Кой да (не)разследва главния прокурор

Правителството спешно реши да изпълни малка част от препоръките на Венецианската комисия за цялостна реформа на прокуратурата особено що се отнася до недосегаемостта на главния прокурор. На извънредно съботно заседание на 7 декември Министерският съвет прие възможността главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани.

Правителството одобри проект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), написан от Министерството на правосъдието, въвеждащ фигурата на независим прокурор, който да разследва главния прокурор. С тези промени правосъдният министър Данаил Кирилов се отказва от предишния си законопроект, с който предлагаше тримата големи в съдебната власт – председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор, да могат да бъдат разследвани. Предложението му бе отхвърлено от Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, наричана още Венецианска комисия, която препоръча разследване единствено на главния прокурор. Кирилов лично потърси мнението на Венецианската комисия, както и подкрепа от нея как да реши проблема с недосегаемостта на обвинител номер едно. След като получи препоръки за цялостна съдебна реформа, той ги пренебрегна и припозна само една от тях – за независим прокурор. Новите промени бяха внесени в МС без обществено обсъждане и без оценка на въздействието, както изисква Законът за нормативните актове (ЗНА), което означава, че те могат да бъдат атакувани както пред ВАС, така и пред Конституционния съд (КС) по процедурата на внасяне.

Според промените на Кирилов магистратът, който ще разследва главния прокурор, ще бъде началник на Инспектората във Върховната касационна прокуратура и ще се избира с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). "Тези промени са изцяло в конституционната рамка", уверено заяви Кирилов. Венецианската комисия пепоръчва промени в конституцията, за да се осигури независимостта на независимия прокурор от главния. "В събота правителството прие законопроект, с който уж трябва да се изпълнят препоръките на Венецианската комисия, без тези препоръки да са обявени официално на страницата им, а да има само прессъобщение за тях", коментира пред "Икономист" Атанас Атанасов, наказателен съдия и бивш шеф на Съюза на съдиите. Според него решенията, които се предлагат в проекта, изобщо не изпълняват препоръките на Венецианската комисия, които са посока на цялостна реформа на прокуратурата и така поднесени, ще създадат още повече проблеми, защото въвеждат механизъм, който поставя под въпрос дали фигурата на независимия прокурор е достатъчно независима да разследва главния прокурор. Той практически ще бъде избиран от Прокурорската колегия във ВСС, за която Венецианската комисия вече е казала в предходни становища, че е подвластна на главния прокурор. Анализатори от правните среди заявиха пред "Икономист", че проектът за промени на НПК показва, че неговите автори изобщо не са разбрали задачата, поставена им от Венецианската комисия, и на практика предлагат нещо, което няма да работи.

Какво ни казаха, какво разбрахме
Венецианската комисия прие становище на 6 декември, с което отхвърля проекта на Кирилов за разследване на тримата големи в съдебната власт и препоръча да се приемат такива процедури по отношение на главния прокурор, както и да се приемат промени, ограничаващи влиянието му при вземането на решения от ВСС. Според европейските експерти трябва да се направят няколко законодателни стъпки, които да ограничат въздействието на главния прокурор. Първата е той да бъде задължен със закон да се въздържа от издаване на указания по свързани с него случаи. Втората е да се създаде възможност членовете на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, да поискат разследване и отстраняване на главния прокурор. Експертите настояват и да има съдебен контрол над отказите да се образува подобно разследване. Не на последно място, Венецианската комисия предлага въвеждане на фигурата независим прокурор, който да има правомощия да разследва ръководителя на държавното обвинение, но за това са необходими промени в конституцията.
От всички тези препоръки, които по същество представляват съществена реформа в прокуратурата, Бойко Борисов обяви, че ще се въведе фигурата на независим прокурор, който ще бъде номиниран от трима членове на прокурорската колегия на ВСС. "Борисов обяви, че така ще бъде номиниран независимият прокурор, но в проекта на Кирилов не е записано кой ще го номинира, което е проблем", заяви пред "Икономист" доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски".

Други юристи коментираха, че този вариант влиза в противоречие с останалите европейски препоръки, целящи да ограничат влиянието на главния прокурор, от когото пряко зависи кариерното развитие на членовете на Прокурорската колегия след края на мандата им във ВСС. "Няма как вътрешен човек от прокуратурата да разследва главния прокурор", коментира пред БНР и българският съдия в ЕСЧП Йонко Грозев. Той обясни, че изискването на ЕСПЧ и на Венецианската комисия е този, който разследва сигнала за извършено престъпление на главния прокурор, да бъде независим, а нито един от служителите в прокуратурата не може да бъде независим поради йерархичния характер на тази структура. "Ако изборът на този прокурор остане измежду работещите в прокуратурата прокурори, това няма как да реши проблема", каза Грозев.

Във фигурата на независимия прокурор проф. Огнян Герджиков пък видя друг проблем. "Има известна логика в това предложение, но питам този независим прокурор кой ще го надзирава?", каза Герджиков. "Проблем с разследването на независимия прокурор няма, защото след като няма разписани изрични правила, той ще бъде разследван по реда, по който се разследват всички останали магистрати", коментира Атанас Атанасов. Според него проблемът е, че не е ясно как се гарантира независимостта на прокурора, който ще разследва началника си, защото не е предвидено той да бъде подпомаган от независим орган, нито пък финансово е обезпечена дейността му.



Независимо че промените в НПК не са минали на обществено обсъждане, те ще влязат в парламента за обсъждане в правната комисия. "Надявам се поне там да бъдат поканени заинтересованите лица, защото не е редно за този законопроект да нямаме обсъждане", каза доц. Киселова. От ГЕРБ заявиха, че вероятно законопроектът малко ще се забави, защото трябва да му се направи оценка на въздействие, макар и постфактум, което също е нарушение на процедурата по ЗНА. "При всички положения, когато бъде внесен този законопроект в правната комисия, ние ще направим широко обществено обсъждане", коментира пред "Икономист" Ана Александрова, шеф на правната комисия в парламента. Тя смята, че след това обществено обсъждане законопроектът може да претърпи промени, които да отговорят на притесненията на юридическата общност. Според депутати от ГЕРБ дори е възможно още преди да бъдат внесени в Народното събрание, промените да бъдат дадени за мнение на Венецианската комисия.

"Обединени патриоти" ще си съставят мнение, когато видят законопроекта, но принципно не възразяват срещу фигурата на независимия прокурор. БСП още няма мнение по проекта на кабинета и не е сигурно какво ще подкрепи парламентарната ѝ група предвид сериозното разделение на лагери в нея, включително и по въпросите на съдебната реформа и на избирането на Иван Гешев за главен прокурор, и на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ. "При всички случаи промените в този проектозакон са доста объркващи", заяви пред "Икономист" депутатът от БСП Крум Зарков.