Бизнесът има нужда от подкрепа за енергийната си ефективност

Текстът е публикуван в бр. 8 на сп. Business Global. Ето текстовете и илюстрациите.

Кои са най-сериозните предизвикателства пред бизнеса на прага на есенно-зимния сезон, г-н Митрев? Каква е общата настройка на вашите членове, на БСК?

Като изключим инфлацията, високите цени на енергоносителите и несигурната бизнес среда, аз съм оптимист за българския предприемач. Ерозията в политическите отношения, която наблюдаваме, не се пренесе в икономическите субекти и в отношенията между тях. Българските предприемачи, регионалните икономически структури в момента са много по-обединeни, отколкото преди пандемията и последвалата я икономическа криза, така че аз съм оптимист. Българският предприемач е образован, умен и мечтател, който няма да спре, стига държавата да не му пречи.

Спори се дали инфлацията, която отчитаме днес, е временна, но каквато и да е, тя създава проблеми. Какво може да се направи за овладяването ѝ? 

За да се преборим с инфлацията, и Европейският съюз, и България в частност трябва да предприемат редица стъпки. Част от инфлацията е привнесена заради скока в потреблението в голяма част от държавите след постпандемичното им отваряне. Ниските лихви в банките също допринасят към по-голямо харчене и потребление, ако щете, и хората да харчат пари в брой. Поскъпването на енергоносителите, на цените на въглеродните емисии, на електроенергията, на природния газ повишава и останалите цени. Това са въпроси, които трябва да намерят решение. 

Банките имат апетит да кредитират, но го правят главно в сектора на имотите. Какво е нужно на бизнеса да потърси възможности извън сферата на строителството? 

За инвестиционната активност трябва да има подходящ климат. Пандемията, несигурната политическа обстановка и повишените цени на енергоносителите в момента влияят зле на инвестиционните намерения на компаниите. Те са принудени да търсят допълнителни резерви при тях самите и не бързат да инвестират, защото в момента преизчисляват какви бъдещи разходи ще имат вследствие от случващото се.

Трябва ни прогнозируема нормативна среда, политическа стабилност, рязко намаляване на регулаторните режими, ясно послание от държавата, че ще позволи на бизнеса да работи. Има ограничителни мерки за ресторантьорския и хотелиерския бизнес, но това влияе отрицателно на всеки предприемач и допълнително натоварва икономическата ситуация в страната. Ще припомня крилатата фраза от предизборния лозунг на Бил Клинтън от 1992 г. „Икономиката, глупако“ - има ли предпоставки икономиката да работи, тогава ще има достатъчно средства и за социално удовлетворяване на хората в България. Бедна държава няма как да бъде социална. Социални са богатите държави, в които икономиката е спокойна и работи.

Имате ли информация за компании, които замразяват инвестиционни планове и/или свиват дейности?

Да. В дните с пикови цени на електроенергията сериозни индустриални производители спряха дейност за седмица. Представители на тези компании повдигнаха въпроса при срещи със служебното правителство.

Какви мерки за подкрепа на предлагането може и би трябвало да прокара правителството?

При липса на действащ парламент служебното правителство, при цялото ми уважение, трудно би могло да предприеме нещо. Всичко, за което говорехме досега, касае бързи законодателни промени, но ние видяхме, че в миналото и в по-миналото Народно събрание въобще не се стигна до тях. 

Това, което може да направи служебното правителство, е в най-кратки срокове да разпредели средствата, които се осигуриха с актуализацията на бюджета. Надявам се много бързо да се свика Националният съвет за тристранно сътрудничество (интервюто е взето на 17 септември, бел.ред.), за да обсъдим как тези средства бързо да отидат в икономическите субекти и да послужат за стимулиране на заетостта и доходите на хората, както и за запазване на сигурността в бизнеса. Да се знае, че държавата не ги е изоставила, че това е кратък период, който ще преживеем. 

Първото нещо, с което трябва да се заеме новото Народно събрание, е осигуряването на благоприятна бизнес среда. Само тогава ще стигнем висок растеж, който да компенсира натрупаната инфлация до момента, ще позволи на хората отново да мечтаят, да желаят да инвестират, да стават предприемачи в производства с нови технологии, висока добвена стойност, енергийна ефективност, нисковъглеродна икономика. Трябва политическа воля партиите да забравят грозните отношения помежду си и да се обърнат към хората, които искат да построят благоденстваща държава. 

Има ли нещо, с което държавата може да помогне за повишаване на енергийната ефективност на бизнеса?

Никак не е малко това, което може да се направи. Въпросът е ще има ли воля. В Националния план за възстановяване и устойчивост, за който се надявам възможно най-скоро да се внесе в Европейската комисия за одобрение, има предвидени средства, но според нас те не са достатъчни. Енергийната ефективност е проблем за цяла Европа. Тя е проблем и за света, но се усеща болезнено в момента в Европа. 

Има възможност през програмите на ЕС да се предвидят средства не само за сгради, но и за технологии, които понижават консумацията на енергия, които повишават ползването на зелена енергия. Става дума за много сериозни инвестиции, в изключително високи размери. При сегашната задлъжнялост на българските предприятия трябва публична подкрепа от ЕС и от държавата. Само тогава ние ще понижим енергийните си разходи и ще можем да освободим средства за инвестиции във всичко останало. 

Растежът в момента се дължи на високото потребление, но ако Европа много бързо не вземе мерки да насочи по всякакъв начин инвестиции в енергийната ефективност, този растеж ще се изяде много бързо и няма да продължи с нужните темпове. 

Общувам с много компании с енергоинтензивни производства и те преосмислят инвестиционните си намерения. Енергията влиза в себестойността на продуктите, които се реализират на международни борсови цени. При сегашната ситуация маржът е изпилен и когато в България енергията не е на конкурентни цени, този тип предприятия спират производствата си. Иначе ще работят на загуба. 

Защо, след като има европейски политики за компенсиране на бизнеса по отношение на въглеродните емисии, в България те не се случват? Заради липсата на такъв тип компенсация продуктите на нашите предприятия не са конкурентоспособни. Ако я имаше, тези бизнеси щяха да си поемат глътка въздух. Подобна промяна трябва да залегне в Закона за енергетиката и да се надяваме, че след 14 ноември бързо ще се сформират действащ парламент и редовно правителство.

Как сегашната ситуация се отразява на пазара на труда и на нивото на заплащане? В състояние ли са компаниите да компенсират инфлационния натиск на своите работници?

Що се касае до домакинствата, доходите нарастват много бързо, което също повишава инфлацията. Дори това, което парламентът направи с промените в бюджетите на ДОО по отношение на пенсиите, допълнително натоварва очакванията и влияе за покачване на цените на потребителските стоки и услугите. Засега покачването на доходите значително изпреварва нарастването на производителността. България прибърза с някои решения, които включи в актуализацията на бюджета. Не казвам, че са неправилни, но са прибързани. За момента растежът на икономиката компенсира тези дисбаланси, но е отделен въпрос колко дълго може да продължи това.

Според всички прогнози Четвъртата индустриална революция ще направи излишни някои изпълнителски професии. Случва ли се това в България според вас? 

Четвъртата индустриална революция е факт, а в Япония вече се говори и за революция 5.0. Дигиталният преход и цифровизацията изискват висококвалифицирани хора, които работят с високи технологии. Няма как човек без образование и висока квалификация да си осигури място на пазара на труда. Затова ние се гордеем, че почти всички университети са наши членове, на БСК. Образованието е абсолютен приоритет и сега е време да се преориентираме към професиите и уменията на бъдещето. 

Промяната се случва много бързо. Ще има професии, които ще изчезнат, и трябва да се мисли как да се преквалифицират хората към умения, от които ще има нужда в бъдеще. БСК държи толкова много на образованието, квалификацията и преквалификацията – не само за деца и младежи, но и за хора в трудоспособна възраст. Всички ние трябва да се променяме и да сме в час с новите технологии, защото това е бъдещето. 

Сигурен съм, че компаниите няма да се лишат от хората си. Те са най-важният капитал. Но търсим висококвалфицирани хора със знания, умения и компетенции, за да постигнем висока производителност на труда. Роботите и изкуственият интелект изместват човека, но само колкото да не го похабяват, основно като физическа сила. Те не го заместват ментално. Нужни са умни хора, които да контролират и развиват тези процеси.