Калоян Стайков, ИПИНа фона на пандемията от пролетта и последствията от нея, втората вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г., темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че сегашната икономическа криза засяга неравномерно отделните бизнеси и домакинства, а в част от случаите това ще изостри недостатъците на системата за социално подпомагане. Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който ще бъде достъпен на сайта на института до края на годината. В следващите редове представяме накратко основните изводи от анализа.
Въпреки продължаващата конвергенция на доходите в България – БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност през 2019 г. е 53% от средното за Европейския съюз в сравнение с 40% през 2007 г. – те остават на най-ниските нива в ЕС, а делът на населението в риск от бедност е на най-високите. Докато икономиката расте сравнително бързо, например в периода 2015-2019 г., социалните плащания се увеличават и проблемът изглежда като да е под контрол, но това е като замитане на проблемите под килима.
Дебатът за бедността и неравенствата в България често се свежда до дебат за данъчната система и това колко е „честно“ физическите лица да плащат еднакъв дял от доходите си, 10%, и защо тези с по-високи доходи не плащат повече. Реално, социалната политика не се вълнува от това колко „честни“ са приходоизточниците, а от количеството на събраните средства. През 2019 г. 5% от данъкоплатците плащат 30% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица, тоест хората с по-високи доходи имат значително по-голямо участие при финансирането на публичните разходи.
Сред основните индикатори за измерване на подоходното неравенство е Коефициентът на Джини, който показва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклоняват от перфектното (равномерното) разпределение. На база на изследването за доходите и условията на живот (EU-SILC) Евростат публикува три различни изчисления на коефициента на Джини в зависимост от разреза на доходите на населението. Примерът на България е достатъчно красноречив за ефекта от данъчната политика върху неравенствата. Още с въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица през 2008 г. неравенството в България, измерено чрез Джини коефициента на еквивалентния разполагаем доход преди пенсии и социални трансфери, е почти идентичен със средно претегленото му ниво в страните членки на ЕС, повечето от които имат пропорционално подоходно облагане. Нивото на неравенствата в България по този показател остава под средното за ЕС чак до 2015 г. Вярно е, че то се увеличава след 2009 г., но същото може да се каже и за средното ниво в ЕС, което е още един аргумент за това, че данъчната политика сама по себе си не оказва значително влияние върху неравенствата в дадена страна.
Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход след данъци и осигуровки и преди пенсии и социални трансфери в България и среднопретеглено за ЕС
*Данните за ЕС включват Великобритания**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.Източник: Евростат, изчисления на ИПИ
Проблемите при борбата с бедността и неравенствата в България са значително по-ярко изразени в пенсионната и социалната политика, които не постигат основната си цел да осигурят достатъчен заместващ доход и в резултат да намалее рискът от бедност. Въпреки положителната тенденция при пенсионната политика в страната – Джини коефициентът през 2018 г. намалява с 11,5 пункта след изплащане на пенсии в сравнение с 10,5 пункта през 2008 г., напредъкът е минимален и България все още изостава значително от средните за ЕС нива. Заедно с това се наблюдава и влошаване при намаляването на неравенствата в периода 2017-2018 г. – години, които се характеризират с високи темпове на икономически растеж и ръст на доходите. Нещо повече, разликата в ефективността на пенсионната политика (понижението в Джини коефициента) за България и средно за ЕС се увеличава от 3,2 пункта през 2008 г. до 5,3 пункта през 2018 г. Това показва, че българската пенсионна политика не само не е достатъчно ефективна за намаляване на неравенствата в страната спрямо средноевропейските нива, но и ефективността ѝ се влошава.
Дежурното обяснение за слабия резултат от пенсионната политика е, че за нея се отделят малко средства, но данните не подкрепят тази хипотеза. Разходите за пенсии в България се увеличават от около 6,2% от годишния БВП в периода 2006-2008 г. до около 9,4% в периода 2009-2018 г. Това е увеличение от над 50%, а за сравнение в същия период средните разходи за пенсии в ЕС се увеличават с около 11%. Така че въпреки стръмното увеличение на разходите за пенсии в България то има недостатъчен ефект при борбата с неравенствата, тъй като разликата между намаляването на бедността у нас и средното ниво за ЕС се увеличава.
Казано по друг начин, през 2018 г. България харчи 8,9% от БВП за пенсии и постига понижаване на неравенствата в размер на 11,5 пункта в Джини коефициента. Средният разход в ЕС е 10,1% от БВП, който води до понижение на неравенствата в размер на 16 пункта от Джини коефициента. Или с допълнителен разход от 1 пр.п. от БВП политиката средно за ЕС постига близо 35% по-добър резултат в намаляване на бедността в сравнение с България
Разходи за пенсии като дял от БВП и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след пенсии, но без социални разходи, в България и средно за ЕС
Източник: Евростат, изчисления на ИПИ 
