Полето на мълчаливия отказ се стеснява

Мълчаливото съгласие, което традиционно се разглежда от бизнеса и от синдикатите като панацея срещу чиновническо бездействие, отново влезе в дневния ред на държавата. Натискът да се разшири обхватът на замяната на мълчаливия отказ с мълчаливо съгласие се води от две страни.

Депутати от управляващото мнозинство решиха да вкарат в пленарна зала промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които уеднаквяват механизма, чрез който се удостоверява мълчаливото съгласие. От друга страна, работна група в Министерския съвет към вицепремиера Томислав Дончев предлага този инструмент на работа с администрацията да се въведе в още няколко специализирани закона.

Промяната в АПК, внесена от депутати от ГЕРБ и подкрепена от коалиционния им партньор „Обединени патриоти“, гласи, че „нeпpoизнacянeтo (на администрацията, бел. ред.) в cpoĸ ce cмятa зa мълчaливo cъглacиe и трябва дa ce издaдe aĸт cъc cъдъpжaниeтo, пoиcĸaнo oт зaявитeля“. Заявителят ще удостоверява с декларация какво е искането му, а администрацията ще има възможност да го оспорва само при определени случаи, които ще бъдат регламентирани в специални закони.

Досега АПК уреждаше само, че мълчаливото съгласие се регулира от специалните закони, всеки от които имаше собствен ред как да става това.

Проблемът с мълчаливото съгласие е отдавна и е чисто правен. Всички административни услуги и режими са установени в съответните специални закони. В повечето от тях обаче липсва изрично посочване, че се използва механизмът на мълчаливото съгласие. Статутът на този механизъм е уреден в Закона за ограничаване на административното регулиране. Така на практика излиза, че специализираните закони не се съобразяват с общия закон и в част от тях остава принципът на мълчаливия отказ, който трябва да се обжалва пред съда, където процедурите обикновено траят дълго и това създава неудобства на бизнеса и гражданите.

Още регулации в обсега
В момента механизмът на мълчаливото съгласие се прилага при 11 регулаторни режима, уредени в няколко специализирани закона (виж карето). Работната група към вицепремиера Томислав Дончев, която беше създадена още преди месеци с цел облекчаване на административната тежест за бизнеса и за гражданите, е набелязала още няколко административни услуги, за които също ще се прилага мълчаливото съгласие вместо мълчаливия отказ, ако депутатите одобрят съответните промени в специализираните закони. Текстовете вече са качени за обсъждане на правителствения сайт за обществени консултации и предстои да бъдат приети от кабинета.

В Закона за лекарствените продукти се предвижда да се въведе мълчаливо съгласие, когато не е отговорено в срок от администрацията на искане за разрешение за съхраняване и продажба на медикаменти. Промяната трябва да се въведе и в Закона за здравето за случаите, в които директорите на регионалните здравни инспекции забавят разрешения за отстраняване на азбест. В Закона за измерванията се предлага да има мълчаливо съгласие, когато органите не се произнесат в срок по писмено заявление за одобряване на идентификационен знак, който се поставя върху пластмасовите бутилки. Предлага се мълчаливият отказ да се смени със съгласие и в Закона за културното наследство, когато не се спази 4-месечният срок за отговор на искане за ремонт на сграда – паметник на културата, както и в още няколко закона.

„Чакаме това решение на правителството, за да започнем по-сериозната си работа“, коментира пред „Икономист“ Християн Митов, зам.-председател на парламентарната правна комисия. Митов напомни, че през 2014 г.

„Патриотите“ внесоха проектозакон, с който мълчаливият отказ, прилаган в повечето случаи от администрацията, направо се замества с мълчаливо съгласие. Тогава проектът не мина заради притеснения, че липсата на административен капацитет може да доведе до по-големи проблеми, отколкото създава за бизнеса мълчаливият отказ. Като пример се изтъкна, че ако за паметници на културата например не бъде издадено в срок разрешение за извършване на ремонтни дейности поради претрупаност на работещите в Националния институт за паметниците на културата, ще станем свидетели на бутафорни и кичозни ремонти, които ще съсипят културното наследство.

За внимателно разширяване на обхвата на мълчаливото съгласие са депутатите от ГЕРБ. Един от аргументите им още от 2014 г. бе, че автоматичното му налагане може да доведе до друг вид корупционни практики – чиновници нарочно да бавят решения и така да позволяват незаконни действия. „Правим малки стъпки, които по-нататък могат да станат по-смели“, обоснова днешната позиция на ГЕРБ Данаил Кирилов, шеф на правната комисия.

Основният натиск за по-сериозно увеличаване на обхвата на този механизъм идва от страна на работодателските организации. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) препоръчват мълчаливото съгласие да замести мълчаливия отказ навсякъде, където е възможно, и да действа по презумпция – тоест да се прилага автоматично, ако изрично в закона не е уговорено друго.

От АИКБ отчитат, че в последните години преобладават нормативните актове, които уреждат възможното прилагане на мълчаливо съгласие спрямо тези, които дават възможност за мълчалив отказ. От Българската стопанска камара (БСК) посочват като основен проблем дейността на местните власти, затова настояват принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в общините по отношение на регулациите, които те управляват.

Данъчните дела – според жалбоподателя
С цел облекчаване на бизнеса парламентарната правна комисия ще направи още една промяна в Административнопроцесуалния кодекс. С въвеждането на принципа на местната подсъдност при данъчните дела ще се разтовари и работата на най-натоварените административни съдилища.

Според поправката, определена като „историческа“ от Върховния административен съд, обжaлвaнeтo нa индивидyaлнитe aдминиcтpaтивни aĸтoвe щe ce paзглeждa oт aдминиcтpaтивния cъд пo пocтoянния aдpec или ceдaлищeтo нa жaлбoпoдaтeля, юридическо или физическо лице. Отпада допълнителното условие, записано в момента, жалбите да се гледат там, където имa тepитopиaлнo пoдeлeниe нa Националната агенция за приходите като aдминиcтpaтивен opгaн, издaл aĸтa. Заради това условие досега данъчните дела се гледаха в няколко големи административни съдилища в областните градове, в които НАП има териториални дирекции, което струваше допълнителни разходи на обжалващите фирми или граждани от други населени места.

Това е второто решение на парламента в рамките на няколко седмици, с което се облекчава работата на натоварените съдилища и се облекчават бизнесът и гражданите. Първата поправка в този дух бе записана в Гражданскопроцесуалния кодекс. Според нея делата, свързани със застрахователни казуси, няма да се гледат единствено в Софийския градски съд и в Софийския административен съд, но и по местоживеене на пострадалото лице.

Текстът е публикуван в брой 25/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.