Фактурите, които се издават от фирмите, регистрирани по ДДС, ще станат електронни и за тях данъчните ще научават незабавно, а не две седмици, след като месецът приключи и компаниите подадат ежемесечните си ДДС декларации. Освен това новорегистрираните фирми по ДДС ще подлежат на така наречения предрегистрационен контрол. Според профила, който им се състави, те ще се следят внимателно още от първия ден като по-подозрителни, или ще се разглеждат като по-слабо рискови за бюджета.
Тоа са част от извънредните мерки за повишаване на събираемостта на данъчни приходи и контрол над големите получатели на обществени поръчки, които представиха министърът на финансите Асен Василев, изпълнителният директор на НАП Румен Спецов и директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев.
На пресконференцията стана ясно също, че НАП са отписали служебно държавни вземания за 10 милиарда лева за периода от 2017 г. до 2020 г. Това са задължения, по които не е направено плащане в продължение на 10 години и поради това е настъпила абсолютна давност, след което не може да се направи абсолютно нищо. Това, което не стана ясно от пресконференцията е, каква част от сумата се формира от реални задължения на фирми и физически лица със стопанска дейност и имущество за обезпечаване на задълженията, за които данъчните може да се обвиняват, че не са си свършили работата.
Известно е, че в най-разпространените схеми за ДДС измами се използват т.нар. фирми "повдигачи", при които всяка следваща фирма купува и препродава една и съща стока за повече пари от предишната. Така всяка фирма по веригата става платец и длъжник по ДДС, но реално не плаща нищо. Накрая, последната фирма обявява стоката за изнесена, или за непродадена и си търси възстановяване на платения ДДС.
Ако държавата пресече тази измама и не възстанови данък на последната фирма, тя не губи нищо. Да, има едни несъбрани вземания, но те не са реални, защото не се базират върху реален паричен поток и оборот, а върху документална измама. Фактът, че става дума за служебно отписване, т.е. след 10 години, означава, че сумата включва задължения (реални, или фиктивни) още от присъединяването на България към Европейския съюз преди 14 години, а за този период реалният обложен оборот е стотици милиарди левове, като събраните приходи превишават 100 милиарда лева.
Далеч по-малка е сумата на данъчните задължния, отписани поради протест на длъжника – 225млн. лв. Това са пари, които човек, или фирма (най-често физически лица) са поискали да им се опростят с протест, след като в продължение на пет години (между 2012 г. и 2017 г.) НАП не са предприели мерки за събирането им и е настъпила давност, при която длъжникът може да плати дълговете си само ако пожелае. Точно в тази област НАП биха заслужили критика, че пропускат възможности да съберат приходи, но в много от случаите става дума за трицифрени суми на длъжници, чието събиране би коствало повече разходи от евентуалния приход. За тези суми данъчните си признават, че понякога ги оставят да отпаднат по давност. Друга хипотеза, за по-големи задължения, останали без събиране, е ако длъжникът е бил в чужбина в продължение на пет години и отново е бил недосегаем за публичните изпълнитли.
До момента няма изнесен данни за съзнателен отказ от принудителни мерки за събиране. Това, което финансовият министър посочи преди седмица като индикатор за слабата работа на данъчните е, че едва 60% от ревизионните им актове оцеляват след обжалване, а останалите падат, а с тях и начислените задължения.
От пресконференцията стана ясно, че е съставен нов списък на длъжниците по члн 182, по който общата сума за събиране от държавата е 9.9 млрд. лв. Най-вероятно става дума за чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който касае длъжниците, които получават покана за доброволно погасяване на дълговете си преди да се премине към принудителни мерки за събиране. По думите на министър Асен Василев във този списък има действащи предприятия, а най-големият длъжник има да дава на държавата 161.5 млн. лв.
Финансовият министър представи и справка, според която има огромна концентрация на държавния ресурс, отпускан към частни фирми. Така наример през миналата година държавата е разпределила към частни компании 15.8 млрд. лв., но 20% от този ресурс (цели 3.4 млрд. лв.) е постъпил в едва седем фирми. Само три компании пък са получили почти една десета от целия ресурс – 1.3 млрд. лв. Главно това са пари от обществени поръчки и показва, че малък брой фирми абсорбират огромната част от парите на данъкоплатците.
Предстои тези фирми също да бъдат проверени от НАП.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
