България остава водещ износител на ток, но има спад през последните две години

Българската електроиндустрия запазва позицията си на водещ износител, но през последните две години се наблюдава спад на износа, без признаци за обръщане на тенденцията. Това заяви изпълнителният директор на Българската асоциация на електротехниката и електрониката БАСЕЛ (BASEL) Орлин Димитров по време на бизнес закуска с членовете на Управителния съвет на асоциацията на тема „Новости в елиндустрията“.

По думите му намалението на износа не е изолирано явление, а се отнася до цялата преработваща промишленост. Данните на БАСЕЛ показват, че през 2025 г. 71 на сто от износа на членовете на организацията е насочен към страните от Европейския съюз, като Германия е водещ партньор с дял от 23 процента.

Производството в сектора също отбелязва спад, като най-силно засегнати са компаниите, свързани с автомобилната индустрия. Според Димитров понижението е резултат от отслабналото търсене на автомобили в Европейския съюз, което се отразява пряко и върху българските доставчици. Той посочи, че производството в автомобилния сегмент у нас е намаляло с около 20 на сто.

По структура на оборота водещ дял заемат електрическите авточасти – 31 на сто, следвани от електроразпределителните апарати с 16 процента и битовите електроуреди с 9,3 на сто.

Председателят на  БАСЕЛ Димитър Белелиев посочи, че Европа е най-големият пазар за българската електроиндустрия, защото тя произвежда качествени, но скъпи стоки. 

Той отбеляза, че според анализ на БАСЕЛ, направен през миналата година, над 60 процента от обществените поръчки у нас в електроиндустрията се печелят от фирми от трети страни, като Китай и Индия.  Получава се това странно явление, че нашият сектор е най- големият износител, но в същото време нашите пари отиват в нашите конкуренти, посочи Белелиев. Той допълни, че асоциацията води разговори с изпълнителната власт по темата, но към момента без резултат. Като възможно решение „БАСЕЛ“ предлага въвеждане на изискване поне 55 на сто от стоките по европейски програми да бъдат произведени от компании от Европа.

Белелиев коментира още, че в България липсва образователна политика за младите поколения. Няма ясна политика какви хора ни трябват, ние знаем и предлагаме на правителството мерки, но то като че ли няма ясна представа, че на България ѝ трябват хора, които да работят, подчерта той. 

Друг съществен проблем са продуктовите такси, които според асоциацията са прекомерно високи и демотивират компаниите да ги заплащат. Белелиев посочи, че през миналата година те са достигнали до 60 на сто увеличение, като при някои битови уреди – като перални и телевизори – делът им достига между 7,8 и 10 на сто от стойността на продукцията, при фотоволтаиците – до 15 на сто, а при батериите – около 7-8 процента.

От БАСЕЛ предлагат таксите да бъдат намалени десетократно, както и да се облекчи административната тежест, за да се създадат условия за адаптация на бизнеса и развитие на повече оползотворяващи организации. Според Белелиев отпадъците следва да се разглеждат като стратегически ресурс, който трябва да се преработва в страната.

Според Белелиев отпадъците следва да се разглеждат като стратегически ресурс, който трябва да се преработва в страната.

Орлин Димитров отбеляза още, че в държави като Дания и Швеция продуктовите такси за сходни продукти са в пъти по-ниски в сравнение с България.