Измисленият враг Airbnb

Управляващите се отказаха апартаментите, които се отдават под наем чрез платформи от типа Airbnb, да се приравняват към хотелите. Те няма да получават категория от една до пет звезди, но собствениците им трябва да ги впишат в регистъра на местата за настаняване към Министерството на туризма. Такава процедура обаче още не е изготвена и няма гаранции, че бюрократичното бесило няма да се премести при нея. За част от бизнеса опитите да се ограничи туризмът през платформи като Airbnb са заради загубите за общинските бюджети, които не знаят как да събират туристически данък от тях.

"Регистрацията" може да се окаже по-тежка
Според Константин Занков от Института за анализи и прогнози в туризма очакванията на бранша са регистрацията да се случва онлайн и да става само с подаване на декларация. Опасенията са, че в процедурата ще влязат и някои от най-тежките критерии за категоризация, които се изискват сега. "Едно от тези тежки изисквания е поне 51% от собствениците на имоти в сградата да дадат писмено съгласие апартамент да се отдава на туристи. При апартхотелите по морските курорти, където част от собствениците са руснаци или англичани и идват за по един месец в България, това е много трудно постижимо", изтъква Занков.

Като подводен камък, от който не се знае какво ще произлезе, определя регистрацията и Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO – Българската стартъп асоциация. "Може да се окаже нещо добро – лесна онлайн процедура, но може да се окаже и процедура, близка до категоризацията", опасява се Иванов. Той също е категоричен, че едно от най-тежките условия може да е изискването за квалифицирано мнозинство. Представител на туристическия бранш, пожелал анонимност пред "Икономист", казва, че в морските общини отдавна лобито на хотелиерите се опитва да слага изкуствени пречки пред фирми, предлагащи апартаменти за настаняване през дигиталните платформи. Община Несебър например въвела изискване една фирма да не може да предлага повече от 5 апартамента. Вероятно и зад сегашната каша стоят подобни лобистки интереси, казва предприемачът.

Спорните поправки бяха внесени между двете четения на проектозакона за държавния бюджет за догодина от Валери Симеонов от "Обединени патриоти" и Менда Стоянова от ГЕРБ. Първоначално промените предвиждаха директно приравняване на апартаментите до ниво хотели чрез категоризирането им, но след бурна реакция на бранша вносителите дадоха заден и редактираха проекта си до ниво регистрация на жилищата във ведомството на Николина Ангелкова.

А защо първо не бе попитан Airbnb?
От BESCO логично питат защо управляващите, преди да правят и преправят каквито и да било закони, първо не се допитаха до самите интернет платформи за краткосрочно настаняване, за да видят какво сътрудничество и какви данни може да получат чрез тях. Добрин Иванов посочва, че Канада, САЩ, а в Европа – Франция, Литва и Естония, са се договорили директно с Airbnb и сайтът предоставя данни на данъчните служби за плащанията, които е насочил към собствениците на жилища, ползващи платформата. "Отчисляването на данъци и такси може да става по електронен път чрез т.нар. интерфейси API (application programming interface) в реално време от всяка онлайн платформа за споделено пътуване към сметката на общината и съответно към НАП”, обяснява туристическият експерт Румен Драганов. И Добромир Иванов, и Константин Занков, и Румен Драганов са категорични, че подобен обмен на данни може да се случи само след едно запитване на НАП до сайтовете, без да се налага да се правят законови промени и без да се налага хиляди собственици на апартаменти да минават през административни процедури.

Част от туристическия бранш е на мнение, че всички собственици на имоти за краткосрочно наемане трябва да плащат данъци за тях. Физическите лица – данък върху личните доходи от наеми и такса "смет”, а фирмите наемодатели при обороти над 50 000 лв. - ДДС и съответно данък печалба. "Дори при ДДС тези фирми плащат по-високия налог от 20 на сто, защото не са категоризирани като туристически услуги, при които ДДС е 9 на сто”, изтъква Иванов.
Губещи са единствено българските общини, защото няма правила при тези услуги дали трябва да се събира туристически данък за нощувките. Въпросният налог по принцип се плаща от туристите за нощувка, а се внася в бюджета на местните власти от хотелиера. Според Добромир Иванов тъкмо този процес трябва да се прецизира, като първо се каже въобще за тези дейности такъв налог ще има ли. От асоциацията му са на мнение, че най-вероятно събирането на този приход е и главна цел на управляващите. Случайно или не, акцията по регулации за Airbnb се случва месец след като финансовият министър Владислав Горанов призова общините да вдигат местните данъци.

По изчисления на BESCO въз основа на данни на международната анализаторска компания AirDNA става въпрос за пропуснат приходи от туристически налог за столицата от 700 000 лв. и за 2 млн. лв. за цялата страна. Месечният оборот на Airbnb в България, т.е. приходите на физическите и юридическите лица, които отдават имоти чрез платформата за краткосрочни наеми, възлиза на около 7 млн. лв. Регистрирани са за отдаване 2755 апартамента. Асоциацията предлага до 90 дни престой в апартамент, нает през онлайн платформа, да се плаща туристически данък на общината, а над 90 дни – не, защото явно човекът не е турист, а ползва жилището по обективни причини – например голям ремонт на собственото му жилище.

Представянето на Airbnb в София е уловено и от доклад "Туризъм и въздушен транспорт в София” на Столичната агенция за инвестиции, публикуван през септември. В него се посочва, че броят на реализираните в София нощувки се е увеличил повече от 2 пъти за периода 2010 – 2018 г., като е нараснал от 1 120 755 до 2 488 490 нощувки на година. Запазва се тенденцията около 2/3 от нощувките да са на чужденци. След високия ръст на нощувките през 2016 – 2017 г., през 2018 г. той се забавя. "Този факт може да се обясни както с постепенното насищане и стабилизиране на туристическия пазар в града, така и с по-активното навлизане на онлайн платформи за отдаване и наемане на частни места за настаняване като Airbnb, данните от които към момента не влизат в официалната статистика. За сравнение, по неофициални изчисления на ОП "Туризъм" ръстът на туристите и нощувките в София през 2018 г. всъщност е около 10%”, пише в доклада.

Проверка на "Икономист" на самия сайт на Airbnb показа, че още от 2015 г. дигиталната платформа предлага във Франция инструмент, чрез който събира туристически такси и подпомага местните власти и е въведен през 2018 г. за цялата страна. Airbnb автоматично събира данъка от името на наемодателите, спестявайки им сложен процес. Компанията осъществява тази услуга и за Лисабон, общини в Бермуда, Бразилия, Британски Вирджински острови, Канада, Германия, Индия, Италия, Мексико, Холандия и Швейцария, а също и за десетки щати в САЩ.

От туристическия бранш и от BЕSCO признават, че в редица европейски държави се борят за въвеждането на повече регулации над онлайн платформите. Но не заради данъците, а заради недостига на жилища за постоянно живеене. 10 европейски града с развит туризъм поискаха това лято помощ от ЕС в битката си срещу Airbnb и други сайтове за краткосрочно отдаване на жилища под наем, които, според местните администрации, изключват местните жители от жилищния пазар и променят облика на кварталите. Добромир Иванов е категоричен, че София няма подобен проблем и дори бумът на туризма през лятото се дължи на нискотарифните компании и апартаментите на Airbnb. Според агенцията за недвижими имоти "Явлена" не повече от 20% от апартаментите в София се използват с инвестиционна цел, а наемните цени през 2019 г. се запазват на нивата от 2018-а.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.