По-зелен, по-националистически, но все още проевропейски Европарламент

Европа остава проевропейска, но и още по-разединена след изборите за Европейски парламент. Това поставя с особена острота нуждата от силно лидерство при избора на шефовете на ключовите институции на съюза идния месец. В България евровотът не се превърна в рубикон за властта, защото избирателите не видяха истинска алтернатива на управляващите. И управляващи, и опозиция понесоха тежки загуби, които ще преодоляват с организационни мерки. У нас обаче все по-наболял става въпросът доколко вотът на избирателя е граждански или клиентелно мотивиран.

За пръв път от 1979 г., когато се състояха първите избори за Европейски парламент, основните европейски партии – дясноцентристите и лявоцентристите, изгубиха на 26 май абсолютното си мнозинство. От 751 депутати Европейската народна партия (ЕНП) ще има 179, което е спад с 42 места спрямо досега, а Социалистите и демократите – 153 (минус 38 места). Резултатите бяха очаквани, но не в такъв мащаб. Те се дължат на загубата на консерваторите в две от трите най-големи членки на ЕС – Франция и Великобритания. Националният сбор на Марин льо Пен спечели 23,3% от гласовете, побеждавайки „Републиката, напред!“ на президента Еманюел Макрон, която получи 22,4%. Това е символичен удар за Макрон, който от ноември миналата година е под уличния натиск на протестиращите „жълти жилетки“.

Във Великобритания партията Brexit на Найджъл Фараж е големият победител с 29 евродепутати, следвана от либералдемократите с 16 места, Лейбъристката партия с 10, Зелените със 7, а консерваторите на Тереза Мей спечелиха само 4. Фараж, силно въодушевен от резултатите, заяви, че е „готов да се изправи срещу торите и лейбъристите“ на предсрочни избори, каквито засега не се очертават.

В Германия, подобно на ЕНП в паневропейските избори, християндемократите и баварските им съюзници от Християнсоциалния съюз, запазиха първото си място, но с голямо кръвопускане. Те получиха 28% от гласовете, след като преди 5 г. имаха 35,5%. Още по-силен шамар понесоха социалдемократите, които от години не могат да намерят собствената си физиономия поради съвместното управление с консерваторите – от 27,3% през 2014-а те се сринаха на 15,5%. Това би могло да застраши управляващата коалиция начело с канцлера Ангела Меркел, ако редовите социалдемократи натиснат лидерите си да напуснат правителството.

Голямата изненада и в Германия, и на изборите като цяло бяха Зелените. На 24 май ученици по цял свят демонстрираха за по-решителни мерки срещу климатичните промени, а 2 дни по-късно Зелените нанесоха своя удар. В Германия те излязоха на второ място, като за 5 г. почти удвоиха резултата си – от 10,7% на 20,5%. Във Франция изненадващо се класираха трети с 13% от вота, а във Великобритания (където са проевропейска партия) спечелиха 12% и изместиха от четвъртото място управляващите консерватори. Така Зелената вълна заля и Европейския парламент, където екоактивистите ще имат 69 места в сравнение с 51 досега.

Зад този успех безспорно стои нарасналата тревога в ЕС от климатичните промени, но освен това според анализатори Зелените са артикулирали ясна позиция по социално-икономическите проблеми – проимигрантска и проевропейска, която при лявоцентристите например е доста размътена, особено след финансовата криза от 2008 г.

Дяволът не е толкова черен
Големите опасения преди изборите за крайнодясна лавина се оказаха пресилени. Те увеличиха местата си, но не в очакваната степен. „Крайнодесните отбелязаха напредък, но доста маргинален и много по-малък от прогнозирания“, заяви бившият шведски премиер и сегашен съпредседател на Европейския съвет по външни отношения Карл Билт. Най-силно се представи италианската „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини с 34% в сравнение с 6% през 2014-а. За Марин льо Пен споменахме. „Алтернатива за Германия“ спечели 10,5%, но това е увеличение само с 3,4%. Националистическата ФИДЕС на Виктор Орбан получи 52% от гласовете, но тя все още се брои за част от ЕНП, макар и със замразено членство. В Европарламента трите крайнодесни или евроскептични формации – „Европа на нациите и свободата”, „Европа на свободата и пряката демокрация” и „Европа на консерваторите и реформаторите” – ще имат около 175 места, тоест по-малко от ЕНП, но те не са и единни. „Нито са цунами, нито са изчезнали“, смята професорът по социология от Корнелския университет М. Березин.

Реалността обаче е, че не са периферни партии, и макар че не завладяха ЕС, те са част от политическия пейзаж. Обединението им изглежда проблематично, тъй като всяка от партиите защитава собствените си национални интереси. Все пак са единни в едно – в стремежа си да отслабят ЕС, или с други думи, те могат да се споразумеят какво искат да разрушат, но не и какво искат да съградят.

Най-видният губещ на тези избори се оказа гръцкият премиер Алексис Ципрас. Партията му СИРИЗА, която от крайнолевите си позиции еволюира в хода на управлението си към центъра, понесе смазваща загуба от консервативната „Нова демокрация“ - 33,3% на 24%. Ципрас обяви, че след втория тур на местните избори в Гърция на 2 юни, които на първия също губи от консерваторите, ще свика предсрочни парламентарни избори, най-вероятно за края на юни.

Като цяло новият Европарламент се очертава по-фрагментиран от предишните, с възходящи малки фракции и низходящи големи. В голямото си мнозинство той ще бъде проевропейски, но раздробен, което ще затрудни законодателството и промените - „точно когато европейските избиратели крещят за промени“, коментира Би Би Си. Тяхната ангажираност си личи от по-високата от обичайната избирателна активност – над 50% (в България с 33,3% тя бе най-ниската сред всичките 28 членки).

ЕС зацикли в избора на наследник на Юнкер
Раздробеността на новия Европейски парламент сякаш се пренесе и на равнище среща на лидерите от ЕС. На 28 май те се събраха в Брюксел, за да обсъдят кандидатури за ключовите позиции – председател на Европейската комисия, председател на Съвета на ЕС, еврокомисар по външната политика и сигурността и президент на Европейската централна банка. Шпицкандидатът на победителката в изборите ЕНП, германецът Манфред Вебер, би трябвало да бъде одобрен от всички като наследник на Жан-Клод Юнкер. Оказа се обаче, че Макрон е против него. Според „Файненшъл Таймс“ испанският премиер социалист Педро Санчес агитира Макрон да подкрепи водещия кандидат на социалистите Франс Тимерманс. На негова страна е и португалският премиер Антонио Коща, а може би и белгийският Шарл Мишел. В Мадрид обаче някои се опасяват, че в крайна сметка Макрон може да подкрепи човека на Меркел в замяна на французин начело на ЕЦБ. Освен Вебер и Тимерманс сред другите кандидати са главният преговарящ за Brexit французинът Мишел Барние и датската еврокомисарка по конкуренцията Маргрете Вестагер, която е от АЛДЕ, писа „ИЮ Обзървър“.

След края на срещата председателят на Съвета Доналд Туск отказа да спомене имена, което ще стане на следваща сбирка през юни. И за да направи пъзела още по-сложен, заяви, че лично той ще настоява два от ключовите постове да бъдат заети от жени.


Текстът е публикуван в брой 21/2019 г. На списание „Икономист“ от 31 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя