязат в нишата на отпадналите фирми или пък да създадат нови, по-конкурентни продукти и цели сектори. Където е възможно, се облекчава достъпът до рисков капитал, замяната на дълг със собственост и излизането на капиталовите пазари. В Южна Корея държавата създаде фонд, който инвестира в застрашени компании. Изследванията показват, че 70% от проблемите в малките фирми са в резултат на лоши управленски решения, затова целта е управителите и собствениците да бъдат подпомагани максимално.

Какво става в България?

В България по тези въпроси не се и говори. Въпреки европейската директива за реорганизацията като превантивна мярка, предотвратяваща несъстоятелността, в страната ни годишно се отварят средно около 200 процедури по несъстоятелност. От тях 97% и повече завършват с ликвидация. По въведената през 2017 г. в Търговския закон стабилизация на търговец досега няма нито едно дело. Затова вероятно властите смятат, че няма нужда от каквото и да било въпреки препоръките от ЕС за промяна на неработещите разпоредби. 

Всяка една процедура по несъстоятелност трае до три години и в много случаи директно се подхожда към ликвидация, с което се удовлетворяват много малка част от кредиторите и в непълен размер. Въпреки широкото приложение в света на механизмите за извънсъдебни споразумения у нас те още не съществуват законодателно.

България може би е и единствената държава в Европейския съюз, където още съществува текстът, че търговец, изпаднал в несъстоятелност, не може да заема ръководни длъжности или пък да бъде държавен служител. Този атавизъм пречи за нормалното развитие на икономиката и води до печално познатите прехвърляния на фирми на малограмотни и малоимотни хора. Не дава и възможност да се реализира Европейската програма за втори шанс на несъстоятелни, но добросъвестни предприемачи. 

В България няма и закон за личния фалит (който е условие и за въвеждането на еврото). Закон, който ще бъде сериозен тест за банковата система на фона на прекалено многото раздадени ипотечни кредити, тъй като при фалита на физически лица се опрощава дълг (в Германия е до 70%). 

Ако не се тръгне по пътя на необходимите промени, ще се задълбочи “зомбификацията” на българската икономика. Съществуването на технически несъстоятелни фирми има ефекта на гнилите ябълки, които постепенно развалят и тези около себе си. И никой не може да каже каква част от средствата по различните европейски програми, както и от националния бюджет, могат да потънат в на практика фалирали фирми. Защото никой днес в България, при тези нормативни липси, не може да каже дали една фирма е закъсала временно, или на практика е фалирала. И поредното нарастване на междуфирмената задлъжнялост, която и сега надхвърля два пъти брутния вътрешен продукт, ще е само едно от „зомби“-проявленията. B

Красин Димитров е дългогодишен международен експерт по реорганизация, приватизация и несъстоятелност. Бил е икономически и правен съветник на 18 правителства в 6 балкански държави (България, Косово, Черна Гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония), Турция и Молдова и консултант на няколко международни институции - Световна банка, Международна финансова корпорация, ОИСР и др. Бивш зам.-министър на икономиката.

В момента консултира ОИСР за Западните Балкани и Турция. 
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ