Защо Zoom ни изморява?

От екзотика видеоконферентните връзки се превърнаха в ежедневие във времената на ограничителни мерки покрай коронавируса. През деня с колегите, вечер с приятели и роднини, Zoom, Skype, Google Hangouts станаха част от живота. Но продължителният престой във видеоконферентните платформи се оказва толкова изтощителен, че не случайно психолозите въведоха термина Zoom умора (Zoom-fatigue)


Какво точно ни изморява? Пред Би Би Си обясняват психолозите Джанпиеро Петрилиери, асистент в института Insead, който изследва устойчивото учене и развитие на работното място, и Мариса Шафлър, асистент в университета Клемсън, Южна Каролина.

„Видеоразговорът изисква по-голяма концентрация, отколкото разговорът лице в лице“, казва Петрилиери. „При този вид комуникация на съзнанието трябват повече усилия, за да се обработва невербалната комуникация като лицевото изражение, тона на гласа и езика на тялото, а това отнема повече емоционална енергия“, допълва експертът. Друг основен проблем е тишината. В естествения ритъм на разговора тя е знак за пауза, но при видеовръзката почти винаги има пауза заради забавянето, което прави хората неспокойни.

„Друг фактор, добавя Шафлър, е, че когато сме пред камера, човек се чувства „записван“, което го притеснява и го кара да следи повече действията и изражението си, а това увеличава стреса. Също така за хората е трудно да не гледат в собственото си лице, когато го виждат на екран пред себе си. Това допринася за отвличане на вниманието, съответно до по-трудна концентрация в разговора.“

В допълнение към стреса от видеокомуникацията се добавя и напрежението от актуалната обстановка – ограничителните мерки, карантината, непривичната работа вкъщи.

Петрилиери смята, че сам по себе си фактор е и това, че сме принудени да използваме видеовръзка. „Видеоразговорът ни напомня за хората, с които поне временно сме загубили връзка. Стресът е, че всеки път, когато видите някого онлайн, като ваш колега, това ви напомня, че би трябвало да сте заедно на работното място, казва той. - Независимо дали сте екстроверт или интроверт, това ни изтощава“, обяснява експертът.

След това наред идва и проблемът от това, че аспекти от живота ни, които са били отделени – работа, семейство, приятели, сега са събрани на едно място. Теорията за самосъзнанието определя, че индивидите имат множество страни – свързани с контекста социални роли, лични връзки, дейности и цели, и за нас това разнообразие е здравословно. „Но когато тези аспекти са намалени, ставаме по-уязвими на негативни чувства“, казва Петрилиери.

Повечето от нашите социални роли се случват на различни места, но сега контекстът се свива. Представете си, че се намирате в бар, в който едновременно разговаряте с вашите преподаватели, виждате роднините си и се срещате с гаджето си, не е ли странно? Но това е, което правим сега – затворени сме в контекста на предизвикваща безпокойство грижа и единственото място за взаимодействие е компютърният екран, обясняват психолозите.

И все пак общуването с приятели или роднини по време на виртуални срещи или вечери не би ли трябвало да ни отпуска?

„Големите групови разговори могат да бъдат натоварващи“, предупреждава Петрилиери. Хората обичат да гледат телевизия, защото мозъкът им прескача на друго място. „Но масовият видеокол е като да гледате телевизия и телевизорът да гледа вас. Също така в масата от хора човек има усещането, че губи своята самоличност“, допълва той. Има и неудобство от това, че досега използвани инструменти за работа вече ни служат за лични отношения.

Но как можем да ограничим Zoom умората? И двамата експерти съветват видеоразговорите да се ограничат само до тези, които са необходими. Включването на камерата трябва да бъде по желание и е добре да се приеме консенсус, че камерите не трябва да присъстват на всяко събиране. Минимизирането на екрана и подреждането му настрана, а не пред лицето, също помага за запазване на концентрацията, особено при сесиите с много хора.

В много случаи трябва да се прецени дали видеоразговорите са най-ефикасната възможност за работа. Шафлър дава за пример, че споделените файлове с ясни коментари могат да дадат продуктивност без информационно пренасищане. Тя също съветва преди потапяне в работата да поговорите малко с колегите си за това как са, какви проблеми и преживявания имат напоследък. А между отделните срещи да се раздвижите, да направите упражнения или да изпиете нещо. „Границите и преходите са важни, защото ние имаме нужда от създаването на буфери, които да ни позволят да оставим настрана една идентичност и да влезем в друга, докато лавираме между работата и личния ни живот“, заключава Шафлър. И