Автор: Сара Ригби*Колко далече е твърде далече, когато става дума да редактиране на гени? Китайските учени непрекъснато прекрачват граници, като най-скорошният пример за това е създаването на резус маймуни с човешки ген, който отговаря за развитието на мозъка и е свързан с интелекта. Експериментите бяха силно критикувани, а антропологът Барбара Джей Кинг ги определи като „морален кошмар“.
И това не е първият път, в който китайските учени са критикувани за своите опити с генно редактиране. През ноември 2018 г. Хъ Джанкуей от Южния университет за наука и технологии в Шенжен оповести раждането на две бебета, при които е била използвана технологията за генно редактиране CRISPR, за да се осигури естествена резистентност на новородените към вируса на ХИВ. Три месеца по-късно в отговор на това разкритие китайското правителство обяви, че затяга ограничителните мерки, касаещи генното редактиране на човешки субекти.
През януари 2019 г. се появи информация, че са били клонирани макаци от друг макак, така че при тях да липсва ген, отговарящ за цикъла на съня. Липсата на този ген е направила клонингите предразположени към психически разстройства, така че при тях е започнало да се наблюдава поява на тревожност и „шизофреноподобно“ поведение. Експериментът е бил извършен в Неврологичния институт в Шанхай.
После се заговори за появата на макаци резус с човешки ген на интелекта, създадени от учени от института по зоология в Кунмин. Тези маймуни развили по-добра краткосрочна памет в сравнение с останалите макаци и демонстрирали по-бавно, човекоподобно развитие на мозъка.
Във Великобритания и Европа има сериозни регулаторни механизми, свързани с изследванията с примати, като опитите трябва да отговарят на строги стандарти и да не застрашават общественото здраве. „Мисля, че прекрачването на тези стандарти е нарушаване на етиката – казва проф. Джулиан Савулеску от центъра за практическа етика Уехиро в Университета Оксфорд. – И не че самите експерименти са неморални, неетично е отношението към субектите. Неморално ли е да направиш едно животно по-интелигентно? Така погледнато, не би трябвало – казва той. – Вече имаме генно модифицирани мишки с по-добра памет. Въпросът обаче е дали тези модификации могат да навредят на здравето на животното и какво е отношението ни към това животно.“
Животно с по-големи умствени способности изпитва и по-голямо страдание, ако нуждите му не са задоволени. „Ако ще подобряваме или засилваме интелекта на животното, способността му да изпитва емпатия и да има социални отношения, то ние сме длъжни да се отнасяме към това животно така, че да стимулираме развитието на тези му способности, без да му причиняваме страдание“ – обяснява Савулеску.
Не е лесно да се прецени кое е правилното отношение към едно животно, особено когато говорим за нещо толкова ново като маймуни с човекоподобни мозъци. „Едно от предизвикателствата е да разберем кое качество на животното ни дава моралното право да ги приравним с човека? – казва Савулеску. – Следващото предизвикателство е да изследваме дали новият вид животно – независимо дали става дума за генна модификация, или за химера [организъм, съставен от клетките на няколко набора ДНК], действително притежава тези качества.“
Но какво би станало, ако неетичните експерименти с примати в крайна сметка доведат до голям пробив в науката?
„Същинската дилема ще настане тогава, когато в резултат на всичко това се разработи медикамент или медицински метод, които да лекуват сериозни човешки заболявания. Дали бихме обърнали гръб на нещо подобно? На този етап, не мисля, че ще го сторим. Затова е важно да спрем тези експерименти в ранен стадий – обяснява Савулеску. – Дори и резултатите от изследванията да не бъдат публикувани, мисля, че натискът да се използват в бъдеще, ще бъде неустоим.“
*Сара Ригби е магистър по математическа физика и онлайн сътрудник на BBC Science Focus. Материалът е препечатан от сп. BBC Знание.
Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
