България няма да получи покана за присъединяване към „чакалнята на еврозоната“ през юли, а събитието се отлага най-рано за есента, написа сайтът „Медиапул“ миналата седмица, цитирайки свои източници в Министерството на финансите. Според обяснението забавянето идва заради европейските избори и процеса по сформиране на нова Европейска комисия. „Икономист“ обаче научи, че освен техническото отлагане има по-сериозни проблеми, които притесняват Брюксел. Това е недостатъчният напредък по обещаните миналата година реформи, комбиниран с общата несигурност какъв ще е съставът на следващата Европейска комисия и какво ще бъде отношението й към България.
България, която сама пое няколко ангажимента, когато изпрати писмо за намерения за присъединяване към ERM 2, не бърза особено с изпълнението на поне един от тях. Става дума за подобряването на правната рамка в областта на търговската несъстоятелност.
От Министерство на правосъдието обясниха пред "Икономист", че "Изпълнението на дейностите по проекта е на финален етап, като през месец май беше разработена пътна карта за изпълнение на препоръките относно рамката по несъстоятелност и за внедряване на модела за събиране и публикуване на данни. Беше проведено обучение на лектори за синдици и доверени лица". От същия отговор става ясно, че срокът за законодателните промени, които трябва да се направят, е октомври 2020 година. Така формално няма никакво закъснение по плана, но реално реформата няма да бъде приключена поне още година и четири месеца. В търсенето на прецизност има логика, защото Търговският закон е един от най-сложните и обхватни нормативни актове и задава рамка за всички икономически дейности в България.
Слабостите в областта на корпоративните фалити обаче са констатирани още от 2009 година и се споменават в доклади на Международния валутен фонд години наред. Това показва, че има много загубено време, а в сряда, в доклад посветен на България, Европейската комисия посочи, че реформирането на рамката на търговската несъстоятелност ще намали задлъжнялостта на частния сектор и препоръча държавта да не губи от темпото за довършване на реформата.
Проблемът в материята на фолитите е, че в момента законодателството позволява фирми да бъдат практически източвани и оставяни без активи, когато собствениците им усетят, че няма да могат да изплащат задълженията си. Така кредиторите, основно банките, губят възможността да осребрят вземанията си чрез продажба на активи или като назначат синдик, на който имат доверие, че може да оздрави длъжника. Друг проблем е, че се позволява със задна дата собствениците да представят залози, сключени преди да задлъжнеят към даден кредитор (обикновено става дума за фалшиви документи). Или да предизвикват експертизи, които да докажат, че компанията е била неплатежоспособна преди да сключи договора за проблемния заем, с което всеки залог на обезпечението се обезсмисля.
Стрес тестовете на банковта система също все още не са приключили и резултати може да се очакват най-рано в края на юли или през август. Те са задължително предусловие за присъединяване към Европейския банков съюз, без който пък чакалнята на еврозоната остава затворена за България.
Между редовете
Източници на „Икономист“ в държавната администрация съобщиха, че представители на ЕК настоятелно подбутват институциите ни да покрият ангажиментите, дадени миналата година. Това показва, че сегашният състав на комисията желае страната ни да задълбочи европейската си интеграция с присъединяване към банковия съюз и влизане в двугодишно наблюдение преди еврозоната. Последното обаче не е на всяка цена и чиновниците от Брюксел държат правителството ни да си напише домашното. Доколко техният порив да оказват здравословен натиск е сработил, може да стане ясно още в края на този месец. Тогава приключва мисията на представители на комисията, чиято задача е именно да измери напредъка по плана за действие, който бе договорен миналото лято.
Отлагане до есента няма да бъде проблем, защото ще представлява техническо забавяне и причината ще са организационни въпроси. Реален проблем ще изникне, ако се окаже, че и наесен не получим покана за присъединяване към валутнокурсовия механизъм, особено ако към този момент има изпълнение, дори формално, на ангажиментите. Ако се стигне до такъв развой, ще изникне основателният въпрос дали след като еврозоната е приоритет на външната и фискалната политика още от първия кабинет на ГЕРБ, мерките за постигането му не са били сбъркани. Основание да се мисли в тази насока е фактът, че зад наглед стабилните публични финанси остават нереформирани ключови сектори и огромни проблеми като финансовото състояние на държавни предприятия, скрити дефицити в осигурителните фондове, корупция и бюрокрация.
Всеки неизлекуван проблем, с който влезем в чакалнята на еврозоната, най-вероятно ще е налице и след като приемем еврото. А това ще означава риск, че във валутния съюз е влязла бедна държава с проблеми, чието решаване ще трябва да платят отново богатите държави.
„И точно тук идва следващата голяма въпросителна. Дори наесен страната да е изпълнила всички изисквания, Европейската централна банка (ЕЦБ) може отново да удари спирачка, под предлог че всички законови инициативи, които се предприемат днес, още не са дали резултат. А именно резултатите могат да убедят Франкфурт, че макроикономическата и фискалната стабилност са устойчиви“, описва процеса бивш служител на финансовото министерство, който е участвал в предишни серии от разговори с ЕЦБ. Развитието на подобен сценарий ще означава, че България е накарана да чака за чакалнята на еврозоната, а дали ще се реализира, ще стане ясно, ако не получим покана за ERM 2 до края на тази година.
Банките в авангарда
За момента най-напреднал е прегледът на активите на шестте набелязани български банки – Булбанк, ДСК, ОББ, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка. След първоначални методически спорове прегледите все пак започнаха в края на първото тримесечие. Така, дори и приключването им да не се случи в края на този месец, каквито бяха ангажиментите на кабинета, забавянето само по себе си няма да е проблем. Не и ако финансовите институции се окажат здрави и след стресирането им по методика на ЕЦБ. Все още обаче не е ясно и каква част от информацията за резултатите от стрес тестовете ще бъде публикувана, след като приключат.
И докато се очакват резултатите от прегледа на ЕЦБ, мисия на Международния валутен фонд (МВФ) направи своя оценка и препоръки за допълнително укрепване на нормативната рамка. Така например от фонда препоръчват да се въведе специално изискване за допълнителни провизии на всички кредити, които са отпускани в нарушение на добрите банкови практики (заемите за свързани дружества – бел. ред.). То трябва да важи постоянно дори и когато кредитите се обслужват напълно редовно.
Според анализа на МВФ, с едно забележително изключение в лицето на по-голяма местна банка, капиталовата адекватност на всички банки е над изискваното. Отправя се и забележка като цяло към банките с български собственици, че начинът, по който сами изчисляват капиталовата си позиция, е недостатъчно надежден и трудно може да се използва като база при външни проверки. Според фонда предстоящото стресиране на банковите баланси ще е добър повод да се проведат дискусии с финансовите институции, така че те да подобрят подхода при оценка на бизнес риска си и капитала, с който разполагат. И
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
