Около 160 000 членове на Консервативната партия гласуваха за новия си лидер след оставката на Тереза Мей от поста. Те предпочетоха бившия кмет на Лондон и външен министър Борис Джонсън пред досегашния шеф на Форин Офис Джереми Хънт. С този вот консерваторите стовариха върху Джонсън и отговорността като премиер да ръководи петата икономика на света, която е с население 66 милиона, и да довърши Brexit. Задачата се оказа непосилна за Тереза Мей, която 3 години водеше тежки преговори с Брюксел по условията на излизане на Великобритания от ЕС. С мъка договорената от нея сделка бе отхвърлена три пъти от Камарата на общините, въпреки че ЕС подчертаваше неколкократно, че това е най-добрият вариант, който не може да се предоговаря.
Борис Джонсън се зарече да извади на 31 октомври страната от ЕС, независимо дали ще успее в идните 3 месеца да договори ново споразумение. Вариантът Brexit без сделка се очертава като най-вероятен поради няколко причини.
Да вземем ирландската граница. След излизането от ЕС Северна Ирландия и Република Ирландия могат да се окажат в различни митнически и регулаторни режими и за да се избегне физическата граница с проверки на стоките, Мей и ЕС се съгласиха на предпазен механизъм. Той предвижда, ако не бъде договорено споразумение за свободна търговия, тогава Великобритания и Северна Ирландия като нейна част да остане в митническия съюз с ЕС. Джонсън лековато заяви на тази тема, че проблемът с ирландската граница може да се реши след Brexit, а не да влезе в споразумението за напускане. Но Брюксел ясно каза, че предпазният механизъм не може да бъде заличен от сделката, нито пък да се предоговаря. И ЕС няма да започне преговори за свободна търговия, докато проблемът с границата не бъде решен.
По същия начин стои и въпросът със сумата от 39 млрд. паунда, които Лондон трябва да плати на Брюксел, за да уреди финансовите си задължения. "Мисля, че 39-те милиарда трябва да бъдат държани в състояние на креативна неяснота", заяви Джонсън, който иска да задържи парите и да ги използва като средство за натиск за по-добра сделка – с други думи, да рекетира ЕС. Проблемът му е, че Брюксел няма да преговаря за свободна търговия, докато сметката за развода не бъде платена, припомня Би Би Си.
Пък и с кого ще преговаря британският премиер? Новата Европейска комисия поема задълженията си на 1 ноември, ден след сегашната дата за Brexit. Август е отпускарски месец, а и червените линии за ЕС отдавна са начертани.
И така, Brexit без сделка. Само че Камарата на общините гласува свое решение този вариант да не бъде допуснат. Борис Джонсън не отхвърля обаче възможността да заобиколи парламента, като поиска от кралица Елизабет Втора да го разпусне временно около датата 31 октомври. Депутатите са в летен отпуск от 25 юли до 3 септември, после са заети с партийните си конференции, които приключват към 8 октомври. За да не позволят на Джонсън да наложи напускане без сделка, те гласуваха миналата седмица решение, което не позволява разпускането на парламента между 9 октомври и 18 декември. При това положение не е ясно какви стъпки може да предприеме новият британски премиер. Той вече се съгласи, че Brexit без сделка ще е разрушителен за страната, но в типичния си стил успокои британците, че "при добра подготовка цената ще е пренебрежимо малка" и голяма част от нея вече е направена.
Повечето британски икономисти оспорват това мнение. Неотдавна Офисът за бюджетна отговорност (ОБО), създаден през 2010 г., за да прави независим анализ на публичните финанси на Великобритания, публикува първата си оценка на опустошенията при този вариант. Публичните заеми ще достигнат 60 милиарда паунда в сравнение с 29,3 млрд., ако бъде постигната сделка. Това число се основава на анализ на МВФ, в който се прави предположението, че излизането без споразумение ще хвърли страната в рецесия. През 2020 г. британската икономика ще се свие с 2%, преди да започне да се възстановява през 2021 г. Една от причините е налагането на мита от 4% върху търговията с ЕС, основен търговски партньор на Обединеното кралство, които сега са нулеви. При този вариант според ОБО "увеличената несигурност и спадащото доверие ще пречат на инвестициите, а митата с ЕС ще натежат на износа. Взети заедно, тези фактори ще тласнат икономиката в рецесия, като цените на активите и британската лира ще отбележат рязък спад". Това от своя страна ще увеличи инфлацията и ще ореже реалните доходи на населението, ще удари и данъчните приходи, което ще доведе до увеличени публични заеми, а към 2024 г. държавният дълг ще е с 12% по-висок.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.