Въпросът кой ще плаща първите три дни от болничните е напът да скара правителството и бизнеса. Преди 10 години в знак на добра воля работодателите се съгласиха временно да плащат 70% от първите три дни болничен, но не искат повече да го правят постоянно и настояват разходите да поеме държавата. Социалният министър Деница Сачева пък заяви, че държавата няма 200 млн. лв., които да отделя годишно за този разход. Според финансови експерти, ако бюджетът ще поема първите три дни, трябва да се вдигнат осигуровките, с което пък бизнесът категорично не е съгласен.
Гранична полиция информира НОИ
Kонсенсус в рамките на работните групи се постига за възможността при поискване от НОИ Гранична полиция да дава информация дали дадено лице е напускало страната, или не. Получаването на такава информация би улеснило установяването на нарушения при болничните и съответно налагането на глоби. "Такава възможност за обмен на информация съществува при полетите и се установяват нарушения, ако излезлият в болничен лети за чужбина", коментира Ваня Григорова. "Не вярвам работодателските организации да отстъпят от идеята си държавата да поеме първите три дни от болничните", коментира пред "Икономист" мъртвата хватка Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който участва в работните групи по трудово законодателство и осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Бизнесът среща подкрепа в Българския лекарски съюз, според който първите три дни от болничните трябва да се плащат от "този, който прибира парите от осигуровки", т.е. от държавата. Според синдикатите, ако бизнесът не се съгласи, това няма да има особено значение, защото той ще бъде длъжен да се съобрази с решенията на кабинета. Идната седмица на тристранка ще се уточни кой какво ще плаща и какви мерки ще вземе държавата за затягане контрола над болничните.
Работодателите първоначално лансираха тезата, че работниците масово си вземат болнични покрай официалните празници, за да ходят на почивка в чужбина, от което предприятията губят, а техните етични колеги се товарят с допълнителна работа. Анализът на НОИ за болничните, отпуснати в периода 2010 – 2018г., категорично опровергава тези обвинения. Според него болнични се вземат не покрай официални празници, а основно през месеците ноември, декември, януари и февруари, като най-масовите диагнози са: остър бронхит, увреждания на междупрешленните дискове, остра инфекция на горните дихателни пътища и вирусна инфекция. Най-често болнични листове се вземат за период от 3 до 7 дни. Увеличаване на средствата за болнични от 253 млн. лв. през 2010 г. на 463 млн. лв. през 2018 г. се дължи на нарастването на заплатите и на възрастта на работещите – заетите над 55 години стават все повече заради демографската криза, показват данните на НОИ. От АИКБ, откъдето най-силно говореха срещу фалшивите болнични, коментираха пред "Икономист", че приемат тези данни само за сведение и не могат нито да потвърдят, нито да отрекат дали те са верни.
Министър Деница Сачева отхвърля идеята държавата да изплаща първите три дни от болничните, което ще й струва 200 млн. лв. на година
В рамките на двете работни групи, които работят по предложения за затягане на контрола над болничните, е постигнато съгласие по няколко основни мерки, предложени от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), Асоциацията по трудова медицина (АТМ), Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда", научи "Икономист". Първата група предложения са за медицинската експертиза. Предлага се да се изработи правилник за работата на регионалните съвети към Районните здравни инспекции (РЗИ), който да засили контролните им функции. Те ще упражняват мониторинг върху болничните листове, издадени от лекарите, и ще налагат санкции при злоупотреби. Освен това ще наблюдават ежедневно издадените болнични в електронния регистър и ще правят извадка на онези от тях, които ще проверяват. Предлага се също да се осигури подаване на информацията за издадените болнични листове към регистъра на болничните листове в НОИ. "Идеята за контрол е добра, но тя няма как да се осъществи, ако не се назначат допълнителни хора в тези регионални инспекции. А такова желание засега няма, което означава, че този тип контрол е неприложим", коментира пред "Икономист" Ваня Григорова, експерт в КТ "Подкрепа", която участва в работните групи.
Пак с цел засилване на контрола върху болничните листове се предлага здравното министерство да разпорежда текущи проверки от Районните здравни инспекции върху дейността на службите по трудова медицина да следят за осигуряване на безопасни условия на труд и да правят оценка на професионалните рискове върху здравето на работниците.
Друго предложение, по което има съгласие, е да се изгради информационна система за контрол и наблюдение над решенията за временна нетрудоспособност. За целта ще се интегрират информационните системи на ведомствата, които имат отношение към издаването, контрола и плащането на болничните листове. Освен това се предлага здравното министерство да засили контрола над РЗИ, които имат правомощия да санкционират лекари за фалшиви болнични листове. Съгласно Закона за здравето първоначалните санкции са от 1000 до 3000 лв., а за повторно нарушение от 4000 до 10 000 лв.
Засега няма съгласие по предложението на работодателите личните лекари да могат да издават болнични само до 7 дни и не повече от 20 дни в рамките на една година. Според синдикатите такава мярка може да застраши здравето на хората и най-вероятно тя няма да бъде приета на НСТС.
Синдикатите не са съгласни лекарите да могат да издават болнични само до 7 дни, защото това ще застраши здравето на работещите
Съгласие обаче се постига по друга мярка – работодателите да бъдат включени в контрола над болничните на своите работници, защото те познават най-добре служителите си и могат да дават допълнителна информация за отношението им към работата, когато контролиращите органи изискват такава. Работодателите ще могат да имат достъп и до Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, за да могат да се информират бързо за издадените болнични. "Има случаи, при които работникът не може да предаде болничния си в срок до два дни от издаването му, защото не може да отиде на работа поради физическа невъзможност. Затова е нормално работодателят да може да се информира от регистъра за даден служител", коментира Ваня Григорова.
Без одобрение остава и идеята на работодателите да могат да пращат болните си работници на повторна експертиза в лечебно заведение, с което те са сключили договор, ако имат съмнение за здравословното им състояние. Според бизнеса тази мярка би имала "възпитателен и превантивен характер срещу злоупотребите", а според синдикатите – не. Профсъюзните централи отхвърлят и предложението на работодателите работниците, които са в болнични, да бъдат санкционирани, ако не спазват предписания им режим на лечение, както и да се премахне свободният, извънболничен режим като възможност за издаване на болничен лист.
Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
