Хаос с болничните

Спорът кой да плаща първите три дни от болничните – бизнесът, или държавата, излезе от рамките на нормалното говорене и цопна в блатото на хаоса, в което никой вече не може да каже какво е решението на проблема. Нито какъв да бъде контролът върху начина, по който се издават болнични листове. Данните сочат, че те се увеличават, а работодателите твърдят, че повечето от тях са фалшиви и се вземат основно покрай празници. По данни на НОИ през 2011 г. болничните са били 12,1 млн. дни, а през 2018 г. - 14,7 млн. дни.

Работодателите искат НОИ да поеме първите три дни от болничните, както е било до 2010 г. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) си избра сценарий, по който лансира идеята първият ден от болничните изобщо да не се плаща. Тя се мотивира със свое изследване, според което в Южна Европа не се плаща между 3 и 6 дни или има период на изчакване на плащането на обезщетение.

Идеята да не се плаща първият ден беше прегърната в парламента от ГЕРБ и ОП, които внесоха предложение за промени в Закона за държавния бюджет, но то беше отхвърлено по личното настояване на премиера Борисов след серия от протести на синдикатите и сериозен отпор в социалните мрежи. Българската стопанска камара също се разграничи от предложението първият ден болнични да не се плаща.

В свое изследване КТ "Подкрепа" опроверга АИКБ – в 22 държави от ЕС болнични се плащат още от първия ден и само в 5 – не. В 2 от тези 5 държави работодателят плаща с 5 до 9 дни отлагане. На базата на тези изследвания КТ "Подкрепа" поиска работодателите да плащат първите 5 дни и организираха на 27 ноември протест в София.

КНСБ, в чиито редици има шефове на отрасли, които са членове на ГЕРБ, обявиха, че и те имат готовност да излязат на протест, но първо решение на проблема трябва да се търси в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според проучване на КНСБ нарастващите разходи на НОИ се дължат на дългите болнични, а не на кратките. За работодателите кратките болнични са огромен брой и между 1/3 и 2/3 от тях са фалшиви. Според КНСБ обаче болничните до 7 дни през 2018 г. са малък дял – под 20 на сто от всички, и няма как на тях да се дължи големият ръст.

Социалният министър Бисер Петков обяви готовност да предложи два варианта за справяне с проблема, които обаче не включват настояването на работодателите първите три дни от болничните да бъдат поети от НОИ. Единият вариант е работодателите да не плащат повече от 15 дни болнични в годината. Другият – личният лекар да дава до 7 дни, а не 14, както сега. Петков обеща широка дискусия и търсене на решение, което да бъде подкрепено от всички. До редакционното приключване на броя от социалното министерство не отговориха на въпрос на "Икономист" колко ще спести бизнесът, при положение че ще плаща само 15 дни в годината, нито как ще отрази на вземането на болнични предложението личните лекари да имат право да издават болничен само до 7 дни. От МТСП не можаха да отговорят и кога планират да се състои тристранният съвет, на който да бъдат обсъдени всички варианти.

Междувременно от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която влизат всички работодателски организации, обявиха, че напускат тристранката. Като причина за решението си организацията посочва спора за изплащаните от бизнеса обезщетения при болнични. Според тях решението е едно – НОИ да поеме първите три дни от болничните и да ги разтовари от тази тежест. "С плащането на първите три дни ние биваме облагани тройно – чрез плащане на осигуровки, дължими обезщетения и изплащане на допълнителни възнаграждения на заместващи работници", твърдят от АОБР.

Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.