Поскъпването на транспорта ще продължи

Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global

Инж. Йордан Пейчев е завършил Техническия университет в София и University of Wales, специалност „Бизнес администрация“ (MBA). 15 години от професионалната му кариера преминават в Германия в международни фирми в областта на машиностроенето и автомобилната индустрия. Заемал е позициите директор „Финанси“, директор ИТ и директор „Покупки“.  От 2018 г. е управляващ съдружник в „Скорпион Шипинг“ ООД, дружество за международна спедиция, създадено през 1992 г. Компанията осъществява доставки по целия свят с автомобилен, железопътен, въздушен и морски транспорт, като от 2000 г. работи активно и в областта на т.нар. 3PL (Third Party Logistics), предоставяне на комплекс от услуги за трети страни – от складиране до управление на поръчки и проследяване на стоки.

Г-н Пейчев, какви основни промени настъпиха в транспортния и логистичен бизнес от началото на пандемията?

Промените засегнаха основно въздушния и морски транспорт. През първите месеци на 2020 г, рестриктивните мерки, които правителствата наложиха на свободното придвижване на хора и стоки, оказаха пагубно влияние на пътническия и товарен превоз. Общите загуби на авиокомпаниите, членуващи в Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) за 2020 г. достигнаха $84 млрд. Загубите в морския транспорт достигаха дори до $350 млн. на седмица. Всичко това доведе до неконтролируемо повишение на цените за морски транспорт в порядъка на 6-7 пъти. Във въздушния транспорт бе достигнато увеличение на цената за превоз в размер на 10 пъти над нивата преди началото на кризата.

При сухопътния транспорт първата вълна на Covid в Европа предизвика сериозен спад на превозите и дори спирането им за кратко време поради хаотично въвежданите и несъгласувани между отделните държави ограничителни мерки от различен характер – ограничаване на транзита, затваряне на граници, режим на конвоиране на товарните автомобили. Това принуди много превозвачи да се въздържат да поемат превози поради променящите се буквално ежедневно ограничения, за които информация можеше да се получи единствено от новинарските емисии, и то често противоречива.

Сухопътният транспорт има основна роля за непрекъснатото функциониране на логистичните вериги в Европа. Дейността му постепенно се възстанови чрез създадените „зелени коридори“ за най-важните за икономиките на държавите товари, но вече при относително по-високи нива на цените. Към момента се наблюдава връщане на цените в сухопътния транспорт в границите преди пандемията, което е добър показател за общото състояние на икономиката в ЕС и дава надежда за по-бързото й възстановяване.

Кои от промените смятате, че ще останат за постоянно?

Трудно е да се прогнозира. Със сигурност обаче преодоляването на тези затруднения е свързано с възобновяване на свободното придвижване на хора и товари, както и възстановяването на потреблението. Ако хората започнат отново да пътуват по въздух, това би се отразило изключително положително на конкуренцията на този пазар и в крайна сметка би довело до намаляване на цените за превоза на стоки по въздух, тъй като около 60% от необходимия капацитет във въздушния транспорт се осигурява от използването на свободните товарни възможности на пътническите полети. 

Дългосрочното планиране ще остане трудно

Вътрешните превози между страните членки, включително и експресните доставки ще бъдат компенсатор на приземения въздушен трафик. Тенденция за това се забелязва във възстановяващите се обороти обеми при групажните вътрешноевропейски превози.

Във всички случай обаче мерките във връзка с превенцията на COVID-19 ще останат още дълго, т.е. не очакваме допълнителните разходи, които всеки един от нас плаща, да намалеят скоро.

Но има и положителни промени вследствие на ковид-пандемията - намалелият брой лични бизнес срещи, които често се оказват непродуктивни. Преди пандемията срещите между бизнес партньори започваха „проучвателно“, после прерастваха на следващо ниво и така се подбираха потенциалните контакти. Сега срещите са редуцирани до действително необходимите с тенденция на тях да присъстват хората, които вземат решенията. Възможността всеки да се включи онлайн независимо от мястото, в което се намира, дава предимство и осигурява по-висока експедитивност.

Същевременно бизнесът филтрира и чисто маркетинговите срещи, на които се правят общи фирмени представяния. През последната година наблюдаваме по-висок дял на смислените и резултатни срещи. Надявам се този тренд да продължи.

Един негативен ефект от пандемията, който се наблюдава, е нарушаване на ритмичността във веригата на доставки. Това води до стремеж към презапасяване, а свързаното с това увеличено търсене като краен ефект води до инфлация. Опасяваме се, че веднъж дошла, инфлацията ще бъде постоянен гост. Това води до затруднение при изпълнение на рамкови договори за повече от една година. Тези договори замразяват цените за определен период, а инфлацията неминуемо увеличава разходите за заплати. Има риск от спираловидно, еднопосочно развитие на инфлацията със съответните негативни последици.

Достигна ли пазарът предкризисните нива и ако не, кога ще бъдат достигнати?

Като търсене – да. Като предлагане – не. Не очакваме тази година сериозна промяна към повишение на товарния капацитет. Увеличеното търсене при ограничено предлагане е основен фактор, който тласка инфлацията нагоре.

Сложно е да се прогнозира кога ще бъдат достигнати предкризисните нива, но съдейки по досегашния темп на възстановяване и несигурността относно бъдещото развитие на пандемията, това едва ли може да се очаква по-рано от 2024 – 2025 г.

Какви тенденции наблюдавате във вашия бранш през последните години?

Дигитализация, свързана от една страна в работата с държавната администрация, но от друга страна и под натиска на пазара, който очаква по-ефективни и икономични услуги в областта на транспорта и логистиката. Новите предизвикателства неминуемо ще доведат до предлагане на нови услуги, които включват както традиционните, така и нови елементи. 

Кои са основните предизвикателства, които виждате пред вашия бизнес през следващите 1-5 години?

Недостигът както на квалифициран, така и на неквалифициран персонал. Увеличеното търсене ще мотивира фирмите да търсят алтернативни начини за увеличаване на капацитета и да противодействат на тренда за увеличение на заплатите на служителите чрез внедряване на автоматизирани складови системи. 

Миналата година най-големият дистрибутор на лекарства в България внедри успешно автоматизирана складова система за пикиране (набиране на поръчки). Това са технологии, чието приложение наблюдаваме в развитите държави с по-висок стандарт на живот. И в България трендът за внедряване на автоматизирани системи ще нараства поради натиска от пазара за по-висока производителност.

Има ли промени в основните транспортни маршрути заради Covid пандемията?

Движението на основните товаропотоци не се е променило. Транспортните маршрути са исторически определени в процеса на развитието на стокообмена между различните региони и държави и са достатъчно устойчиви, влиянието на различни фактори – политически или здравни, както видяхме през миналата година, е временно. 

Поскъпна ли транспортът през последната година? Какви са основните причини за това?

Да, увеличението е между 3-5 пъти за въздушния и морски транспорт. При сухопътния увеличението не е така драстично, но пък е необратимо, тъй като там влияят редица дълговременни фактори като отливът на квалифицирани водачи към държавите с по-висок стандарт, увеличаването на различните по форма и размер такси върху дейността и други. Не може да не отбележим и сътресенията в сухопътните превози за и от Великобритания, предизвикани от Брекзит. 

Как се отрази върху вашия бизнес въвеждането на електронната тол система в България? Оказа ли влияние за цените на услугите?

Разходите на нашите подизпълнителни се увеличиха, респективно и общите разходи за транспорт. Смятаме, че това ще подсили тренда на увеличение на цените.