Това диво, диво къмпингуване

Тотална забрана за диво къмпингуване вместо реална защита на пясъчните дюни. Такива „подводни камъни” бяха вкарани с промените на Закона за Черноморското крайбрежие, които депутатите приеха на второ четене в средата на юни с идеята най-накрая да сложат ред в къмпингуването. Еколозите заплашиха да продължат с протестите, бранейки плажната ивица от презастрояване, но и правото си на „диво къмпингуване”, каквото според тях имало на места в Европа. Спорните поправки бяха временно спрени с наложено на 24 юни върху тях вето от президента Румен Радев.

В очакване на ред

Набързо, между двете четения на поправките в Закона за Черноморското крайбрежие, бе прието, че занапред ще трябва да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зоните „А” и „Б” край морето, извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Уточнено бе, че те ще са в имоти, собственост на държавата, на общините, на частни лица, попадащи в горски или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, без промяна на предназначението им. Дотук всичко звучи добре, но финият детайл е, че правилата, по които ще се случва това нещо, се оказват скрити в бъдеща наредба, която ще се бистри от три министерства – на туризма, регионалното министерство и земеделието. В закона единствено е загатнато, че тези места няма да се категоризират като къмпинги от Министерството на туризма. В тях се разрешава поставянето само на архитектурни елементи без търговско предназначение, които не изискват строителство – беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и др.

„Подзаконовите нормативни актове, каквато ще е бъдещата наредба, не предполагат процедура, която гарантира достатъчно време за обществено обсъждане, предполагат по-висока доза на субективизъм. И още Конституционният съд неведнъж еднозначно е казвал, че наредби могат да уточняват процедури, но не и изцяло да ги разписват”, коментира пред „Икономист” екологът Тома Белев. Той се възмути и от факта, че липсва законов срок за изготвяне на наредбата, но в същото време законодателят не е пропуснал да заложи, че глобите за ползване на места, непозволени за свободен  къмпинг, трябва да започнат да се налагат 1 година след обнародването на спрените засега поправки от президента Румен Радев. Законодателят, изглежда, затова е дал едногодишния срок, за да има време за написване и обсъждане. Според Тома Белев обаче напълно е възможна ситуация, при която наредбата с правилата за свободно къмпингуване целенасочено се протака с години, но още от лятото на 2020 г. стартира налагането на глоби, ако къмпингуването се извършва извън тях, нищо че не са определени. Така реално би се постигнала тотална забрана за този вид туризъм и до бум на категоризирани къмпинги за бизнес по морето. 

Глоби до 3000 лв. за къмпинг не на място

Самото предложение за определяне на специални места за свободно къмпингуване дойде от депутата Искрен Веселинов от „Обединени патриоти”. Той е заложил и глоби от 1500 до 3000 лв. за лицата, които поставят палатка, кемпер или каравана извън специалните места. Глобите за лицата, които устройват подобни места за къмпингуване в разрез с новите бъдещи норми, ще са от 2000 до 5000 лв.

Най-любопитният детайл е, че бъдещата наредба се предвижда да определя не само условията и реда за къмпингуване на тези места, но и продължителността на престоя в тях. „Нечувано е министър с наредба да определя престоя в бъдещите места за къмпингуване. Т.е. да казва колко дни може да останете в тях. В тази държава гражданите имат конституционални права, а този текст е тотално погазване на гражданските права”, възмути се още Тома Белев.

Очаквано, тези норми станаха и мотив за вето от президента Радев. С измененията „режимът за „диво” къмпингуване става по-рестриктивен, като се въвеждат значителни ограничения в сравнение с досегашния ред. Тази промяна е предложена между двете гласувания на законопроекта, без обществено обсъждане”, посочва държавният глава. Той поставя и редица риторични въпроси, които са оставени без отговор преди приемане на нормата. Например какъв е броят на лицата, които ще бъдат засегнати от промените? Ако всички притежатели на каравани, кемпери, любители на палатки и др. отидат в съществуващите некатегоризирани къмпинги по крайбрежието, защото искат да летуват по този начин на българското море, ще има ли място за всички тях?. „Без отговори на тези въпроси не може да се приеме, че новият рестриктивен режим е пропорционална мярка”, заключава президентът. И също подчертава, че ограниченията за „диво къмпингуване“ по Черноморието са вече в закона, а местата, където ще може да се къмпингува, не са определени.

Палатка = кемпер и каравана?

Преди ветото на президента, по време на финалното гласуване в пленарна зала депутатът от БСП Явор Божанов попита дали палатка може да се сравнява с кемпер и каравана и дали къмпингуването в нея уврежда по същия начин околната среда. И направо предложи за палатките да няма никакви ограничения – с  тях да може да се къмпингува навсякъде. Иначе ще отблъснем западните туристи. Такова е мнението и на еколога Люба Батембергска, според която любителите на палатките ще се насочат към плажовете в Гърция. Двамата обаче, изглежда, не познават регулациите в южната ни съседка. В Гърция също няма изцяло диво къмпингуване, а свободно, но на определени за това места. Миналото лято гръцката полиция глоби на Халкидики, където летуват много българи, над 20 души, предимно чужденци, с по 150 евро, защото са разпънали палатки и паркирали каравани на брега на морето. Гръцкият закон предвижда като наказание дори лишаване от свобода до 3 месеца. 



Мнозинството депутати от ГЕРБ и ОП не приеха изключението за палатките. А по отношение на замърсяването от палатките депутатът от ГЕРБ Александър Ненков бе категоричен, че този вид туризъм значително замърсява плажовете. Туристите не почиствали, а като разход тази дейност се поема от местната община. „Икономист” научи, че на 20 юни искане до президента Радев да не налага вето е внесла Националната  асоциация „Българско Черноморие”, предвождана от Димитър Канариев. В мотивите си той пише, че приетите от НС промени „повишават опазването на плажната ивица и дюните в тях, регламентират плажната ивица като място за плажуване, а не като място за паркиране или обсебване на плажове от група „природозащитници“ за живеене през целия летен сезон, чрез устройване на катуни върху тях”. Според Канариев единствено в България съществува „незаконният феномен диво къмпингуване”, който нарушавал международни харти и евродирективи.

Глоби за газене на зараждащи се дюни?

Груба грешка в законодателството според Тома Белев е липсата на защита за зараждащи се дюни и законово понятие за такива. Според него те са 70-80% от всички дюни у нас, представлявайки формирования, загатващи първите етапи на образуване на дюни. В спрените за момента от Радев законови поправки има само глоби за погазване на бели, сиви или облесени дюни. Белев обаче е категоричен, че и за тях защитата е спорна, защото е 100% сигурен, че наетите за лятото инспектори не могат да ги различат. Така или иначе, с приетите преди ветото поправки се въвеждат глоби за поставяне на палатки и плажни принадлежности (кърпи, чадъри и т.н.) върху дюни, като глобата е от 500 до 1000 лв. Санкциите за паркиране или преминаване на автомобили през пясъчните образувания са от 1000 до 3000 лв., като може да се конфискува и имущество на стойност между 3000 и 5000 лв. Глоба от 1000 до 10 000 лв. е заложена за добиване на пясък от дюни. Според Белев абсурдно е да има толкова подробно разписани нарушения за газене на дюни, след като липсва изрична глоба за строителството върху тях. От регионалното министерство обаче напомниха, че строителните дейности върху дюни и сега е забранено в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Текстът е публикуван в брой 25/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.